Американският "архипелаг" на безправието

В цялата човешка история не е имало общество като американското, което да е държало в затворите толкова много свои членове, твърди специализираното издание California Prison Focus. Днес зад решетките в САЩ са над 2.3 милиона души. През 1990 г. затворниците са били около милион - само за двайсет години са се удвоили. В страната на неограничените възможности живее 5 процента от населението на земята, но в същото време 25 процента от излежаващите присъда по света са американци. В затворите на най-богатата държава лежат с половин милион повече престъпили законите на страната, отколкото в Китай, чието население е пет пъти по-многобройно. Ако към затворниците прибавим и броя на онези, които са осъдени на пробация, то наказаните са над 7 милиона. Това  означава, че един от всеки 40 американци е с присъда.
На проблемите, свързани със съдбата на "условно" затворените, специално внимание отделя в свой анализ бившият офицер от Управлението на затворите в щата Невада - Виктор Оръл. Пет милиона са осъдените, които са извън затворите, тъй като не достигат места зад решетките. Както твърди Оръл, затворите са препълнени - техните обитатели са два пъти повече от норматива. Така например през октомври 2007 г. в затворите в Калифорния е имало 170 600 затворници, а броят на местата зад решетките в щата е 83 хиляди. Осъдените на по-лек режим и излежаващи наказанието си у дома имат електронна гривна на ръката си, свързана с пулта на най близкото полицейско управление. Ако "вързаният" с гривната се отдалечи на повече от 30 метра от дома си, електронното устройство дава сигнал за тревога на пулта. Това се смята за опит за бягство и в такъв случай срокът на наказанието се увеличава - обяснява Оръл.
Експертът по сравнително право от Йейл Джеймс Уитман твърди: "САЩ не могат да са модел за останалия свят - на съвременна Америка се гледа с ужас. Определено няма европейски правителства, които биха изпратили при нас специалисти в тази област, за да се учат как да управляват затворите си". Генералният директор на Human Rights Watch - Кенет Рот предупреди неотдавна за "провала на страните, които би трябвало да бъдат лидери в спазването на човешките права". Администрацията на Обама не бе подмината.  В американските затвори преобладава култура на садистично  насилие. Необузданата бруталност на персонала и деградиращото отношение между съкилийниците се срещат с обезпокояваща честота, е заключението на организацията.
Но какви са причините, на какво се дължи жестокото отношение на американската държава и нейната правораздавателна система към собствените й граждани? Обяснението не е еднозначно. В САЩ криминалните закони са по-строги, липсва, както в европейските държави, мрежа за социална сигурност, по-специален е акцентът върху борбата срещу наркотиците (около 57 процента от обитателите на американските затвори са осъдени за притежание на наркотици), самият характер на обществото, формирано при специфични условия, родили крайният индивидуализъм и т.н.

Кой се облагодетелства от строгостта на закона?

Анализ на същностните черти на американското законодателство, направен от специалисти, показва, че през последните години броят на гражданите, които се преселват от домовете си към затворите, се увеличава. За това лобират и така наречените затворнически корпорации, които имат интерес всяко, и най-дребното нарушение на закона, да се наказва със затвор. Така се увеличава работната сила, която носи високи доходи на собствениците. Те лобират дори за отмяна на "условното и условно-предсрочното освобождаване" на осъдени. Неслучайно федералният закон  предвижда пет години затвор, без право на условно предсрочно освобождаване, за притежание на 5 грама крек или 3.5 унции хероин. В щата Ню Йорк например антинаркотичният закон от 1973 г. предвижда 15 години затвор за 4 унции от което и да е забранено вещество. Преди години президентът Клинтън бе казал, че онези, които употребяват наркотици, трябва да бъдат лекувани, а не наказвани. Но законодателите пренебрегнаха този съвет. Причината? Едрият бизнес е заинтересован от сегашните реалности - широкото разпространие на наркотици, тъй като то води до увеличаване на контингентите на "затворените роби", които са източник на печалби.
През 2010 г. две корпорации, собственици на затвори, са регистрирали печалба от 3 милиарда долара. В САЩ това се осъществява изцяло в рамките на закона. В държавата, чийто Държавен департамент всяка година излиза с подробни доклади за състоянието на човешките права в другите държави, действат така наречените комерсиални затвори, в които излежават присъди 220 хиляди затворници. Американски публицисти нарекоха това явление "затворническо робство". Става дума не само за използване труда на затворници, а за използването му за трупане на печалби от частен капитал. Това се осъществява чрез две основни форми: приватизация на затвори и превръщането им в частни компании с различни форми на собственост, и предаване на затворници от държавни затвори - като работна сила "под аренда" в частни компании. В тринайсетата поправка на американската конституция, забраняваща принудителния труд, има уговорка: "Робството и насилственото принуждаване към работа, с изключение на наказани за престъпления, не трябва да съществуват в САЩ". Тъкмо тази поправка прави робството в американските затвори напълно възможно.

