Ангел Манолов - "баща на Академичния хор"

Проф. Емил Янев

Едно от най-важните качества, които се налага да притежава диригентът, е психологическата му нагласа да бъде лидер, водач. Някои хора стават лидери насила, други - по стечение на обстоятелствата, а диригентите - по професионална необходимост. "Тайната на диригентското изкуство е заложена в умението да предразполага, а не да налага" (Добрин Петков). Дефинирайки понятието "музика", философът олимпийски шампион Платон казва: "Музиката е изкуство да се ръководи хор!", а същността на диригентското лидерство е то да се използва за изграждането на мостове между  композиторите, изпълнителите и слушателите. А според Валери Петров "изкуството е средство за създаване на контакт между хората". Това означава диригентът да служи на определена кауза, да вижда проблемите и с убеденост и без страх да ги решава оперативно.
Съзнателно направих това обширно въведение към темата, защото то ще ми позволи в следващото изложение по-добре да "нарисувам" портрета на твореца и човека Ангел Манолов - Маестрото.
Погледнато през призмата на историята, Ангел Манолов принадлежи към второто поколение български хорови диригенти, родени между 1900 и 1920 г. на XX век. Към него принадлежат такива майстори като Христо Манолов (1900-1953), проф. Георги Димитров (1904-1979), Светослав Обретенов (1909-1955), Атанас Маргаритов (1912-1998) и др. Това са хората, поели щафетата на своите предшественици и развили с достойнство техните артистични постижения. Те успяват да преведат успешно българското хорово изкуство през трудните за България военни периоди и стават първите радетели на неговото невиждано дотогава масовизиране след 1944 г.
Ангел Манолов е роден на 12.11.1912 г. в Русе. Понякога човешките дарования имат необясним генезис. Така е и с диригентското дарование и неговото развитие у малкия русчуклия. От най-ранна детска възраст Ангел започва да пее в различни хорови състави, защото - по необясними за него причини - ансамбловото пеене го привличало със своята красота и възможност за откриване на нови духовни светове.
Диригентските му изяви започнали като ученик в прогимназията, но неговото диригентско "заболяване" станало хронично в гимназиалните години, когато сформирал и ръководил хор, комплектуван от свои съученици.
Началната си диригентска школовка Ангел получава в Софийската духовна семинария, в която постъпва повече по материални, отколкото от религиозни съображения. Там негов диригентски наставник става бесарабският българин Николай Николаев (1852-1938) - превърнал хора на катедралния храм "Св. Неделя" в образец за всичките български черковни хорове. Забелязал диригентския "бацил" у своя възпитаник, той положил необходимите грижи да го активизира за постигането на по-сериозни резултати, разкривайки му много от тайните на диригентския занаят. 20-годишен, Ангел става студент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Срещата му с бившите негови русенски съученици-певци ескалирала в желаното от него направление и през 1933 г. създава в университета Академичен мъжки хор. Въпреки че към русенското ядро се присъединяват още 50-ина почитатели на хоровото пеене от други софийски вузове, малцина били вярващите, че това начинание ще има добра съдба - от предишните опити да се създаде студентски хор в София. За обща радост, мрачните прогнози не се реализирали и за това главният "виновник" бил диригентът Ангел Манолов - той предложил, а участниците приели, в хора да се включат и студентки. Така от 1939 г. Академичният хор станал смесен. Много били позитивите от тази "реформа", но най-важните между тях са по-приятната атмосфера по време на репетициите, повишено въздействие върху слушателите и най-вече превръщането на Академичния хор в средище на софийския студентски елит с всякакви специалности. Като допълнителен "бонус" към     това били и множеството сключени бракове между хористите...
Изкушавам се да цитирам думите на известния кинокритик Григор Чернев, който през студентския си период е бил певец в Академичния хор: "Загубено ли беше това време за мен и моите приятели, за които пеенето бе красиво увлечение, а не бъдеща професия? На пръв поглед, между сегашната ми работа и някогашното ми пеене в хора няма нищо общо. Но не е така. Не бива да се пее как да е, както не бива да се пише как да е, фразата - и тук, и там, трябва "да се изпипва". Излиза, че времето, прекарано в хора, е спечелено от нас време. То ни е дало нещо, обогатило ни е, направило ни е по-чувствителни. Да не говорим за това, че Музиката завинаги е останала в кръвта ни, за да ни съпровожда през целия ни живот."
Длъжен съм тук да прокоментирам разликите в ролята на диригента-ръководител на професионалния и непрофесионалния (аматьорския) хор. Най-важната между тях е, че в професионалните състави диригентът е "primus inter parеs" (пръв между равни), докато в непрофесионалните състави той е протагонист (главно действащо лице), от когото в най-голяма степен зависят успехите и неуспехите в общата работа, понеже той е не само художествен ръководител, а и възпитател на активни артистични сътрудници. Точно това беше разбрал младият професионален хоров диригент Ангел Манолов, който превърна работата си с Академичния хор в своя съдба и неотделим компонент от личностния си образ. Затова той получи прозвището "баща на Академичния хор", която титла носеше с достойнство и чест през целия си живот.
