09 Декември 2019понеделник23:06 ч.

Руски и китайски подразделения с развети национални флагове и войскови знамена дефилират на парада след края на ученията "Восток-2018"

ГЕОПОЛИТИКА

Америка съюзява Русия и Китай

Конфронтационната й политика принуждава двете мощни съседки да застанат рамо до рамо срещу нея

/ брой: 149

автор:Юри Михалков

visibility 961

На 23 юли се случи събитие, което трасира тектонично разместване на геополитическите пластове в Азиатско-Тихоокеанския регион - за пръв път Русия и Китай предприеха съвместно патрулиране по въздуха. То бе главно в северозападната част на Азия, но няма съмнение, че ще обхване и други зони на гигантския регион. И доколкото след Втората световна война САЩ бяха хегемон и техните ВМС плаваха там едва ли не като в американски води, логично е руско-китайското патрулиране да бъде възприето като предизвикателство срещу господството на Вашингтон в тази част на света. Именно затова е уместно да говорим за разместване на геополитическите пластове. Последвалите събития също потвърдиха основанията за подобен извод. Въоръжените сили на Китай и Русия ще продължат съвместните операции и взаимодействието, заяви говорителят на китайското министерство на отбраната У Цян при представянето на "Бялата книга на националната отбрана на Китай в новата епоха". Между редовете това трябва да се чете и като продължаване на съвместните въздушни патрули. 

Още по-еднозначен, но и с многозначна, далекобойна визия бе китайският външен министър Ван И. В рамките на форум на външните министри от групата БРИКС в Бразилия той имаше двустранна среща с руския си колега Сергей Лавров. И пред него обяви готовността на Китай "рамо до рамо" с Русия "да защитават законните права" на двете страни, а също "да поддържат справедливостта на международната арена". 

Това звучи като готовност за геополитическа вярност

почти като изповед в стратегическа любов до гроб между руската военна сила и китайската икономическа мощ. 

Впрочем сближаването между Китай и Русия върви не от юли и не от тази година. Миналата есен на границата им в Сибир двете страни проведоха най-мащабните (според оценките) военни учения "Восток-2018" от времето на Студената война с участието на няколкостотин хиляди военни. Медиите разпространиха снимка на руски и китайски офицери и войници, които се прегръщат и стискат ръцете като стари приятели. Двете страни провеждат все по-често съвместни учения не само в Тихия океан, но и Северния ледовит океан, както и в Балтийско море. Китайският лидер Си Цзинпин обяви Владимир Путин за "много добър приятел", а това има не просто междуличностно, но и геоглобално звучене. Между двете страни няма военен съюз, но очевидно сътрудничеството им надхвърля рамките на обичайното стратегическо партньорство и нищо чудно след време да обявят военен съюз - най-вече заради конфронтационното поведение на Запада.

Москва и Пекин вече действат рамо до рамо на международната арена. Най-напред те отстраниха граничните си проблеми, които бяха дразнител десетилетия наред (че дори и причина за въоръжен конфликт през 60-те години). Китай подкрепи действията на Русия в Сирия и донякъде в Крим, както констатира швейцарският в. "Нойе цюрхер цайтунг". Готов е по молба на Кремъл да участва в следвоенното възстановяване на Сирия. Двете страни подпомагат и Сърбия. В ООН те също се подкрепят при демонстрирането на позициите си по "горещите точки" от дневния международен ред. Според "Уол стрийт джърнъл" те все по-активно си сътрудничат в Африка на юг от Сахара, а и "намериха начин да намалят съперничеството си в Централна Азия". Китайски части вече провеждат учения в съседния Таджикистан и разполагат там свои части, за да възпират ислямисти и кризи в граничния Синцзян-Уйгурския регион с неговото мюсюлманско население. 

Това "рамо до рамо" означава още задълбочено и всестранно икономическо сътрудничество. Русия е готова да доставя суровини на "гладната" за енергоносители китайската икономика и през 2016 г. тя вече измести Саудитска Арабия като най-голям доставчик на нефт за Поднебесната империя. Двете страни планират и по-големи доставки на руски газ и нищо чудно след едно десетилетие Китай да се изравни с ЕС като пазар на тази руска суровина.

