Америка след изборите

Дмитрий МЕДВЕДЕВ*

Свикнали сме да смятаме, че крупните икономики оказват мащабно влияние върху политическото и социалното развитие на другите страни. Кризите, които стават периодично в тях, въздействат на световната икономика, а по веригата - и на регионалните и националните икономики, на политическите системи в държавите, зависими от тези въздействия. При това обаче често се пропуска, че отделни политически събития, например избори, могат да провокират сериозни кризи в другите страни. Особено ако става дума за държави, които влияят на фундаменталните световни процеси. 

В този контекст от особен интерес са последните избори за президент на САЩ. И не става дума за това, че едва ли не най-скандалната за цялата история президентска кампания потвърди, че проблемите в изборната система на САЩ носят системен характер. Това е ясно за всички и така. Но изборите в тази страна, особено когато властта преминава от една политическа сила към друга, могат да станат двигател на много съществени промени в световното икономическо развитие, да окажат сериозно влияние върху съществуващите институции на международното право и върху глобалната система за сигурност. 

Мнозина от висшите американски ръководители неведнъж, включително и на мен лично, са казвали: "Да, нашата система не е идеална, но ние сме свикнали с нея, на нас така ни е удобно". Но проблемът е в това, че на целия свят му става "неудобно" да работи с такава страна, тъй като САЩ стават непредсказуем партньор. И към тази именно непредсказуемост съвсем не са безразлични другите държави, регионалните и военно-политическите обединения. 

В много световни столици си задават въпроса за приемствеността в 

международния курс на толкова важен играч

като САЩ. Резултатът от изборите през 2016 г. разклати вековната традиция за приемственост между администрациите, особено по въпросите на външната политика. И този път от резултатите в изборите зависи позицията на САЩ по редица ключови въпроси. 

Да вземем например такъв важен проблем като борбата с коронавируса. Противоположните възгледи на кандидатите през 2020 г. за опасността на КОВИД-19 доведе до това, че една от основните краткосрочни последици от изборите ще стане разширяването на обхвата и твърдостта на въвежданите в САЩ мерки заради пандемията. От това зависят не само животът и здравето на американците, но и благополучието на гражданите в съседните държави, а също в страните-съюзнички. Трагикомична стана дори поляризацията на ниво граждани, когато според наличието или отсъствието на маска може с голяма доза увереност да се каже за коя партия е гласувал конкретният избирател.

Поддръжката за международните организации, като СЗО, СТО и други, се превърна в разменна монета при резултатите от изборите. В продължение на десетилетия САЩ увеличаваха своето влияние в тях. И доскоро отношението към тях не зависеше от конкретната администрация в Белия дом. Сегашните избори очевидно ще доведат до възстановяване на пълното членство на САЩ и до развиване на сътрудничеството в рамките на международни организации като СЗО и СТО. 

Още по-важно е участието на САЩ в 

международните договорености за въоръженията

като Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМД), Договора за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (ДСНВ-3), Договора за открито небе (ДОН). А също в различните интеграционни алианси, климатичните договорености и в много други. Както и в случая с международните организации, САЩ се опитват - до определена степен - да възстановят своя имидж на надежден стратегически партньор. Твърде оптимистично звучат предизборните обещания за продължаване на Договора по СНВ-3 с Русия, който Байдън нарече "котва на стратегическата стабилност между Съединените щати и Русия". Избраният президент е привърженик на съкращаването на въоръженията, той участваше в разработването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег още от времето на СССР. Една от темите в предизборната кампания беше недопустимостта на излизането на САЩ от Договора за открито небе, от Световната здравна организация и от Парижкото споразумение за климата - процеси, които в последните години бяха занемарени. 

Впрочем, оттеглянето на подписа на САЩ и очакваното ново присъединяване към Парижкото споразумение е един от най-явните и пресни примери за политическо премятане в позициите. Сега стават тектонични промени в самата основа на икономическата дейност. Формира се нов икономически ред. Глобалните инвеститори преразглеждат своите стратегии. Международните организации формират нови стандарти за отчитане, които очевидно ще се прилагат в глобален мащаб. Съвсем наскоро генералният секретар на ООН призова всички държави да преустроят данъчната стратегия - намалявайте данъците върху доходите, вдигайте тези за въглеродното замърсяване. Всички тези фактори имат глобално значение. И позицията на САЩ, по-точно техните премятания, могат очевидно да създадат нови глобални дисбаланси.  

