Андора - княжеството приказка

Елена Алекова

"Аз съм на чудесно място, пълно с вълшебство и красота. Като се върна, ще разказвам..." Това написах на приятели, докато бях в Андора. И ето, върнах се. И разказвам. Но не впечатления, а приказки за страната от приказките. Защото всичко, което човек може да види и преживее в Андора, сякаш не е действителност, а

някакъв приказен свят

Княжество Андора се намира в Пиренеите. Граничи с Франция и Испания. Площта му е само 468 кв. км, но затова пък височината - впечатляваща - 65 от планинските върхове в нея са високи над 2500 м (най-високият е Кома Педрос - 2947 м). Жителите са около 85 000, но всяка година страната приема около 10 милиона туристи. Разделена е на седем общини. Столицата й е Андора ла Веля. Официален език е каталонският, но се изучават и испански, френски и португалски. На всички тях можеш да общуваш свободно, а по улиците се чува руска и английска реч.
Изключително безконфликтни и спокойни хора са. Ние, група българи, отидохме там с всичките си емоции, нерви и страсти български и вероятно дори със самото си присъствие цяла седмица създавахме за местните някакъв непрекъснат стрес. Бяхме първата група от България, която отива само в Андора и остава там. Обикновено българите пътуват до Испания или Франция, откъдето - при желание - вземат автобус, отиват за ден и се връщат. В Андора се пътува само на колела - няма железница, няма летища, няма производство, няма замърсители. Девствено чиста земя, осеяна с лековити извори и изумрудни езера. Неслучайно един от символите на Андора е еделвайсът - цветето, което се смята за символ на чистотата и издръжливостта.
Отидохме едни. За седмица станахме други. Спокойни. Омекотени. Страстите се уталожиха. Нервите изчезнаха. Остротата се притъпи. Лицата се усмихнаха. Сърцата се отвориха за красота и възвишеност. Въпреки припряността да видим всичко за няколко дни, животът ни като че започна да се движи в бавен кадър. Сетивата ни се изчистиха за нови възприятия. Станахме по-зрящи, по-виждащи.
 
Преди пътуването ни бяха подготвили

с няколко впечатляващи и любопитни факта за Андора, че по статистика на ООН за 2013 г. страната заема първо място по дълголетие, а дотогава там пушат всички и навсякъде (забраната за пушене влиза в сила от 2014 г.). Тя не е в Европейския съюз, но използва еврото като своя национална валута; Андора е най-безопасната държава с най-нисък процент на престъпност в света (даже във Ватикана се извършват повече престъпления); няма затвори; че не е воювала от 1000 години и е без армия; покупателната способност на жителите й на глава от населението е по-висока, отколкото във всички други държави в ЕС (с 10% повече от Швейцария, с 35% повече от Великобритания и с 50% повече от Монако). Там не плащат данъци; няма бедни и безработни, както и корупция; съществува условна забрана за стриптийз-барове, порнография, нудизъм, а проституцията се преследва от закона и извънбрачните връзки се осъждат; забранени са стачките и масовите демонстрации; ограничена е дейността на каквито и да са съюзи и политически партии (според андорците всички спорове могат да бъдат решени с преговори); със закон от 1864 г. са забранени адвокатите; забранено е да се секат дървета за продажба, но всеки андорец има право да отсече толкова дървета, колкото му трябват за собствени нужди...
Дори само тази информация, поднесена просто като суха статистика, не ви ли звучи като приказка, като нещо нереално?
На място се убедихме, че всичко това, колкото и приказно да звучи, е самата истина. Е, в интерес на истината, имаше някое и друго разминаване, което обаче в никакъв случай няма как да промени общото впечатление. Примерно, че в Андора вече има един затвор с 1500 места, но в него леки присъди излежават - САМО! - 40 души. А когато една от нашите спътнички видя фирма с надпис "Адвокатска кантора", новината се разнесе сред нас мълниеносно и така гръмовито, сякаш една адвокатска кантора  може да заплаши нечия национална сигурност. Прочее в Андора до 30-те години на миналия век даже не е имало полицаи.

Не крия, че интересът ми

към княжеството породи от любопитни паралели, които се редяха в главата ми, между нея и моя роден край - Смолянския. Както Андора се намира в сърцето на Пиренеите, така и Смолянският край е в сърцето на Родопите... Природата й и сурова и щадяща едновременно. Градовете и селцата й са разположени като в яйце, Пиренеите обичат Андора и я пазят от всички страни. Така и градчетата, и селцата в Смолянския край са като в яйце, като в утроба и планината ги обича и пази... Фолклорът (песните и танците) на Андора е неизчерпаем, като родопските песни и хора. А легендите на Андора, досущ като легендите на Смолянския край, са една от друго по-завладяващи и не свършват.
И малко, но красноречиви, разлики има, разбира се, между Андора и Смолянския край. Само една от тях да вземем, но е съвсем показателна... Като знам проблемите на моето родно село Мугла с пътя до Смолян, а и до Девин, ми беше интересно как в Андора на такава надморска височина се справят с комуникациите и инфраструктурата - при това без толкова ентусиазиран откривател на нови и нови магистрали като нашия министър-председател и без усвояване на средства от ЕС по разни кохезионни проекти. За моя изненада пътищата в Андора и до най-високите надморски височини и до най-малолюдните местенца бяха перфектни! Убедих се в това, когато неколцина ентусиасти решихме един следобед да идем до езерото Абелетес край ски центъра Пас де ла Каса.
Църквата Меритчел ("Св. Богородица"), построена в началото на Хтт век на мястото на по-стар храм, пък е един от религиозните символи на страната. Всяка година тук се провежда националният празник на долините на Андора. Според народното предание образът на светата Дева бил намерен на това място сред цъфнали цветя, ако и да било люта зима. Бил занесен в Канило, но скоро след това изчезнал и бил намерен отново на същото място сред красивите цветя. Този път го занесли в Енкамп. Но той и оттам изчезнал. Тогава хората решили, че това е знак, и на същото място построили храм в нейна чест.
Ако пък искате да разберете още една от тайните на Андора, трябва да посетите Парламента. Всъщност Андора се управлява от седмина съ-князе (всеки управител на седемте области), като един от тях се води пръв сред равни. Всъщност първоначално областите на Андора са били шест и едва през 80-те години на миналия век е решено централната от тях да се раздели на две - така стават седем. В Парламента се намира знаменитият шкаф със седемте ключалки, в който се пазят най-важните държавни документи, както и документи, свързани с историята на страната.

"Заедно сме по-силни"

е девизът на Андора. Да ви говори нещо? Говори ви, разбира се - "Съединението прави силата", нашият девиз! Само че... къде е нашата, българската, сила? Ще се съберат ли някога нашите различни политически сили, както се събират андорските съкнязе и заедно - със сила и любов - управляват съдбините на отечеството си? Или ще се мятат както винаги като орел, рак и щука в различни посоки? Всичко е въпрос на избор, нали, на мъдро решение. Но да оставим политиците...
Андора остана завинаги в сърцето ми.


Андора от птичи поглед


Църквата "Св. Богородица"


На улицата
Снимки- интернет