Амнeзията

Обичайното състояние на ГЕРБ е амнезията. Всеки ден представителите на този политически експеримент забравят предизборни обещания, лични ангажименти и лобистки закони. Оказа се, че от ГЕРБ имат способността мълниеносно да забравят и доскорошни приятели, близки сподвижници, работливи пчелички. Калинките в редиците им пък отлитат в небитието - ако бъдат разкрити навреме от опозицията.
На предизборен митинг в Благоевград Бойко Борисов показа, че може да забравя и най-доверените си хора, тези, за които се кълнеше, че едва ли не и в огъня би влязъл. Изведнъж Симеон Дянков, който бе представян като чудото на икономическата мисъл, спасителят на финансовата стабилност, пазачът на фискалния резерв, се превърна в арогантен тип. "Арогантността на финансовия министър" внезапно стана повод Борисов да се отрече от вицепремиера, който лично си подбра. А после на умряло куче нож не се вадел?
Изборно време разделно, би казал някой. Старите дружки не са интересни, особено ако обществото е намерило в тях своята изкупителна жертва за мизерията, в която се намира. Последният напън на Борисов за депутатските банки сложи на кладата Дянков, Мирослав Найденов, Емил Димитров. С напредването на кампанията списъкът с имена може да набъбне заплашително. С кого Борисов ще играе на карти накрая?
В случая е жалко, че амнезията не е заразна - току-виж хората забравили Бойко, калинките, СРС и си спомнили каква може да е България без гафове, без негативни доклади и без подслушване.