Освен това Китай доставя необходимите компоненти за модерните руски оръжейни системи, както и мрежовото покритие и оборудването за сигурност. Миналия месец Русия сключи споразумение с Huawei за доставката на 5G оборудване.

А най-новият механизъм за това сближаване е дедоларизацията 

на двустранната търговия. Русия увеличава запасите си не само от злато, но и от китайската валута юан, а държавната компания "Роснефт" се разплаща в национална валута за доставките на суров петрол за Китай. Според изданието "Сина" Русия отваря все повече и повече валутни резерви за юана - тяхното количество нараства от 3 на 14% през 2018 г., докато доларовите резерви падат от половината до 23 на сто.  

Всъщност над 60 страни по света включиха юана в своите валутни резерви, а сред тях са Германия, Франция, Италия. Очевидно в Москва са преценили, че това е още един повод да не стоят настрана от тази тенденция. 

Отделно Русия се включи в създадената от Китай система за международни банкови разплащания (Cross-border Interbank Payment System), която обслужва над 900 банки извън Китай и покрива територия на 162 страни и региони. 

Либералният Запад реагира разнопосочно на сближаването на двата евроазиатски гиганта. "Русия и Китай активно увеличават влиянието си в света, докато Западът е смутен и объркан", тази констатация на швейцарския вестник "Нойе цюрхер цайтунг" илюстрира единия тип реакция - на тревога. САЩ вече категоризираха Китай като основна заплаха и геополитически конкурент, който в комбинация с Русия (най-вече новите й въоръжения и традиционните й ресурси) може да измести американското лидерство в света. Там не липсват стратегии да се разбие това сближаване чрез прикоткване на Русия.

В същото време агенция "Блумбърг" констатира, че много аналитици отхвърлят 

перспективата за дълбоко и трайно сътрудничество между Китай и Русия. 

Нищо чудно да са подведени от историята на отношенията в разностранния геополитически триъгълник Русия - Китай - САЩ. В него след Втората световна война геополитическата геометрия често се е променяла според конюнктурата и поведението на отделните части. При Сталин страните на съветско-китайския съюз в триъгълника са били по-дълги от американската страна. Но през 60-70-те години с конфликта между Москва и Пекин и отварянето между Китай и САЩ геополитическата геометрия стана като че ли равностранна заради наложилия се баланс между трите части. Впоследствие при Горбачов съветско-американските страни станаха по-дълги за сметка на китайската. Сега пак има скъсяване на американската страна от триъгълника, но в перспектива САЩ (и Западът) се надяват това скъсяване да засегне пак китайската страна и да се удължи руско-американската страна. 

Според други аналитици стратегическото партньорство Русия - Китай няма да е устойчиво и продължително, защото Русия се страхува да не би Китай с неговото население от 1,3 млрд. да залее необитаемите територии в Източен Сибир и Далечния изток. Или защото Москва ще стане васална на Китай, чиято икономика по покупателна способност е 6 пъти по-голяма от руската и по тази причина следващите лидери на Русия ще се обърнат към Запада. Защото между двете страни ще има съперничество за влияние в Централна Азия. Или пък защото неизбежно ще бъде възникването на търговски и икономически спорове. А и защото Русия едва ли ще е щастлива да бъде въвлечена в китайската експанзия в Южно-Китайското море, където Пекин има териториална спорове с редица регионални държави, подкрепяни впрочем от САЩ.  

Макар и да звучат експертно и убедително, всички тези доводи, пропагандирани съответно от медиите, са или манипулативни, или заблудени. От всички тях най-реален е първият, частично и последният. Но ще видим по-надолу, че и спрямо тях има контрааргументи. 

Всъщност друга е истинската причина за сближаването Русия - Китай, съответно и за очертаващите се пред него работещи перспективи. Не че западните анализатори и медии не я виждат и не огласяват, но поне не до степен да бъде приета като водеща. И тази причина е Америка. Именно хегемонистичната политика на САЩ след съветския разпад кара Китай и Русия да застават рамо до рамо на международната сцена. 

