"Американският свят" се закрива

Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика"
Газета.ру

Събитията от последните дни, свързани с предизборната кампания в САЩ, обещават сериозни последствия за целия свят.
След победата на Доналд Тръмп в праймериз в Индиана двамата последни негови съперници в битката за републиканската номинация напуснаха надпреварата.
Най-вероятно вече няма да може да се предотврати участието на скандалния милиардер на изборите като кандидат на "Великата стара партия" (въпреки че опит на конгреса ще има).
Извън зависимостта от изхода (шансовете на Хилъри Клинтън за победа в такава надпревара са огромни) това означава истински политически катаклизъм, промяна в настроенията на американското общество.
Барак Обама публикува коментар във вестник "Вашингтон пост". Президентът на САЩ за пореден път, но още по-твърдо, отколкото преди, заяви, че именно Америка с присъединилите се към нея съюзници трябва да пише правилата на световната търговия, без да позволява друг да прави това, и преди всичко Китай (в прав текст). В статията на държавния глава се съдържа директна препратка към предизборната кампания, в която китайската тема игра забележима роля. А практическата цел е да се постигне бърза ратификация от конгреса на САЩ на Транстихоокеанското партньорство (ТТП), търговско-икономическо споразумение, подписано през ноември миналата година от 12 страни на АТР под егидата на Вашингтон.

Натискът срещу Европа

Официалният Париж обяви своята неготовност и нежелание към този момент да подпише Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) - американо-европейският аналог на ТТП, преговори за което администрацията на Обама планира да приключи преди напускането на политическата сцена през януари 2017 година. Това предупреждение имаше отзвук и в други държави от Западна Европа, преди всичко в Германия. И това беше предшествано от изтичане на секретни материали за хода на процеса, от които се разбра, че Съединените щати оказват силен натиск върху Европейския съюз, карайки го да приеме условия, неизгодни за обединена Европа.
Тези три новини се подреждат в една редица, тъй като показват в каква посока се развива политиката на най-могъщата държава на планетата, чиито приоритети и методи определят глобалните тенденции.
Тръмп стана истински шок за политическата върхушка. Никой не можеше дори да предположи, че неговите скандални и провокативни маниери ще пометат дузина далеч по-опитни съперници, имащи при това огромни връзки.

Феноменът Тръмп

Феноменът на Тръмп е в способността му да докара в избирателните секции пасивната до този момент част от населението, обедняващата средна класа, тези, които все повече се плашат от падането надолу по социалната стълба.
Строителният магнат от Куинс предлага разбираем отговор на въпроса кой е виновен - корумпираната и забравилата за народа управляваща класа, която вместо грижата за обикновения американец и собствената икономика отваря страната за евтина работна ръка (мексиканците) и евтините стоки (китайските).
Тръмп използва реално съществуващия и увеличаващ се всеобщ разрив: все по-глобализираният, участващ в международните процеси висш слой живее с други проблеми, отколкото мнозинството, привързано както и преди към националната почва. Това се случва навсякъде, далеч не само в САЩ. Европейските протестни партии са продукт на същото противоречие, просто в Стария свят техният враг освен всичко друго е институционализиран - Европейският съюз, бездушната наднационална и от никого неизбирана бюрокрация.
Неотдавнашният скандал с панамските офшорки, който в Москва с присъщата ни мания за преследване интерпретираха като антируска провокация, всъщност е далеч по-мащабна акция. Не може да се намери по-добро потвърждение на това как цялата световна върхушка (включително и незападните страни) живее в глобален финансов свят, отказвайки дори да плаща данъци на собствения си бюджет.
Феноменът Тръмп и Бърни Сандърс (демократът социалист е другото откритие на тази кампания) демонстрира какво наистина вълнува обществото и доколко хората се отчуждават от "началството". И то разбира това. Статията на Обама е пример за "контраатака". Президентът на САЩ убеждава съгражданите си и конгреса, че проблемът се решава именно посредством подписването на нови големи споразумения, за да не може другите да налагат свое търговско-икономическо доминиране.
Убеждавайки вътрешната аудитория, стопанинът на Белия дом преминава към откровена антикитайска реторика, подчертавайки кой именно е мишената. Това явление е доста безпрецедентно. Либералната глобализация винаги е била силна с това, че на думи играе в "игра с нулев резултат". В основата й е твърдението, че предлаганите правила са универсални и справедливи, не са насочени срещу никого и следователно са полезни за всички.
Отказът от този принципно важен постулат води до сериозни промени.
Съединените щати като лидер на глобалните процеси от края на 1980-те години на практика признават промяна в своя подход. Вместо управление на единната световна икономика, както се предполагаше по-рано, се отива към

курс на фрагментация

създаване на американоцентрично ядро, противопоставено на всички останали.
Затова трябва да се направи избор: или да се включиш в далеч по-строгите западни институции (партньорство под американско управление), или да търсиш нови начини за осигуряване на собствените ръст и развитие в условията на взаимозависимата, както преди, но вече не цялостна глобална икономика.
В Европа това предизвиква увеличаващи се колебания. В Китай - болезнено осъзнаване, че моделът на развитие, който даде на страната повече от три десетилетия ръст, отива в миналото. За разлика от Русия, която обича да решава прибързано, особено на думи, Пекин действа по-внимателно, не искайки да прави необратими стъпки. Неслучайно и реакцията на рязката атака на Обама бе доста сдържана.
Това обаче съвсем не означава, че Китай е готов да се приспособи към всякаква роля, която може да му предложат Съединените щати.
Напротив, действията през последно време - от формулирането на концепцията "Един път, един пояс" и подкрепата за идеята за Всеобщо регионално икономическо партньорство до последователното увеличение на военната сила - доказват, че Пекин търси начини 1) да заобиколи американския модел, 2) да е способен при крайно развитие на събитията да му се противопостави.
Китай не искаше да прави нищо от това. Него много повече го устройваше положението от 1980-2000-те години, когато страната, без да предявява големи амбиции, умело се възползваше от възможностите, които предоставяше либералната глобализация по американски. И сега изоставянето на познатата и напълно удобна система е доста трудно.

Няма шанс за връщане към миналото

Американската политика обаче не оставя шанс за връщане към миналото. В предизборната кампания се чува или призив изобщо да се ограничи свободната търговия (по-голямата част от републиканците, и си струва да си спомним, че срещу ТТП се обяви дори Клинтън), или тя да се постави изцяло в услуга на Америка, като се намалят възможностите на другите (Обама).
Изборите, разбира се, ще завършат, и на  избрания президент, който и да е той, ще му се наложи да води по-тънка политика по отношение на външните партньори. Обществените настроения обаче няма да изчезнат и Америка ще продължи да се променя в посока на по-голям протекционизъм.
А това ще е край на модела на глобализация от края на ХХ - началото на ХХI век и началото на нещо съвсем ново.
За Русия и Китай това означава, че стратегиите на тяхното развитие вече няма да могат да се изграждат върху идеята за интеграция в латиноамериканския свят - там вече или не канят, или предлагат условия, които притесняват дори най-близките съюзници на Вашингтон.


Феноменът Тръмп демонстрира какво наистина вълнува обществото и доколко хората се отчуждават от традиционните политици
БГНЕС