"Американска аптека" и тюрлюгювеч, но най-вече - Теньо Тенев

От четвърт век свързвах името на Теньо Тенев с фирма "Зелена вълна", която тази година стана на 25 години. Знаех, че фирмата му подготвя шофьори, че той е автор на литература, сценарии за филми по пътната безопасност, че е издал книги и учебници. Мислех си: Теньо е човек на техниката! Но когато научих, че е изкушен от перото и прочетох трите му книги, разбрах, че не съм го познавала достатъчно. Пред мен се разкри човек с три дипломи, чудак, чешит с много интереси и знания, любознателен пътешественик из всички континенти. А онова, което ме плени, бе неговото сладкодумие!
Изчетох на един дъх и трите му книги: "Американска аптека", "Любовен роман" и "Страстната седмица". Писанията му са занимателни мозайки, чийто жанр трудно се определя. Общото, което ги свързва, са автобиографичните изповеди - искрени, вълнуващи, запомнящи се!
Книгата му "Страстната седмица" е с разкази за светите места в Израел и тайнствата на религията.
"Любовен роман" е поклон на мъжа към жените, сред които първенството е на майката - светица за сина. Следва майката на децата му. Но за всяко момче една е жената, която е събудила в него мъжа, силата, мечтата. Тя е любовта в живота му.
Любопитна е "Американска аптека". Защо тъй е озаглавена? Оказва се, че аптеките в Америка са като някогашните наши селски СМЕСЕНИ магазини или магазини "ВСИЧКО ИМА": тук можеш да похапнеш, да си купиш джобен часовник или будилник или да си вземеш за временно ползване книга. Най-хубавото на книгата на Тенев е, че можеш да си я препрочиташ, да черпиш или отричаш опита му като кулинар и като неуморен пътешественик по света. А най-полезното е, че винаги ще се забавляваш, защото авторът безспорно е разностранна и любопитна личност. Ето как той сам се представя:
"Завършил съм три факултета, преминал съм обучение по ергономия, специализирал съм фотография в Германия, изучавал съм автомобили в най-големите фирми в Европа, притежавам инструкторска правоспособност за всички категории автомобили. И за да шашна някого, ей така, между другото, му споменавам, че съм бил и директор на театър. Като студент бях и артист в операта, един сезон играх в "Аида" - бях предният ляв крак на слона, бях и "войник" от филма "Царска милост" и "нещо" в "Хитър Петър". Познавам и полиграфията - мога да работя на почти всеки пост в печатницата".
Теньо е завършил Лесотехническия университет и е бил лесничей в Тревненския балкан в Горско стопанство "Плачковци". От 1974 г. е на работа в Централната комисия по безопасността на движението и отговаря за пропагандната дейност. Задочно завършва Машинно-електротехническия институт и специализация по журналистика в Софийския университет. Специализира още в заводите "Даймлер Бенц" - Германия и "Берлие" - Франция. Създава списание "АЕ" за литературни дебюти и вестник "Партньор" - за проблемите на безопасността на движението. Член е на Съюза на българските журналисти и носител на наградата "Златно перо".
Роден е на 1 януари 1939 г. - навръх Нова година, в с. Коларово, на 12 км от Стара Загора. Обожава дядовците си, от които освен името си е наследил любовта към познанието, пътешествията и великото тайнство на религията. Живял е в семейството на Магда Петканова - драматуржка, поетеса и писателка, чийто песни "Ако зажалиш някой ден", "Снощи те видели нашенци край село", "Свещите запалих" и днес се пеят, а професорката по възрожденска литература Надежда Драгова е негова братовчедка. Тя му е духовен наставник още от детството.
Потомък е на поп Минчо Кънчев, чийто паметник се извисява днес "сред село". Свещеник поп Минчо Войводата (1836-1904) остава ярки следи в нашата история като революционер. Съратник на Левски, заточен е в диарбекирските зандани. А в литературата поп Минчо се вписва с ръкописната си книга "Видрица". На повече от 2000 страници, калиграфски изписани, илюстрирани с цветни рисунки от самия него, поп Минчо описва истории, случки, биографии, легенди, предания, кулинарни рецепти, спомени. В книгата има даже песни, записани с текстове и с ноти. "Видрица" е една своеобразна документална "многотия" на наш възрожденски книжовник, който с пословично трудолюбие е направил паметник на бита и душевността на хората не само от Старозагорския край, но и от цялата ни страна. Нарекъл я е "Видрица", което всъщност е дървено каче с метални обръчи и с клуп за дръжка или глинено по-големичко гърне с дръжка. Във видрицата циганките събирали всичкото ядене, което им дарявали по селата.