Затворническата индустрия процъфтява

Първите опити с предлагането "под аренда" на затворници в САЩ се правят още в 19 век - непосредствено след Гражданската война и отмяната на робството. А в началото на 21 век 37 щата са легализирали използването от частни компании на труда на арендованите затворници. Изследователят на "затворническия бизнес" Вики Палаес пише, че в списъка на корпорациите, които арендуват затворници, са най-големите американски фирми, включително Ай Би ЕМ, Боинг, Моторола, Майкрософт, Ханиуел, Уайрлис, Хюлет-Пакард и много други. Всички те с възторг се отнасят към светлите икономически перспективи, които им предлага затворническият труд. От 1980 г. до 1994 г. печалбите от използването на труда на затворници са се увеличили от 392 милиона на 1.31 милиарда долара.
Изгодата за големите корпорации е очевидна. И в това нямаше да има нищо лошо, ако печалбите от този труд биват облагани със съответно по-високи данъци. Ярък пример в това отношение е затворът със засилен режим в щата Луизиана, известен като затворът "Ангола". Обитателите му обработват 18 хиляди акра земя, на която се отглеждат памук, царевица, соя и пшеница. Затворниците от "Ангола" получават от 4 до 20 цента на час. На ръка те вземат половината от заработеното, а втората половина се заделя, за да им се даде, когато бъдат освободени - нещо, което се случва доста рядко.
Частните затвори в САЩ се появиха през 80-те години при президента Рейгън. Приватизацията на изправителните институции продължи при Буш-старши и при Клинтън. По данни на Вики Палаес към 2008 г. в 27 щата вече е имало 100 частни затвора с 62 хиляди затворници. Частните затворнически компании, които от 1986 г. се търгуват на Уолстрийт, сключват дългосрочни концесионни споразумения с държавата за управление на съответните затвори. При това те получават определена сума за издръжката на затвора и затворниците. Тази сума като правило е по-малка, отколкото би била, ако затворът е държавен. Днес затворническата промишленост произвежда 100 процента от военните каски, бронежилетки, палатки, якета и панталони за армията, 36 процента от битовата техника, 21 процента от мебелите за офиси, авиационно и медицинско оборудване и др.
Американският архипелаг на безправието се оформя като най-новата форма на либерализма в днешния свят. В затворническата индустрия в САЩ все по-активно се използва държавно-частно партньорство - паритетно участие на федералните власти с властите в отделните щати и с бизнеса при финансирането на новата индустрия. Тези инвестиции днес се оказват по-ефективни, отколкото инвестициите за развитието на високите технологии. В книгата си "Закритият свят Америка" Виктор Оръл пише: "Страшно е да си помисли човек, че днес САЩ разглеждат затворническата индустрия като потенциал за бъдещата идеална държава, в която затворниците ще създават блага за шепата облагодетелствани от системата".

Алкатрас - ужасният затвор-остров, в който през 30-те години са държани някои от най-опасните престъпници, днес е музей