С Ангел Манолов се познавам от 1951 г., когато проф. Георги Димитров го представи на нас - студентите от първия хороводиригентски випуск на Музикалната академия. Тази среща постави началото на серия от други срещи, които ми позволиха по-добре да го опозная като по-възрастен и по-опитен колега, който вече беше постигнал значителни артистични успехи. Това, с което най-силно впечатляваше, беше рядката му способност непрестанно да се учи от всеки, независимо от ранга му. Сега в световната образователна система "учение през целия живот" е основна тенденция, до която той беше достигнал и осъзнал по интуитивен път още преди 80 години.
Въпреки че вече е бил млад професионален диригент, той участвал в работата на хоровете, ръководени от акад. Добри Христов и проф. Асен Димитров, защото е искал да научи от тях повече за "секретите" на диригентското изкуство. По-късно негови "учители" станаха Светослав Обретенов и проф. Георги Димитров, чиито колегиални съвети му позволиха още повече да обогати диригентските си умения. Благодарение на това, съчетано с голямото му трудолюбие, природна надареност и организационна опитност, той превърна Академичния хор в първокласен певчески апарат, отличаващ се с бляскава звучност и с динамична амплитуда от плътното пианисимо до блестящото фортисимо, от което тръпки побиваха слушателите и кръвта им завираше. Пеенето на Академичния хор не беше самоцелно "надвикване", то носеше в себе си не само младежката емоционалност и чар, а и интелигентната красота на певците, които бяха част от бъдещия национален интелектуален елит. И още нещо - той беше овладял способността да общува с младите хора, като неусетно ги извисяваше и приобщаваше към своите морално-естетически критерии, на което те отговаряха с почтителното обръщение "Маестро" или фамилиарното "бай Ангеле". Заедно с детския хор "Бодра смяна", камерния вокален ансамбъл "Момина песен", Хора на софийските девойки и др. певчески състави, Академичният хор направи своите изключително успешни изяви на световните младежки фестивали, с които трасира успехите на българското хорово изкуство през следващите години, довели до неговия "Златен период" (1965-1990).
Ангел Манолов правеше впечатление с високия си ръст, стройната фигура и... бързината, с която говореше. Още при първата ни среща си помислих: "Ако го поканят да диктува на изпит по стенография, всичките ще бъдат скъсани!" По-късно споделих с него тази своя констатация и той реагира на нея като към добър анекдот.
По своите художествени постижения българското хорово изкуство е равноправен член на световното хорово движение, обединяващо (според ЮНЕСКО) над 100 милиона певци. Но то има и една специфична особеност - дългогодишната съвместна работа на много диригенти с един състав. Сред тях са Захари Медникаров, проф. Кирил Стефанов, проф. Марин Чонев, проф. Лилия Гюлева, проф. Венета Вичева, акад. Христо Недялков и др. В случая по-важното е да се подчертае не самото дълголетие като цифров показател, а способността на диригента за творческото му осмисляне, за да няма "омръзване" в артистичните отношения между него и партньорите му. В този контекст трябва да се подчертае, че това диригентско дълголетие "диригентът-магьосник" Бончо Бочев характеризира като "изключително рядък пример на несменяем ръководител". "Световният рекорд" за продължително и непрекъснато ръководство на един състав принадлежи на Ангел Манолов - 58 години той беше неотлъчно начело на Академичния студентски хор, който понастоящем носи неговото име.
Портретът на диригента Ангел Манолов би бил непълен и неточен, ако се основава само върху Академичния хор. Неговият принос за възхода на българското хорово изкуство се обуславя и от работата му с миньорския смесен хор "Темелко Ненков" в Перник, и от смесения хор на здравните работници "Родина" в София. "Благодарение на личностните и професионалните си качества, и на огромния си опит, той успя не само да издигне тяхното художествено равнище, но и да утвърди изкуството им сред най-добрите образци на непрофесионалното (аматьорското) хорово пеене у нас. Това е блестящ пример на какво са способни певците-аматьори, когато ги ръководят знаещи и умеещи художествени ръководители.
Артистичното дело на Ангел Манолов - Маестрото изцяло принадлежи към компонентите на националното нематериално културно наследство, с което страната ни заслужено се гордее. Не бива да се забравя, че всяко произведение на изкуството, което се реализира във времето, е жив организъм, който при изпълнението се "ражда", а след това "умира", но продължава да "живее" в съзнанието на слушателите, понеже ги е обогатило със своите енергийни послания.


Основателят и диригент на Академичния хор - маестро Ангел Манолов
Снимка Национален студентски дом

Паметна плоча на диригента на стената на дома му в София