Ами няма да ни уважават...

Неотдавна чествахме Деня на независимостта. Празник, който псевдоисторици се опитват да изкарат по-значим от 3 март.
Животът обаче има неподражаемо чувство за ирония. Поредното доказателство, че България не е независима, а си е зависима отвсякъде, като тази зависимост в последните години става все по-силна, получихме малко след празника. Оттеглената правителствена подкрепа за Ирина Бокова в борбата за поста генерален секретар на ООН и замяната й с Кристалина Георгиева показват отчайващо национално безсилие у управляващите. На марионетките обаче не им пука. Защото зад гърба им стоят кукловодите. Тези, които ги държат на власт. Тези, които плащаха протестите. Тези, които промиват мозъците на хората чрез платени медии и куха пропаганда.  Национални интереси, достойнство... бошлаф работа, би казал бай Ганьо, келепирът е важен. Да си във властта, за да ползваш облагите й - това е целта. А че ставаме за смях пред света, няма значение. Не е морално... абе за какъв морал ми говориш.
Абсурдно и грозно.
Няма такава държава. Година и половина тайно да работиш срещу български кандидат, в крайна сметка за да предложиш друг. Верен е онзи виц за българите, които никой не ги пази в ада, защото сами се топят в казана.
И не ни уважават. Няма начин. Избираме си управляващи, които стават за цирково представление. Изпълнят си номера и си получат бонбончето. Понякога - торба с бонбончета. А ако това не помага, в ход влизат и заплахите. И те подвиват опашка и слушкат. Пред чуждите господари.
Обаче към собствения си народ демонстрират дебелоочие и арогантност. А народът продължава да ги търпи и дори част от него гласува за тях. Дали от страх, дали с надежда, че и той ще намаже от баницата. Ама друг път.
Все по-яростна става и пропагандата, че да слугуваш на чужди господари е нещо нормално, че това е в реда на нещата, че няма алтернатива, защото сме малка държава и че трябва да се гордеем със своите зависимости от САЩ, НАТО, Европейския съюз...
Може би налагането на Деня на независимостта като най-важен официален празник е израз на комплекси или на някакво дращещо отвътре чувство за вина пред ясното съзнание, че не сме независими.
Тогава?
Нека си спомним Ботев и неговото "Гергьовден":

Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.