Второ десетилетие Вашингтон води открито враждебна политика срещу Русия - всъщност откакто на власт дойде Владимир Путин, който държи на равнопоставени отношения и спря пазарния грабеж на страната си от чужбина. Враждебната ръка на Вашингтон личеше в разширяването на НАТО, в насъскването на Евросъюза срещу Русия, в усилията за изтласкване й от политическото пространство на Стария континент и изхвърлянето й в Азия, в геополитическото интригантство и опитите за прикоткване на нейни съседи с последвалите удари срещу нея от Украйна и Грузия, в опитите й да блокира износа на руски газ за Европа чрез "Северен поток 2" и "Турски поток", а накрая и в санкциите, включително и поради скалъпените причини като руската намеса в президентските избори в САЩ.    

Срещу Китай пък Америка възприе на нож глобалната му инициатива "Един пояс, един път", която обхваща 60 държави в Азия, Близкия изток, Европа и Африка. Дори американската агенция "Блумбърг" признава, че задействаната от 2013 г. инициатива "ще помогне на голяма част от света да се развие" независимо от забележките към проекта. Има обаче основание да подозираме, че и ЕС му подлага крак под влиянието и направо натиска на САЩ. Вашингтон поде и търговска война с Китай, подкрепя Тайван, стана ясно, че мъти водите с протестите в Хонконг, а и не е отписал мюсюлманските уйгури, за да разклаща вътрешната стабилност в Китай.

Отделно последните 20 години Америка провокираше разруха чрез войни, конфликти или просто кризи къде ли не - Ирак, Украйна, Сирия, Либия, Йемен, сега и Венецуела. Неизбежно бе да се появи някой, който да се изправи срещу нея. В отделни случаи й се противопоставяха било Русия, било Китай, а сега вече ги виждаме и рамо до рамо. Така че Ван И неслучайно настоява двете страни "да поддържат справедливостта на международната арена".

Като цяло Америка зачена сближаването на своите конкуренти.

Но ако това са ситуативни, конюнктурни причини, има по-дълбоки, чисто ценностни поводи Русия и Китай да бъдат рамо до рамо в глобалния свят. Най-напред 

Москва и Пекин са автори и носители на виждането за многополюсния глобален свят 

а фактът, че реалността потвърди концепцията им, което бе признато и от съперничката им Америка, вдигнаха акциите им по света, нищо, че двете страни да се водят за авторитарни. 

Второ, двете страни се противопоставят на либерализма, който губи почва въпреки привлекателния си иначе ореол на свободолюбивост и напредък. Противопоставят му се не само заради мултикултурализма, хомосексуалността, мигрантския хаос и предателството на традиционните ценности, които Владимир Путин разкритикува в интервюто си пред "Файненшъл таймс". Противопоставят му се обаче и по друга причина. Всъщност кризата на либерализма като ценностна система се признава и от привържениците му: "Изчезнаха наивните очаквания, че свободната икономика може автоматично да доведе до свободно общество", горчиво признава същият "Нойе цюрхер цайтунг". Всъщност Китай и Русия разбраха, че либерализмът, свободната икономика и човешките права са просто инструменти за поддържане на надмощието на Запада над останалия свят, за господството на транснационалните му компании за сметка на по-слабо развитите държави, пък дори и за разрушаването на цели държави като Украйна, Сирия, Йемен. За Москва и Пекин алтернативата е силната държава, поради което политолози наричат модела им държавен капитализъм, който се противопоставя срещу либералния капитализъм на САЩ. С този модел Путин извади страната си от интензивното на историята (сегашното й трудно положение е плод най-вече на санкциите), а Пекин направи китайската икономика втора в света и в пъти вдигна стандарта на живот и социалното равенство. Докато свободната икономика на "Западна" България вече 30 години не може да намали двата милиона граждани, живеещи под чертата на бедността, нищо, че пазарът й пращи от стоки. 

Има и още нещо много основополагащо от ценностна гледна точка, което може да сработи за здравината на "дуета" Китай - Русия. Западът се бие в гърдите, че е най-развитата част на цивилизацията ни, но това е постигнато чрез експанзия и хищно ограбване на останалия свят през последните пет века (включително с изтребването на етноси) - или от 1492 г., когато Колумб открива Америка. Докато китайската инициатива "Един пояс, един път" е точно на обратния полюс - тя не е грабителска, напротив, тя е шанс за света, както личи от оценката на "Блумбърг". Значи тя е шанс и за Русия. 