Построяването на отношенията с техните съюзници, на първо място в НАТО, е още един базов момент, който влияе пряко върху траекторията на международното развитие. Администрацията на Байдън, която се състои обилно от ключови фигури от администрацията на Обама, вече увери европейските й партньори, че ще възстанови пълноценното сътрудничество в рамките на Североатлантическия алианс. Очаква се САЩ да се откажат от претенциите си за относително непропорционално малкия принос на европейците във финансирането на НАТО и за диспропорциите във военния бюджет, за които многократно заявяваха от администрацията на Тръмп. Времето ще покаже в каква степен ще бъде възвърнато доверието на европейските съюзници на САЩ. Но е очевидно, че пируетите във външната политика на САЩ в течение на относително късо време няма да минат безследно. 

Кандидатите успяха да заемат изцяло противоположни позиции дори по въпроса за взаимодействието с Китай. Въпреки че и двамата споделят позицията, че КНР е главният конкурент на Америка. В рамките на предизборната кампания риториката на Байдън по отношение на Китай бе значително по-миролюбива в сравнение с обещанията и действията на Тръмп. При конюнктурна необходимост обаче и в новите условия може да се запазят въведените от администрацията на Тръмп търговски ограничения. 

С къде по-голяма вероятност може да се прогнозира последователното провеждане от страна  на САЩ на

антируската позиция

В последните години траекторията на отношенията между Москва и Вашингтон уверено върви надолу, който и да се намира начело на Белия дом. Наистина, с президентстването на Тръмп бяха свързани определени надежди за промяна на негативната динамика. Да, през 2016 г. изглеждаше, че отношенията между двете страни по-лоши, отколкото при Обама, не може да бъдат. Следващите години обаче разсеяха тази илюзия.  Администрацията на Тръмп засилваше планомерно системното противостояние на Вашингтон и Москва, продължаваше да провежда политика на санкциите по отношение на нашата страна, включително искайки да я изтласкат от енергийните пазари, свеждаше до минимум нашето дипломатическо взаимодействие. И това - на фона на постоянното говорене на Тръмп за желанието му "да се разбере с Русия". Впрочем, неговите думи нямаха особено значение, тъй като в Конгреса и демократите, и републиканците поддържаха многобройните ограничителни мерки. 

Байдън засега изобщо не е казал нищо позитивно по адрес на Русия. Напротив, неговата риторика винаги е била откровено недружеска, рязка, дори агресивна. Той нееднократно е заявявал: "Най-голямата заплаха за Америка от гледна точка на подкопаването на нашата сигурност и съюзи - това е Русия". Тук ни да извадиш, ни да добавиш нещо. При това в екипа на демократа влязоха политици, които се придържат към сходни възгледи и никак не са заинтересовани от подобряването на отношенията между Москва и Вашингтон. 

Докато Русия е готова да работи с всеки президент на САЩ, готова е за възстановяване на сътрудничеството в най-различни области. Едва ли обаче може да се очакват насрещни стъпки от новата американска администрация. По всичко се вижда, че в близките години нашите отношения ще останат крайно хладни. И сега ние не чакаме нищо, освен продължаване на твърдата антируска политика. Но е възможно Байдън да се върне към това, което все още оставаше в съвместния ни дневен ред, например към въпросите за контрола над въоръженията. 

Изброих само някои направления, които очевидно ще бъдат в зоната на особено внимание. Главното е непредсказуемостта на по-нататъшните действия на САЩ на международната арена, някаква токсичност на тази страна дори за съюзниците и партньорите - следствие от онези сериозни социални сътресения, през които преминава американското общество. И последните избори станаха не политическа конкуренция на идеи, с която САЩ винаги толкова са се гордеели, а на две кампании на ненавистта.

Ние не искаме проблеми със САЩ. При това - по практически причини: такива проблеми създават общи вълни на нестабилност, които връхлитат и нас. Проблемите на САЩ може да бъдат решени само от самите американци. И при добро управление на своята страна. Един от бащите-основатели на САЩ Томас Джеферсън справедливо отбелязва, че "цялото изкуство на управлението се състои в изкуството да бъдеш честен". Всички избори са важна проверка за такава честност. Разбира се, само самите американци могат да решат нужно ли им е да оставят настрана своя национален егоизъм и да започнат реформа на електоралната си система, а заедно с нея - и реформа на политическия живот.  Засега реално движение към това няма. Няма дори намеци за желание нещо да променят. А световната общност при това и сега вече плаща твърде висока цена за нежеланието на САЩ да се променят.  

                         ТАСС

                    Със съкращения

              Превод Велиана ХРИСТОВА 

* Авторът е зам.-председател на Съвета за сигурност на Русия, президент на Русия (2008-2012)