15 Януари 2021петък17:28 ч.

Интервю

Андрей Романов: "Демокрацията" разруши съграденото преди

Дълголетието ми се дължи на многото работа и напрежение, казва човекът, който преобрази Плевен

/ брой: 228

visibility 2623

АНДРЕЙ РОМАНОВ е роден на 30 ноември 1926 г. в с. Славовица, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен и висше икономическо образование в София. След отбиване на военната си служба активно се включва в бригадирското движение. После работи в околийския и окръжния комитет на комсомола, а от 1956 г. - в структурите на Градския комитет на БКП в Плевен. Две години е бил председател на ТКЗС в родното си село. През април 1967 г. е избран за секретар на ГК на БКП - Плевен, а четири години по-късно - за кмет на града. Като такъв работи осем години, които съвпадат с мащабната строителна програма за 100-годишнината от освобождението на Плевен от турско робство. Най-значим и внушителен от новите обекти е Панорамата "Плевенска епопея 1877/78 г.". Два мандата е бил кмет и на община Долна Митрополия. След пенсионирането си се занимава с краеведческа дейност. Автор е на книгите "Славовица през вековете" и "Време на мечти, време на дела".

Интервю на Иван ДАЧЕВ

- Г-н Романов, навършвате 94 години. На какво се дължи дълголетието ви?

- Вероятно на многото работа и на голямото напрежение. Имам 40 години трудов стаж, но от дете трябваше да работя - семейството ми беше земеделско и помагах, копаех, жънех, косях... Но най-напрегнато беше по време на изграждането на обектите за 100-годишнината на Плевенската епопея, когато бях кмет на града. На Панорамата и на художествената галерия "Илия Бешков" се работеше на две и три смени. Вкъщи бях гостенин - излизах сутрин рано, понякога още в 5, и се прибирах вечер към 10-11, понякога и по-късно. А съпругата ми Пенка - сериозен човек, чете книга и ме чака, за което съм й много благодарен. 

- Ако се върнете 70-75 години назад, бихте ли променили нещо в живота си? 

- Харесвал съм си работата и бих тръгнал по същия път. С някои изменения на неща, които не са ми харесвали. В моята партия, на която съм член от 19-годишен, верен съм й досега и така ще си замина, нещо не ми е харесвало от онова време - социалистическото. Опитвал съм се да критикувам някои от началниците, повечето демонстрираха съгласие, но не приемаха критиката отдолу нагоре. Казвал съм и на партийни ръководители в Плевен, че в партийния комитет се занимаваха с несвойствени задачи - повече с икономика и по-малко с партийна работа с хората. Не беше лесно да се преодолява субективният фактор.

- Имате огромен управленски стаж и опит. Кои са най-значимите ви постижения?

- Безспорно, това са обектите за 100-годишнината от Плевенската епопея. Много обекти завършихме, които и днес са емблематични за Плевен. Да вземем централното градско ядро. За него имаше одобрен проект от 60-те години, но никой не смееше да го започне, защото трябваше да се събарят стари сгради. Аз бях този, който реши да ги събори. За една седмица сринахме първата част. Но, както се казва, апетитът идва с яденето. Бяха останали ресторантът "Червено знаме", една къща, в която живееха хора, и игрището за волейбол. Решихме, че 8-те дни, които остават до 1 май, са достатъчни да изчистим и там. Разчистихме, за една нощ докарахме пръст и тор и 100 жени от "Градини и паркове" засадиха цветя. На сутринта хората се чудеха как е възможно да стане за една нощ. След това се направиха големият фонтан и трите водни огледала. Друг връх беше каскадата. И тя е по моя идея. В правителствената резиденция в София, която още не беше завършена, видях стъпалца, по които пуснали поройче. И си казах: защо в центъра на Плевен да не направим нещо подобно. Сега като минавам край каскадата, изпитвам удовлетворение. Площадът има проходим колектор, в който са събрани водопроводите и кабелите. Трудно беше да убедя ръководството на Комитета по култура да ни бъдат отпуснати необходимите 880 000 лв., но успях и го направихме. Вече са минали 40 години и никой не е разкопавал там заради аварии. 

Изложбената зала е с около 3000 кв.м разгъната площ. По план обектът трябваше да се изпълни за две години. За една година я изпълнихме. През 1999 г. галерия "Илия Бешков" донесе изключително признание за арх. Иван Стефанов, който бе поставен от Съюза на архитектите сред петимата най-изтъкнати архитекти в България и сред 2000-те най-известни на столетието в света. А в Кайлъка по моя идея бяха направени тенис кортовете. Те са с такъв дренаж, че и при проливен дъжд след половин час водата я няма.

И, разбира се, Панорамата. Първата копка бе направена на 19 януари 1977 г., а на 10 декември уникалният паметник бе тържествено открит. Но за да стане, там се работеше на три смени. Неоценими са и участието, и личният принос на плевенчани. 

- Познавали сте се и сте работили и с ген. Иван Винаров. Какъв човек беше?

- Ген. Иван Винаров е най-значимият плевенчанин със заслуги за града. Неговата заслуга за парк "Кайлъка" е огромна. За генерала направихме филм в края на 90-те години. Аз съм основният четец на дикторския текст и разказвач. Реших, че трябва да го увековечим, дал съм касети и дискове в музея, в Държавния архив и на няколко места още. 

