22 Февруари 2019петък06:49 ч.

Съветникът Джон Болтън (вляво) често може да бъде видян до президента Доналд Тръмп. Макар и да не е държавен глава, Болтън всъщност дирижира американските мераци за ядрен хегемонизъм

Америка взе на мушка ядрения контрол

САЩ е държавата, от която са стартирали оръжейните гонки, сега тя се засилва за надпревара и в ракетите със среден обсег

/ брой: 18

автор:Юри Михалков

visibility 757

Руско-американският договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) е на смъртен одър. Заради Америка и нагона й за геополитически хегемонизъм договорът с Русия от 1987 г. има живот още няколко дни - до 2 февруари, когато САЩ официално ще излязат от него. На практика ще сринат един от носещите стълбове на ядрената сигурност в Европа и света (заедно с още няколко споразумения срещу ядрената надпревара).

Защо се стигна дотук? Въпросът е уместен заради едностранното, главно проамериканско представяне на проблема в публичното ни пространство. Договорът забранява наземно базираните ракети със среден (1000-5500 км) и малък обсег (500-1000 км). Не са забранени ракетите със същия обсег с въздушно и морско базиране (на самолети и подводници), имат ги и САЩ, и Русия. Вашингтон твърди, че подозира Русия в нарушение на договора с разработването на крилатата наземна ракета "Новатор-9М729". През 2014 г. администрацията на Барак Обама е обмисляла излизането на САЩ от ДРСМО, но срещу това са възразили евросъюзниците от НАТО, особено Германия. Оттогава САЩ тръбят, че ракетата има по-голям обхват от 500 км и може да лети до 5500 километра. Първоначално Америка настояваше Кремъл да извърши проверяема от нея модификация на ракетата, за да не съмнявала тя в обхвата й. Вашингтон обвиняваше също Москва, че криела истинските данни за 9М729, която според него била сухопътен вариант на ракетата с морско базиране "Калибр-НК" с обхват до 1400 км.  Но последните месеци и седмици Вашингтон направо настояваше Русия да я унищожи, ако иска да се съхрани ДРСМО. А на 20 октомври 2018 г. Доналд Трамп направо обяви решението си за излизане от договора. Според британския в. "Гардиън" това станало под въздействието на "ястреба" Джон Болтън. Президентският съветник по въпросите на сигурността никак не харесвал съвременната архитектура на ядрената сигурност. По-късно държавният секретар Майк Помпео постави ултиматум на Русия  до 60 дни да унищожи ракетата, за да докажела, че спазва договора. 

Последваха двустранни преговори по въпроса, руската страна предприе извънредни действия, за да разсее американските съмнения. Америка обаче отхвърли всичко това, самоцелно настоявайки за проверяеми данни, каквито тя самата не би дала при аналогични руски съмнения. "САЩ пристигнаха с подготвена позиция, която представляваше ултиматум и се състоеше в исканията към нас да унищожим тази ракета под американския надзор, нейните стартови установки и цялото оборудване, свързано с нея", разкри външният министър Сергей Лавров на пресконференцията си по-рано този месец за състоялите се малко преди това преговори в Женева. Всъщност демонстрираните от Америка претенции за прозрачност и принципност звучаха фалшиво и зад тази имитация на принципност прозираше гоненето на друга цел. В крайна сметка наскоро зам. държавният секретар г-жа Андреа Томсън обяви, че на 2 февруари страната зарязва ДРСМО.

Какво направи Русия, за да спаси договора? 

Първо, предаде на САЩ пълната информация за изпитанията на ракетата 9М729.  Включително за опита с нея на ученията "Запад-2017", където радиусът й на действие е бил доста по-нисък от 500 км. 

Второ, пак по-рано този месец ракетата на раздора и пусковата й установка бяха демонстрирани наживо на чуждестранни военни аташета в едно от халетата на руското Министерство на отбраната в Подмосковието.

Там бяха представени всички данни за нея, потвърждаващи, че тя не нарушава договора. Началникът на ракетните войски ген. Михаил Матвеески уточни, че ракетата носи гориво за полет до 500 км, а не повече.  Опитното чуждестранно око вероятно е видяло това и по размерите на отделните части на ракетата и по външния й вид. Войник с лазерна показалка е сочил детайлите, за които е разказвал ген. Матвеевски, който впрочем конкретизира, че обсегът на ракетата е 480 км. 