Впрочем на Запад наричаха СССР "империя", но за разлика от предишните империи съветската идея бе шанс за 16-те републики да извършат скок в развитието си и някои от тях живееха по-добре от основополагащата Руска република, а това вече няма нищо общо с природата на "империята".

Освен това Китай не поставя политически и идеологичeски условия за участие в глобалната му инициатива. А ако си спомним, ЕС ни поставяше такива условия, за да прекрачим прага му. И от някои от тях сега страдаме и оставаме все така най-бедните в тази общност и с най-много обществени язви. Дали пък тоталитарният Китай не е по-либерален от демократичния Евросъюз?! Затова и пророкуванията, че Пекин ще направи от Москва свой васал, силно намирисват на спекулация.

Има обаче основания да предполагаме, че Китай няма да превърне в свой васал не само Москва, но и други по-слаби участници в своята инициатива. И причината е буквално в генетичния код на китайската нация. В дебелите книги пише, че 

ценностната му система идва от конфуцианството 

центърът на което е концепцията Жен - или човечността. Това е стремеж към идеални отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. А основен принцип на тази концепция е принципът "това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите". Между другото поне в последните два века Китай не е бил експанзионист, напротив, бил жертва и е страдал от експанзиите от Британската и после Японската империя.

Вероятно за това не поставя политически условия за своята инициатива - не желае да го възприемат като някогашните му потисници. По тази причина съвременен Китай гледа да не провокира войни или конфликти, а се придържа към действия, отчитащи интересите на другите. Ето наскоро стана ясно, че Пекин и 10-членната Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) водят преговори за повече съвместни военни учения в региона, а на министерската среща на АСЕАН миналата седмица в Банкок външният министър Ван И похвали напредъка в подготвянето на кодекс за поведение АСЕАН. Това всъщност е сигнал към Виетнам, Малайзия и Филипините да се успокоят, че Пекин ще търси приемливо за всички решение по спорните острови в Южнокитайско море. А сигнал и към Москва, че Пекин няма да допусне въвличането й "рамо до рамо" в един спор, който е далеч от границите й. 

Именно заради принципа "не прави на другите това, което не желаеш да направят на теб", може да допуснем, че ще отпадне и главната причина за потенциален раздор между двете съседни страни - масово заселване на китайци в руския Далечен изток. Впрочем там китайци вече има и ще има още повече, но Пекин ще си дава сметка за руския национален интерес не само заради конфуцианството, но и заради това "рамо до рамо".

САЩ и Западът има два избора. Те могат да попречат на сближаването между Китай и Русия, но само ако се откажат от конфронтационната си линия срещу тях. Ако примерно спрат с препъването на "Северен поток 2" или на "Един пояс, един път". Така ще притъпят естествената реакция на Москва и Пекин да им се противопоставят. 

Но за разлика от Китай ценностната мантра на Запада е конкуренцията и съперничеството, което в повечето случаи означава сблъсък, вражда, война. Той смята, че така се върти колелото на историята и прогреса. САЩ и Западът ще продължат конфронтацията и по други причини - заради стремеж към конкретни ползи (друг е въпросът дали ще ги получат). Но точно така ще постигнат това, от което се опасяват - ще виждат Русия и Китай рамо до рамо, а не една срещу друга.

Жълт код за мъгла за 13 области на 10 декември

автор:Дума

visibility 67

12% от младите признават, че са продали гласа си

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 237

1/5 от икономиката е в сивия сектор, смята синдикат

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 237

БАБХ пропуснала 7 предупреждения за салмонела

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 237

Еврокомисар иска разхлабване на правилата за бюджетния дефицит

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 237

В МФ и НАП денонощно мислели мерки срещу сивите обороти

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 237

Четвърти сме в Европа по разходи за храна

автор:Дума

visibility 141

Нормандската четворка се събра в Париж

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 237

Вулкан изригна в Нова Зеландия

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 237

Турция върна на Франция джихадисти

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 237

Кратки новини

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 237

Ампутацията на "Под игото"

автор:Велислава Дърева

visibility 98

/ брой: 237

Срам е да облагаме книгите с най-високия ДДС в Европа

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 237

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 237

Чудото Стоянка Мутафова

автор:Надежда Ушева

visibility 279

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