От 30-годишната си възраст Тенев живее в къщата на литератора Георги Константинов - женен е за неговата дъщеря Божанка. Среща се с писатели като Георги Караславов, Емилиян Станев, Тончо Жечев, Боян Ничев, Първан Стефанов.
Малко по-късно става приятел с по-младите Станислав Стратиев, Георги Данаилов, Константин Илиев. Пътува по турнета с любимите актьори Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Катя Паскалева и цялата трупа на Сатиричния театър.
През определен период служебните му задължения го свързват и с киното. Работи с режисьорите Николай Волев, Иван Андонов, със сценаристите Боян Папазов и Константин Павлов. По негов сценарий е заснета киноновела с участието на Стефан Данаилов.
Тенев се проявява като достоен продължител на творческото перо на талантливите си роднини и най-вече на знаменития си предтеча поп Минчо. Той е събрал в "Американска аптека" своеобразен тюрлюгювеч" - толкова вкусен, че пръстите си да оближеш, толкова сладък, че душата си да разнежиш!
Не може да се каже, че книгата е само кулинарна. Писанието наистина е гювеч, както и животът ни човешки е чудна смесица. Има всичко за автора, за семейството и рода му, за събития у нас и по света. А цялата първа част на книгата е преклонение пред софрата, пред храната, пред традиционното кулинарно наследство и богатство на българския народ. В следващите страници Теньо разказва за пътуванията си по света, за чуждоземните храни, плодове и вкуснотии.
Тенев ни напомня, че без храна човешкото ни съществуване е невъзможно, но храненето е и ритуал, който присъства при всички житейски поводи: при раждане, кръщене, сватба, погребение. Честваме почти всички празници пак с ядене. Семействата, родовете се събират около софрата да се видят, да обсъдят важни въпроси и основно - да се нахранят заедно. Учените са изчислили, че човек прекарва три години от живота си на масата за хранене, като през това време консумира повече от 30 тона хранителни продукти.
"Добрият готвач струва колкото седмина лекари", гласи една руска поговорка, защото чрез храната растем, живеем. Но тя може и да ни разболява, пък може да ни бъде и лекарство. Готвенето се е превърнало в изкуство, като се твърди, че то е дадено от боговете. Тенев ни отвежда в Древна Гърция, където започват да се пишат готварски книги още 400 години преди Христа.
Днес готварски книги, рецепти, диети има колкото искаш и каквито искаш. По телевизионните канали се готви денонощно. Каква е истината? Важното е да се получи полезно, вкусно и приятно на вид ядене! И тук Тенев споделя как се е научил лесно да готви от жените в Тревненския балкан. Те от вечерта слагали в гърнето парче месо, цели зеленчуци, мазнина, подправки, вода и... хайде в пещта до сутринта, когато яденето само се е сготвило!
Така прави днес и авторът - преди да си легне вечер, слага продукти в глинено гърне и го "мята" във фурната на 100 градуса. На сутринта има готова манджа. Тенев ни признава обаче, че "яденето е средство, а не цел на живота" и най-важното е да се пести труд и време, но и да се получи хубаво ядене! И е убеден, че най-подходящите храни за всеки са от района, където се е родил. За жалост ние сега сме принудени да се храним с чуждоземски продукти!
Знаете ли какво е "калте плате"? Това ястие му е разкрила съпругата на наш дипломат. Представлява едно голямо плато с колбаси, сирена, рибни филета, пилешки хапки, препечени филийки с масло и черен хайвер, т.е. всичко, което се намира в хладилника! Само че колцина у нас имат хладилник с толкова разнообразни, деликатесни, но и скъпи продукти?!
И ето го истинският тюрлюгювеч на Теньо - както го е правила неговата баба. Слагала от всичко по повече, защото 16 души трябвало да нахрани. Месо нямало всеки път в гювеча, пък и да имало, мръвките били малки, та да стигнат за всички. Но картофите и зеленчуците били от техните градини - чисти и вкусни. Често дивите гъби заменяли месото. А за чушките баба му казвала, че не им маха семките, защото "те са мръвките на постното ядене"! 
Вероятно точно от баба му, която замазвала капака на тенджерата с тесто, за да се задушат по-жилавите меса и дивечът, е открадната идеята за тенджерата под налягане!
Днес свинската мас е анатемосана от диетолозите - те смятат, че от нея се затлъстява, повишава се холестеролът. Но някои яденета и сладкиши, особено козунакът, си искат непременно мас! Забравя се лечебното й действие върху стомаха. Като дете майката на Теньо лекувала многобройните му рани по ръцете и краката с мехлем от мас и стрита на прах захар. А новородените бебета и сега ги мажат със смес от мас и мляко.
