Амбициозният икономически "екшън план" на Анкара

Напоследък тревожните сигнали за състоянието и развитието на турската икономика зачестиха. Не само опозицията в Турция има твърдения за нерадостно бъдеще на турската лира, но и влиятелни западни медии отбелязват данни за наличие на свиване на ръста на БВП. Сигурно това е и основната причина тандемът Ердоган/Давутоглу да предприеме мерки, наречени 5-годишен екшън план, чиято цел е да се убеди обществото в страната, че ще се прилага план за ускорено развитие на турската икономика чрез широки структурни реформи. На специална пресконференция в Анкара преди дни, в присъствието на 9 министри, премиерът Давутоглу в познат стил заяви, че основна цел на неговото правителство е да засили ефективността, да подобри капацитета на човешките ресурси, да гарантира предвидимост и да осигури контрол и отчетност в турската икономика. На вниманието на медии и граждани се предлагат 9 пакета с 25 приоритетни структурни реформи и се твърди, че така започва нов икономически период, който ще осигури възходящо развитие на страната. В същото време специална правителствена комисия ще следи изпълнението на плана и ще гарантира запазването на политическата стабилност и предвидимост, и то не само до парламентарните избори през 2015 г.

"Залъгване на народа"

е мнението на опозиционните партии, защото това не е реформа съгласно икономическите правила, а една декларация-пожелание, която прави преглед на негативните тенденции в икономическото състояние на Турция. Всъщност основните 9 точки на екшън плана са степенувани наистина по получените през последните години отрицателни икономически показатели. Първо е намерението да се намали зависимостта от внос, защото в момента се отчита 100 млрд. повече внос, отколкото износ. Предвижда се до 2018 г. износът да покрива 70% от вноса. И още: БВП да се увеличи от 820 млрд. долара, отчетен през 2013 г., на 1,3 трилиона долара през 2018 г. Официалната безработицата да се намали от 9,7% на 7 процента. Според програмата мерките ще са насочени към развитие на технологичния капацитет на турските стоки и ще стимулират местно висококачествено производство. За целта ще се засили сътрудничеството между турските университети и производството на високотехнологични продукти.
Втората точка се отнася до стимулиране на изследователските усилия за създаване на нови марки, междинни и крайни продукти, които да са конкурентни на международния пазар. Един вид комерсиализиране на иновации в приоритетни области като енергетиката, здравеопазването, авиацията, авто и жп транспорта, информатиката и отбраната. После усилията ще бъдат насочени към технологичното развитие на местното производство, и то с цел местните фирми да увеличат частта си в обществените поръчки. Посочва се, че обществените поръчки са 7% от 105 млрд. турски лири БВП. Вниманието се фокусира и към намаляване на външната зависимост в елпроизводството и развитие на вътрешните източници. Целта е намаляване на енергийните разходи на единица БВП и от 0,26 долара да стане 0,24 долара. Основен приоритет е и подобряване ефикасността при използване на водата в земеделието, защото от това зависело сигурността при храните. Според цитираните данни 73% от водната консумация отива за напояване. Предвижда се увеличаване на ползваемостта на подпочвените води, както и използването на водоспестяващи модерни напоителни системи. Интересно е, че специално внимание се обръща на трансформиране на здравната индустрия, т.е. подкрепа за средните и малките производители на медицински уреди и продукти. Към 2018 г. Турция трябва да произвежда 20% от необходимите й медицински уреди и 60% от медикаментите. В тази връзка е и намерението да се подобрява здравният туризъм. За целта се посочва, че ще се увеличат леглата до 100 хил. и ще се поемат 750 хил. чужди пациенти годишно, което ще донесе около 5,6 млрд. долара приходи. Отчетените през 6-месечието на 2014 г. медицински туристи са 162 хил. Разходите за здравеопазване през 2012 г. са били 5,2% от БВП, а през 2013-а са вече 5,4% от БВП, т.е. от 76,2 млрд. през 2012 г. са станали 84,4 млрд. през 2013 г. На глава от населението са в размер на 583 долара през 2013 г. при 548 долара през 2012-а.
Доста макро звучат обещанията за засилване на международните позиции на Турция в сектора на логистиката, като се намалят разходите за логистика в общите разходи за промишлените продукти и се намали времето за транспортиране на продуктите до потребителите. Между другото се споменава и за