- Живели сте и в монархията, и при социализма, и в т.нар. демокрация. Каква е вашата оценка за развитието на България през тези периоди?

- Трудно мога да говоря за онова, което е било преди 9 септември, защото съм бил на 17 години, ученик в гимназията в Плевен. Знам, че беше трудно, че имаше и глад. Но за социализма - наред с недостатъците, това беше време на голямо строителство в цялата страна. Като секретар на градския комитет на партията и като кмет съм участвал в изграждането на половината промишлени предприятия в града. Тези предприятия ги няма сега. Тогава в Плевен работеха само в промишлените предприятия 64 000 души - млади хора, завършили техникуми. Огромно строителство, нямаше безработица. А после т.нар. демокрация  ликвидира предприятията. Най-активният, най-продуктивният период е този на социализма - и за Плевен, и за България. След това започнаха мощно, безскрупулно да развалят, да крадат, да продават машини за жълти стотинки. Развалиха селскостопанските комплекси, които се развиваха много добре. Това, което извърши новата власт, е престъпна дейност, грабителска, жестока работа. Много специалисти останаха без работа и какво стана с тях - загубихме ги. Едни станаха продавачи на пазара, други отидоха да работят в чужбина и загубихме този капитал. И се чудим защо сега България е на последно място в икономиката.

- А Плевен как се развива през последните 30 години?

- Плевен не се развива, а се руши и обезлюдява. Преди шест години при преброяването е имал 106 000 жители, но изселването продължи и сега според мен са около 70 000. Оставих Плевен със 153 000 души с редовно жителство и 12 000 с временно. 

- Почетен гражданин на Плевен сте, гордеете ли се с това звание?

- Смятам, че това е оценка за моята работа, след 1929 г. няма друг кмет почетен гражданин. Удостоиха ме през 2014 г., макар че е имало такова предложение и десет години по-рано. Но тогава от СДС казали: абе, Романов много работа е свършил, но не може да бъде почетен гражданин, защото е комунист. 

- Имате почти 75-годишен партиен стаж, търсят ли ви днес от БСП?

- Приет съм за член на партията на 6 септември 1946 г. Да, и сега ми се обаждат по телефона, идват понякога вкъщи, говорим. Ходя в Общинския съвет на БСП, посрещат ме радушно. С каквото мога, помагам.

- Как оценявате политиката на БСП сега?

- Сега е много сложно - БСП трябва да работи в опозиция, измъчват я управляващите, слагат й бариера, не приемат нейните предложения. Не всичко харесвам у Корнелия Нинова, но ценя нейната борбеност, упоритост, нейната активност, нейното безстрашие да излезе и да критикува публично правителството, че не си гледа добре работата! Моята другарска бележка е да се опита да използва по-широк актив към ръководството. Ако съм постигнал нещо, е в резултат на екипа, който ръководех. Имах много силен екип. Заварих го готов, но после го подобрих, привлякох нови, знаещи и можещи хора.

- Като съпруг, баща и дядо, чувствате ли се удовлетворен?

- Много богат човек съм, имам две внучки и един внук, имам четири правнучета - три момчета и едно момиче - в шести клас, отличничка. А най-малкият ми правнук е на година и три месеца. Това е нашият капитал сега, най-ценният капитал. 

- Имате ли девиз, от който сте се ръководели през живота?

- Не знам дали е точно девиз, но Плевен е моето съществувание - тук съм завършил гимназия, тук съм работил. Не съм привърженик на дългото стоене на един пост - два мандата стигат. Човек се изхабява, не може да ражда нови идеи, омръзва му работата. Два-три месеца преди да навърша 60 г. написах заявление до първия секретар Кунчо Кунев, че искам да се пенсионирам. Той ми звъни по телефона: защо си писал "заявление", прието е да се пише молба. Отговорих му: аз не ви моля, аз ви заявявам. И тогава ме пратиха кмет на община Долна Митрополия - голяма територия, а населението 30 000 души. Селата при дъжд тънеха в кал и бяха непроходими и си казах, че първата ми задача трябва да бъде асфалтиране на основните улици. И това успяхме да направим, и това е едно удовлетворение за мен. 

- Мечтаете ли за стогодишен юбилей, малко години остават?

- Не са много, но не са и малко, дните ми сега вървят по-бавно. Не мечтая за такъв юбилей. Не съм забравен от моите другари, с общината работя много добре. Кметът Георг Спартански ме търси често: ела тук, разкажи нещо, задава ми въпроси. Смятам, че за Плевен сегашният кмет е една сполука. Той е безпартиен, отнася се добре и към БСП. Не съм изолиран. На 90-годишнината ми идва у дома с екип, с камери. Човек може да е стар, но когато към него се отнасят с внимание и не са го зачеркнали, се чувства удовлетворен.

Топлото време свали сметките за парно

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 10

България има най-високи зелени данъци в ЕС

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 10

Метрото до "Слатина" ще струва 530 млн. лв

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 10

6,2 по Рихтер в Индонезия, десетки загинаха

автор:Дума

visibility 146

Долната камара гласува срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 10

Българите ще влизат в Сърбия без КОВИД-тест

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 10

Белгийският крал замерян с пиратки

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 10

Защо ядем замразено вносно месо

автор:Въто Христов

visibility 432

/ брой: 10

Датата

visibility 178

/ брой: 10

Бъдещето са младите, трябва ни стратегия за младежта

автор:Дума

visibility 251

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