Амфибрахий в До мажор

Кой ли луд чете поезия в епоха без разсъдък?
Влюбените, Господ и осъденият на разстрел.

Така започва едно от стихотворенията, включени в новата стихосбирка на Ивайло Диманов. Дори обаче да не се разпознавате сред посочените, ви съветвам да прочетете този поетичен сборник с интересното и съвсем некомерсиално име "Амфибрахий в До мажор". Да припомним, че амфибрахий означава трисрична ритмическа стъпка в поезията. Ударението пада на втората сричка, а двете други са неударени. Стъпката е много мелодична и подхожда за създаване на песни. Щом става дума за мажор, би трябвало да звучи бодро, тържествено, радостно, весело... Но така ли е всъщност?
"Амфибрахий в До мажор" e необичаен проект, в който Ивайло Диманов е събрал поезия, авторски илюстрации и песни в едно хартиено тяло. Книгата съдържа 60 нови стихотворения, разпределени в три дяла. Това е изпята поезия. Някои от творбите са готови песни, други предстои да се превърнат в такива. Сякаш чуваш от страниците звъна на китарата и топлия му глас. Някъде там, из улиците на Созопол, под ритъма на морето, което го вдъхновява, за което тъгува, към което се завръща... Стихотворенията - дълбоки, силни, понякога леко иронични, с характерното намигване към читателя и живота, понякога носталгични и меланхолични. В тях кънти разочарованието от днешния ден, в който съвестта е "от вестник по-евтина/ ала скача цената на злото във злато".
Водеща тема в стихосбирката е любовта. "Спасение дебне единствено в любовта", казва в "Здравей, ничия моя" Ивайло Диманов. Любовта, многоликата, която може да вземе за заложник душата на поета; която е "спектакъл, в който душата се разсъблича"; която няма как да не срещнеш, защото земята е обла... Защото:

Човек се е родил на тоя свят, за да обича,
Останалото няма никакво значение.

Няма как да не присъства и свободата, която за Ивайло Диманов е основна ценност. Но днес тя е "раирана", "ашладисана", "продава плътта си за купичка евтин гулаш"...
Поетът размишлява за смисъла на човешкия живот, за грозното време, в което живеем, в което "приижда Злото" и в което дори "революциите са само пред публика".
И "цветните сънища" - позната метафора на поета - се появяват отново, за да ни подсетят да не привикваме с фалша, с грозотата, със сивотата, със злото. Цветните сънища, в които танцуват мечтите ни. Друга позната метафора, сякаш изтръгната от сърцето, ни казва: "Изтанцувай го тоя живот!", защото е "по-кратък от четиристишие".
Хвърчащите хора също присъстват тук. Онези, от поезията на Валери Петров, с когото Ивайло Диманов влиза в задочен диалог. А също и с Булат Окуджава, с Христо Фотев... С Майстора и Енио Мориконе...  
Тук е и морето с любимия Созопол - "приют за ветрове и романтици". Но това "море синеоко" в повечето стихове е септемврийско, есенно. С усещане за края на лятото. С усещане за самота... И макар в заглавието да присъства "мажор", по-скоро минорно е настроението в тази стихосбирка.
Самотата също е неизменна част от живота. Самотата на мислещия човек, на бунтуващия се...
Няколко думи и за авторските илюстрации на Ивайло Диманов, които са приятната изненада. Изящен щрих, който допълва палитрата от думи.
Интелигентната поезия на Ивайло Диманов е борба срещу простащината, зов за събуждане на съвестта на човека. Това ни показва и новата му стихосбирка "Амфибрахий в До мажор".

Аз вярвам в детето си, в Бог, любовта и морето,
В красивите сънища цветни. Пропуснах ли някого?

Не, в тези 60 стихотворения Ивайло Диманов не пропуска никого и нищо. Стига човек да може да чете...