Трето, за някого може да прозвучи компрометиращо, че Русия отказва да демонстрира изстрелване на ракетата, както искат САЩ.  Но това е въпрос не просто на военна тайна, а на национална сигурност от най-висш калибър. Ето как зам. външният министър Сергей Рябков обяснява руския отказ от такава демонстрация: "Демонстрация на ракетата пред американците би била проява от наша страна на повишена прозрачност, надхвърляща рамките на договора. На този етап нямаме усещането, че такава стъпка би била оправдана както от политическа, така и от техническа гледна точка". Да, Русия би могла да направи такава демонстрация, но от нея Вашингтон би научил и за други аспекти от нейния ядрен потенциал в ущърб на нейната сигурност. В крайна сметка Русия и САЩ са съперници, а не съюзници, за да задоволи Русия исканата прозрачност. Тук въпросът опира до доверието и вина за ниското му равнище определено не носи Русия (по-надолу ще стане дума за това). Дали САЩ биха прибегнали до такава прозрачност при подобно искане на Русия - макар и повторен, този въпрос едва ли звучи досадно.  

Четвърто, по принцип проблемът е чисто технически и при доверие и добра воля е решим. В руските медии се появи обяснението на о.з. генералът Владимир Дворкин, според когото американците смятат 9М729 за нарушение, защото през 2014 г. е изстреляна от пускова платформа, подобна на платформите за ракети с голям обсег. Дворкин е категоричен, че тези изпитания с 9М729 не са нарушение: "В съответствие с чл. 7, т. 11 от ДРСМО  се разрешават изпитателни пускове на крилати ракети с голям обсег от наземна пускова платформа, която се използва само за опити и която (съответно) се различава от пусковите установки за крилатите ракети, забранени от ДРСМО. Именно това бе направено от руска страна". Ето защо няма никакво изстрелване на ракета с над 500 км обхват, макар 9М729 наистина да е била изстреляна от пускова платформа за по-далекобойни ракети. Генералът допуска, че САЩ по различен начин тълкуват особеностите на пусковите платформи, споменати в договора. Тези обаче различия са отстраними от Специалната контролна комисия. 

Но Вашингтон не прояви желание за отстраняването им 

И пето, обвиненията на САЩ са лесно опровержими, ако проследим историята на ядрената надпревара. Именно Америка е страната, която засилваше ядрената заплаха във всеки един етап от развитието на ядрените оръжия. Именно тя първа изпробва през юни 1945 г. атомната бомба и два месеца по-късно я хвърли срещу Япония, при които загинаха между 150 000 и 320 000 души в Хирошима и Нагасаки. СССР я настигна след 4 години и изобщо не е използвал ядрено оръжие. САЩ първи създадоха водородната бомба през 1952 г., докато Съветският съюз ги настигна година по-късно. Пак първи САЩ създаваха отделните класове ядрени оръжия, включително крилати ракети с трите вида базирания (суша, море, въздух) и техни модификации, а Москва бе принуждавана да ги настига. В Карибската криза от 1962 г. съветската страна накара Америка също да се почувства уязвима, последва установяване на стратегически баланс и серия от договори за ограничаване на ядрените оръжие, част от които бе и ДРСМО. Този баланс се крепеше на концепцията за гарантирано взаимно унищожение. Макар да звучи страховито, концепцията вършеше работа и осигури ядрената безопасност. Но стратегическото равновесие бе нарушено през 2002 г., когато САЩ отново потърсиха едностранно предимство и предприеха нова крачка към засилване на ядрената надпревара - те едностранно излязоха от Договора за противоракетна отбрана (ПРО) от 1972 г. и пристъпиха към създаването на глобален противоракетен щит, включително в Европа. Типично за хищния й нрав, Америка се впусна да грабне плячката, 

която може да наречем "едностранно  предимство". 

Но не само, че не я хвана, ами попадна и в капана на уязвимостта. В отговор Русия създаде свръхбързи и мощни оръжия, които бяха представени от Владимир Путин миналия март и обезсмислят въпросния щит. А военните в САЩ изплакаха, че няма какво да им противопоставят. Но дори и с новите оръжия Москва по същество пак трябваше да застига Вашингтон заради отказа му от Договора за ПРО. 

Така че не е в нрава на Русия да дърпа напред ядрената гонка, да не спазва стратегически договори и да разрушава носещите колони на ядрената сигурност. Обратно, това е в нрава именно на Америка. Пак в нейния нрав е да залъгва с благочестиви "ценности", с красиви лозунги и стратегии, в които обаче са стаени и дебнат коварни помисли за еднолично командване на света и егоистични облаги в ущърб на другите. Жертви на това станаха СССР, Ирак, Сирия, Либия, а сега и ДРСМО и ядрената безопасност като цяло.

Междувременно типично за нечистоплътния си хегемонизъм Вашингтон се оказва крадецът, който вика "Дръжте крадеца". Нарочвайки Русия за нарушител на договора, той самият върши това. 

