Анемичен растеж с нарастващи опасности за бъдещето

Проф. Боян Дуранкев

Да се правят точни прогнози три месеца преди края на годината е повече от рисково. На годишна база рисковете за растежа на българската икономика се увеличават благодарение на нови фактори и обстоятелства, сред които изпъкват: непрогнозируемите последици от ембаргото за Русия, от колапса на украинската икономика, от настъпващите проблеми на Турция, от бежанската вълна, от спада на износа.
Най-слънчева е прогнозата за растежа на България на УниКредит Булбанк, която допуска растеж от 2,3 на сто. Близки са разчетите на EY и на МВФ - съответно 1,9 на сто и 1,7 на сто. Световната банка и Европейската комисия са по-умерени в очакванията си за икономическия растеж на страната ни - те очакват съответно 1,1 на сто и 1,0 на сто през тази година.
Оценката на икономическия растеж на България може да се извърши на фона на две други сравнения: първо, дали растежът ни е по-висок от средния за света (за "изпреварващо" развитие) и от средния за ЕС (за "догонващо развитие"); второ, дали спомага да се решат вътрешните социални проблеми като безработица, бедност и отчужденост.
Очаква се световният икономически растеж през тази година да достигне 3,1 на сто, а на развитите икономики от ЕС - около 1,7 на сто (Ирландия с 4,8 на сто, Испания с 3,1 на сто, Германия с 1,5 на сто, Франция с 1,5 на сто). С други думи, България през тази година ще отбележи по-нисък растеж от средния за света и много малко по-голям от средния за развитите страни от ЕС. Обратно казано, България

ще продължи да се отдалечава по БВП на човек

от най-развитите страни. Що се отнася до решаването на вътрешните проблеми, сред тях изпъкват нерешените: с изключително високата безработица (официално - над 10 на сто неофициално - поне два пъти по-висока); с "изсмукването" на растежа от олигархията, с нерешаването на гигантския проблем с бедността и мизерията (индивидиалното крайно потребление отново бележи спад), с дезинтеграцията на някои слоеве от малцинствата.
Към "нововъзникващите проблеми", генерирани от управлението на сегашния политически картел, изпъкват два от голям калибър: първо, нарастването на дълга (от 18,9 на сто през 2013 г. на 24,9 на сто за януари и на 28,4 на сто за август); второ, спадът на туризма. Ниска остава и динамиката на промишлеността - на база 2010 г. растежът е едва 5 на сто.
В осмия месец на годината общият износ на България намалява с 1 на сто на годишна база. През месеца той е за 3,77 млрд. лв., а за 8-месечието възлиза на 30,36 млрд. лв., което е с 8 на сто повече в сравнение с периода януари-август 2014 г. През август износът към страните членки на ЕС намалява с 12,8 на сто на годишна база. Това е

 третото понижение за годината

след това от 2,8 на сто през януари и 0,7 на сто през май. Износът към други страни извън ЕС също е със значим спад: Турция, Китай, Сърбия, Русия (със спад от над 20 на сто).
В същото време общият внос е надолу с 11,6 на сто, като през август се равнява на 3,81 млрд. лв. От началото на годината стойността му е 34,03 млрд. лв., като е с 3,1 на сто повече спрямо осемте месеца на 2014 г.
Рисковете, които стоят пред бъдещето на българската икономика, са многобройни и значими: отсъствие на "изпреварващ растеж" спрямо света и на "догонващ растеж" спрямо развитите страни в ЕС; все по-голяма степен на зависимост от външни инвеститори; възможно нарастване на цените на петрола на световните пазари; увеличаване на инфлацията; обезценка на "качеството" на работната сила в резултат на

понижаване на образователното и културното равнище

нова "бежанска" вълна от граждани на България към по-развитите страни в ЕС; продължаващо "изсмукване" на растежа от страна на властващата олигархия; некомпетентност и партизанщина на централното и местното управление и т.н.
С това България се превръща в страна на "нарастващия риск", харесва ни или не. За да не се случи горното, необходими са: икономически растеж от поне 5-6 на сто годишно; развитие на собствена база; спад на безработицата под 3 на сто; нарастване на минималните доходи на гражданите с поне 7-8 на сто годишно; нарастване на средните доходи с поне 6-7 на сто годишно; приоритет на качеството в средното и висшето образование и на качеството на здравеопазването и т.н.