Ани Иванова: Циркът ми дава свобода

Ани Иванова е на 12 години. Родена е на 4 февруари 2001 г. В момента е в 6-и клас в СОУ "Христо Ботев" в Братя Даскалови. Работи като циркова артистка в цирк "Иванов". Владее италиански език.

"Не се чувствам звезда сред съучениците си"

"Свикнала съм да бъда отговорна, защото работя от малка"

- Ани, ти си само на 12 години и си циркова артистка. Какво е да имаш работа на тази възраст, и то в тази нетрадиционна област?
- Вярно е, че съм ангажирана почти цял ден, когато имаме представления. Но не го чувствам като истинска работа. Приятно ми е да си върша задълженията. Общувам с много животни, те са ми приятели. Но не се уморявам. Не ми се занимава с други неща, дори не мога да кажа, че ми липсват игри и други забавления.
- Разкажи как протича един твой ден.
- Сега през зимата циркът почива. Животните и всички ние живеем в селото на баба ми. Пак се грижим за животните, но иначе денят ми е като на всяко друго дете. Ставам рано, ходя на училище, общувам с приятелите си. Когато обикаляме страната с цирка, всекидневието ми е по-различно. Сутрин например ставам късно - към 9-10 ч., дори в 13 ч. ми се е случвало. Храним животните и започвам да се занимавам с обучението им. Имаме скунксове, миещи мечета, африкански таралеж, порове, зайчета, кучета, котета, змии, тарантули, понита. Аз се занимавам с част от тях, основно по-малките, и ги уча на много неща. Никой не ми помага, сама си организирам заниманията. Уча ги например да се изправят, да прескачат бариери, да застават на задни лапи, на пръв поглед прости неща, но не много лесни за изпълнение от животинчетата. Но те ме слушат. Никой не ми казва как точно да ги обучавам, сама разбирам. Наследствено ми е, дядо като по-млад дресираше лъвове. Сега - само кучета. Хубавото е, че всеки ден ми е различен, имам възможност сама да избирам какво да правя. Родителите ми не ме ограничават.
- Това не ти ли пречи на ученето?
- Не, уча следобедите, които са ми по-свободни. Случва се да пропускам учебни дни, но лесно наваксвам. Отлична ученичка съм. Мама започна да ме учи да чета, пиша и смятам още на 4-5 години. Дори като се приберем през зимата,  започвам да скучая. 3-4 месеца почивка ми се струват като цяла година, времето минава много бавно. Имам много приятели, не губя връзка с тях и през сезона, говорим си по телефон и скайп. Имам запазени приятелства дори в Италия, въпреки че не съм ходила там от две години. Не смятам, че нещо ми липсва, животът ми харесва. Имам дори приходи, знам как да си правя сметка за парите. Родителите ми дават възможност да правя различни неща, от които да печеля. Примерно надувам балони, които продавам, и така си спестих пари и си купих пони.
- Все пак нямаш ли нужда от почивка?
- Не се чувствам напрегната по време на сезона, не се натоварвам от очакванията на публиката например. На мен всичко ми е интересно. От малка съм свикнала, имам навик и не съм притеснена. Имам възможност да правя различни неща, родителите ми помагат също, учат ме на определени неща, но често импровизирам, давам някои неща от себе си. Майка ми казва, че имам свобода да творя и не се намесва. Затова често тя и татко остават изненадани от измислените от мен номера. 
- Какво мислят твоите съученици за кариерата ти?
- Те не ми вярват много, че участвам в номера, че играя в цирка. Виждат ме през основната част от учебната година. Те не са ме виждали на манежа, не са ходили на представления. Затова и не ме смятат за по-различна от тях. Аз не се чувствам звездата сред тях. Наистина не съм различна.
- Разкажи какво конкретно правиш на манежа?
- Изпълнявам номер, като ролята ми е на Снежанка, която играе в гората с животни. Те правят различни неща по моя команда. Поровете например минават през стълбичка, изправят се на задни крачета, скачат от маса върху мен. Скунксовете все още се учат да се изправят, но им е трудно, защото са пълнички. Африканският таралеж ме следва, когато се въртя около масичката, и се качва с предните лапи на писта. Миещото мече пък се покатерва върху стол, а сега го уча на следващото ниво - да се качи на масата.
- Учиш ли нови номера?
- Новият ми номер се нарича "антипод" и е жонгльорство с крака. Имам учителка от Молдова, която е най-добрата в тази сфера. Надявам се скоро да науча основните неща и да се представя пред публиката.
- Кога дебютира на манежа?
- Още на 4 години в цирк "Ориент". Аз не помня много, но мама ми разказа, че тогава съм участвала с други жени в номер, наречен "висока тел". Те са вървели върху високо опънато въже и са ме носили на раменете си. Аз, разбира се, съм била обезопасена с въже. По-късно станах клоун. Тогава работехме в Италия и Финландия. След това започнах да обучавам животни в Италия, където бяхме три години. Но аз искам да обиколя още много държави, например да отида в Австралия.
- Публиката ти е предимно от деца. Как приемаш аплодисментите им?
- Радват ме. Те показват, че хората ни харесват. Най-важното за нас е да излязат от цирка доволни. Аз знам, че работя за публиката, правя я щастлива. Децата също много ме харесват. Идват дори да ми искат автографи, да говорят с мен. Помня, че когато приключих една клоунада, накрая децата викаха "Ани, Ани". Всички представления са вълнуващи за мен, не помня да съм била разочарована.
- Каква искаш да станеш, като пораснеш?
- Виждам бъдещето си в цирка. Има много възможности в него. Още не съм мислила какво образование ще завърша. Обичам да рисувам, да си оправям счупените играчки. Наскоро си направих съвсем сама костюм на русалка, макар че не знам дали ще го използвам за някой номер, но родителите ми бяха впечатлени. Преди време исках да стана дизайнер и ветеринар, но истината е, че още си променям мечтите. Имам малка сестричка Кристина и много се занимавам с нея. Свикнала съм да бъда отговорна, тъй като работя от малка.
Сега гледам към следващия сезон. Напролет започваме пак работа, ще пътуваме из цяла България.

Снимки Личен архив