изграждането на Истанбулски международен финансов център,

подобряване на инвестиционния и бизнес климат, намаляване на сивата икономика, увеличаване ефективността на трудовия пазар, запазване структурата на семейството и динамичната структура на населението, подобряването на институционалния капацитет на местно ниво, статистическите структури и т.н.
Ама това реформа ли е, веднага откликна опозиционната турска преса. "Това са пожелания, които ги имаше и при предишен план, обявен като 10-годишен." Обявените цели до 2018 г. "не се връзват математически", допълват опозиционно настроени анализатори. И за пример посочват набелязания ръст на БВП от 850 млрд. през 2015-а как така ще стане 1,3 трилиона през 2018 г. Защото това означава

ръст от 52% за три години

или около 15% всяка година. Амбициозно, но непостижимо изглежда и посочването на курс на турската лира спрямо долара през 2018 г. в размер на 2,44 лири за долар. А хиперинфлацията, а кризата? Никак не звучат достоверно мерките за намаляване на вноса, след като през 2003 г. той е бил 62 млрд. долара, а през 2013 г. вече е 251 млрд. долара. Енергийната зависимост е увеличена на 75% и то по време на управлението на Ердоган през последните 12 години. Прави се извод, че "екшън планът не може да се вземе на сериозно" и "това е подигравка с хората". Припомнят, че има други важни отговори, с които трябва да се заемат управляващите, а именно за загиналите в мините, за натоварването на 40 души в минибусите вместо допустимите 20 и други такива факти от всекидневието.
Светът постепенно се отърсва от кризата, а турската икономика изостава, е становището на редица експерти в икономическата област в страната. В последния доклад на МВФ Турция е посочена като най-рисковата страна по отношение на валутния риск в частния сектор. Веднага след Аржентина! Един вид Турция може да посрещне едва половината от необходимото през 2014 г. външно финансиране от 220 млрд. долара. Данните за БВП на глава от населението в размер на 10 хил. долара при реалната стойност на долара всъщност е 6 хил. долара.
Каквото и да казва опозицията, тя определено търси начини да се противопоставя на десетилетното превъзходство във властта на консервативно-ислямистката партия на президента Ердоган. От дни в ютуб се върти клип, който показва например какви са били училищата, учениците (девойки и младежи) и учителите по времето на управлението на Ататюрк и след него и как изглеждат сега техните наследници. Определено светски настроените турски граждани, т.е. обърналото от десетилетия поглед към Запада и модерна Европа общество, трудно може да се примири с

навлизането на религията дълбоко не само в политиката

но и в сфери като образование и начини за възприемане на живота. Разделението е налице и, както се казва, времето ще покаже кой крив, кой прав и дали предвижданият "екшън план" за икономически възход ще запълни тази пропаст. Остават притесненията, че светът като цяло върви по път, който мислехме, че е останал в миналия век. Модерният цивилизован свят се сблъсква със сякаш неподозирани доскоро проблеми като ролята на религията за завземане на власт, в политиката, в завладяването на умовете и сърцата на нереализирали се млади хора и т.н. Граници и финасови потоци менят владетелите си, често в името на дадена религия, но хората стават все по-тревожни и обезверени. Дори губят живота си. Справка "Ислямска държава". Остават догадките кой, но се знае защо, застава зад каузи, използвани от религиозни фанатици с цел заемане на дадени позиции и отстояване на стратегическо-икономически интереси. На редовите граждани остава да се вглеждат в миналото и да съумеят да отстоят доброто, което е останало от там. Поне това внушава онзи турски клип от ютюб. Не е малко на този етап.

Премиерът Давутоглу обяви 5-годишен план за ускорено развитие на турската икономика, състоящ се според опозицията от пожелания, а не от реално изпълними реформи

Кадри от клипа в ютюб