Москва посочи три американски нарушения. 

Разположените в Румъния пускови платформи МК-41 за ракети прехващачи от ПРО системата могат да се използват за изстрелването и на наземни крилати ракети "Томахоук" с обхват от 2500 км, които са забранени от договора. Фактически цялата европейска част от територията на Русия ще се окаже в обсега на тези ракети със среден обсег. А такива платформи ще бъдат разположени и в Полша. ДРСМД се нарушава и от използването на ракети-носители, които са сходни по характеристики с ракети със среден и малък обхват, както и от производството и използването на ударни безпилотни самолети. Америка обаче не зачита основателните претенции на Русия, макар безпардонно да й натрапва своите искания. Като една геополитическа мутра тя напира да прилапа своето, оставяйки другите без избор. 

Защо обаче Америка се държи така, каква подбуда трасира тези нейни действия? През 2018 г. изданието Breaking Defense публикува данни от таен доклад на висшето военно командване. Стана ясно, че през 2013-та или година преди Вашингтон за пръв път публично да се оплаче от уж руските нарушения, Пентагонът обмислял кои военни технологии трябва да бъдат разработени, ако Вашингтон се оттегли от ДРСМО. Командването е смятало, че отказът ДРСМО ще позволи на Америка да развие наземни свръхзвукови ракети, летящи по всяка траектория, а не само по балистична. И с тях да се постигне стратегическо господство на САЩ и да се парират контрамерките на Русия в сферата на ядрената й сигурност. Ето значи защо Москва е "нарушавала" ДРСМО или защо е трябвало да й се припише този грях - за да получи Америка предимство над нея. Белият дом не иска да реанимира (ДРСМО), дори ако руската стана направи всичко възможно за запазването му, това заяви на семинар на консервативния Фонд Херитидж във Вашингтон бившият помощник на зам. военния министър Брайън Маккиън. По думите му има тайна заповед срещу реанимирането на договора, издадена от споменатия вече "ястреб" Джон Болтън.

Последиците от погребването на договора ще напомнят навъсено мрачно време с ниска облачност и предчувствие за буря. Всяка страна в Европа, която приеме американски ракети, ще стане потенциална мишена на руски удар, предупреди Москва. Европа вече ръмжи от такава перспектива, но ръмженето е адресирано повече към САЩ. В интервю за полското издание Defence.24 проф. Матю Крьониг от Джорджтаунския университета във  Вашингтон сподели, че вярва в сплотеността на НАТО, но "ако в някакъв бъдещ етап започнат разговори за разполагане в Европа на ракети с наземно базиране, напрежението може да нарасне". 

Отделно има опасения, че погребването на ДРСМО ще повлияе и на друг възлов руско-американски договор - за съкращаването на стратегическите нападателни оръжия с обхват от 5500 до 12 000 км (известен като СНВ-3). Той бе подписан през 2010 г., а изтича пред 2021 г. Според различни съобщения САЩ вече умуват дали да го продължат, като най-върлият му противник е пак същият Болтън.  

Разбира се, днес не сме 1987 г. и проблемът с ракетите със среден и малък обсег изисква разглеждане от друг ъгъл. Такива оръжия вече притежават Китай, КНДР, Индия, Иран, Пакистан. И за контрола над ядрените въоръжения и парирането на заплахите са наложителни не двустранни (както на времето между СССР и САЩ), а многостранни усилия и договори. Русия и Китай вече показаха, че са готови за това. Докато САЩ - не. Защо ли? Ами защото ръцете им ще бъдат вързани в гонитбата на хегемонизма.   

ГЕРБ заплашват кметове заради среща с Нинова

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 37

ДУМА помогна срещу „джендър” анкета

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 37

Икономическият растеж у нас се забавя

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 37

Поскъпва водата в Сапарева баня

автор:Дума

visibility 99

Бюрокрацията оскъпява жилищата в София

автор:Евгени Гаврилов

visibility 130

/ брой: 37

Бизнесът иска среща с премиера за касовите апарати

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 37

Мадуро затваря границата на Венецуела с Бразилия

автор:Дума

visibility 112

Виена застава зад "Северен поток 2"

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 37

В Лондон умуват как да отложат "Брекзит"

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 37

Скопие арестува трима от ВМРО-ДПМНЕ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 37

ПЕС ПРЕДЛАГА НОВ СОЦИАЛЕН ДОГОВОР ЗА ЕВРОПА

visibility 116

/ брой: 37

По-могъщият в ГЕРБ

автор:Ростислава Иванова

visibility 138

/ брой: 37

Пет години след Димчо

visibility 283

/ брой: 37

Токсично безхаберие

visibility 103

/ брой: 37