Полезни за читателя са кулинарните съвети и рецептите на Теньо. Ето една лесна туршия от неговия "рецептурник":
"В буркан от 800 г нареждаш плътно зеленчук - самостоятелно или смесен. Наливаш оцет до долния ръб - около два пръста. Поставяш една супена лъжица сол и толкова захар. Допълваш догоре със студена вода. Затваряш с капачка. Обръщаш буркана всеки ден, докато зеленчукът получи жълт цвят".
Колко наши и чуждоземски рецепти за супи и чорби ни е предложил Теньо! Сред тях е и известната "зелева супа", от която се отслабва. Тя се прилага в английските болници преди коремни операции на затлъстели хора. Нарязва се на ситно прясно или кисело зеле, слагат му се олио и всякакви подправки. Сварява се и се яде само това ядене - неограничено, но без нищо друго, особено хляб и алкохол. Ефектът е светкавичен!
Сред супите и чорбите особено място заема "таратолата" - това е таратор, но не съвсем. Яли са го само по жътва, и то само на нивата. В дървено хаванче се сипват обелени чеснови скилидки, поръсват се обилно със сол и се счукват. Нарязва се красавица: ако е млада - с кората, ако е по-стара, се обелва. Нарязаната краставица и счуканият чесън се разпределят по паниците, наливат се вода, олио и оцет. Поръсва се с копър. Залък хляб, лъжица таратола - така до дъно. Няма мляко! Нашенецът не се глезеше с такива неща като мляко. Както и с месо. Например фасул с месо - никогаш! Фасулът съдържа всичко необходимо, което дава и месото.
И хляба отрекоха днес - пълнеело се от него! А в Библията под "хляб" често се е разбирало храна въобще. Като момче Теньо гледа как една съседка меси тестото за хляба. Пленен е от нейните усилия да превърне огромното тесто в нощвите в малки топчета, оваляни в брашно, и да ги нареди на една дълга дъска, от която после с лопатата хвърля в пещта. Чрез хляба човек приема повече от 50% от консумирания белтък, 15% от мазнините, 70% от въглехидратите, но и важни минерали и витамини.
За сиренето също пише с любов и преклонение, защото то е от метафорите на благополучието. Първата е "мед и масло", втората е, че никъде не дават "колкото хлябът, толкова и сиренето". Още Омир разказва за циклопа Полифем - как пътниците попаднали в пещерата и намерили кошница с много видове сирене. А и в Библията се споменава за него - "Сиренето на племената" било дадено на цар Давид. Днес в света има повече от 500 вида сирене!
Запомнят се разказите на Теньо за пастирлъка му. Бил е малко момче с торбичка, в която има хляб, сирене и вода, когато е пасъл  конете и кравите. Какви приключения е имал! Веднъж конят се оплел и потънал в тресавището на реката. Едва се спасили двамата. Друг път кравата се отелила, а как да занесе телето вкъщи, като то е по-голямо от него? Хлябът и сиренето са при Теньо, когато варди бостана нощем без пушка!
"Виното е удавило повече хора, отколкото морето!" - този надпис Теньо е чел още като дете в кабинета на селския доктор. Сега той не е въздържател, но от малък изпитва отвращение към пияниците и алкохолиците. Изненадва се, че сред имената на "великите алкохолици" се нареждат хора, които са творили световната история: Александър Велики, Иван Грозни, Петър Първи, Хенри Пети, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек, Уилям Фокнър, Юджин О'Нийл, Лудвиг ван Бетовен, Ким Филби, Рихард Зорге, Джо Маккарти, Йосиф Сталин...
Колко песни има за виното! Като се почне от старата шумерска поезия, преминава се през староеврейските религиозни празници, през песните на Соломон, има ги и в евангелието на св. Петър. А пък популярната "песен за маса" - "Червено вино снощи пих и капка не остана" е едно прекрасно любовно стихотворение от Робърт Бърнс.
За Теньо, както и за всички ни, незабравими са ястията, които майките ни готвят с обич и преданост. Идва и заключението - вкусната гозба се готви с любов! А Светата троица на великото кулинарно изкуство са фантазията, вдъхновението и любовта. 


Теньо Тенев пред паметника на поп Минчо Кънчев - пламенен борец за национална свобода и летописец на Българското възраждане

Черквата в родното на Теньо село Коларово, на 12 км от Стара Загора, където някога е пял Васил Левски

Свещеникът оставя ярки следи в нашата история

Знаменитата "Видрица"

"Американска аптека"


"Страстната седмица"