Аман от поръчково бунтарство!

Габриела ПАНОВА

Както правилно бе предрекъл немският поет Хайнрих Хайне, "там, където горят книги, после горят и хора." В днешния контекст нещата по-скоро биха звучали така: там, където унищожават паметници, после унищожават и хора. Точно като в Украйна.
Всъщност, замисляйки се, какви книги да горим изобщо, като последните 30 години доста книги от домашни библиотеки се изхвърлиха в контейнерите за смет. Ако все пак имахме тук-там някоя останала книга и не си бяхме размили услужливо историята в учебниците, може би щяхме да поназнайваме някои очевидни факти, за да не се излагаме после в "бунтарството" си. Щяхме да си дадем сметка, че е нелепо да се организират арт пърформанси върху монумент, който

няма отношение към днешните събития

Да се бъркат исторически периоди и понятия. Да се сравнява Съветската армия с Путин и изобщо днешна капиталистическа Русия със СССР. Също толкова нелепо е да се изразява подкрепа за Украйна, вандализирайки символа на армията, в която са участвали множество украинци, дали живота си за разгромяването на Хитлер и нацизма в заключителния етап на Втората световна война.
В науката история не се оспорва, че най-голям принос за победата над Третия Райх и освобождаването на Европа, за да съществува изобщо и да честваме днес 9 май като неин празник, има Червената (Съветската) армия. Затова в много европейски столици, както и в София, до ден днешен стоят непокътнати и в добро състояние нейни паметници.
Тотално неразбиране и/или лицемерие е да се осъжда Хитлер и едновременно с това да се пише "Слава Украине. Героям слава." Възгласът, доста напомнящ на "Слава Гитлеру! Победе слава!", е свързан с нациста Степан Бандера, отговорен за хладнокръвното избиване по най-садистични начини на поляци, руснаци и евреи.
Нали знаете за уловките, които се крият в дребния шрифт под линия. Така и нашенските свободолюбци не са се сдържали и ниско върху задната страна на паметника са показали истинското си лице, като са възхвалили с "Батько наш Бандера" идола си Степан Бандера - налагания за герой в Западна Украйна убиец.
От такава псевдосолидарност нямат нужда обикновените украински граждани, бягащи от войната. "Путин е убиец" се скандира пред посолството на Русия. Ако обаче някои наистина претендират, че ги е грижа за свободата и страдащите от войните по света и по този повод искат да правят демонстрации, то ще трябва доста да попротестират и пред американското посолство.
Явно Гражданската инициатива за демонтиране на Паметника на Съветската армия, организирала т.нар. арт акция на 27 февруари, уповавайки се на това, че "писането по паметника не представлява престъпление", възпитава в омраза и неонацизъм и призовава към "изчистване" на хора. Докато се крие зад фасадата на романтичното бунтарство за мир и свобода. Аман от профанен вандализъм и от поръчково и режисирано бунтарство, което не се трогва от нито един сериозен социален проблем на народа си в страната. Тези, които днес у нас насъскват и въоръжават младежи със спрейове (далеч не с творчески цели), утре ще започнат да го правят и с коктейли "Молотов". По примера на бандеровците, преследващи и изгарящи хора в Одеса през 2014 г.
Нашите сънародници трябва да бъдат наясно, че на пръв поглед уж безобидната война с паметниците и с паметта за неотдавна отминали събития постила добре пътя за възраждане и засилване на фашизма и неговите човеконенавистни проявления под различни форми.
"Заявяваме, че оттук-нататък и до предстоящото демонтиране на монумента, ще възпрепятстваме всеки опит за почистване или ремонт на съоръжението." "Ще върнем това окупирано градско пространство на българските деца!"
Вместо организаторите да си хабят завидната   

 
решителност в лов на вещици

нека протестират срещу прекомерното застрояване, включително върху зелени паркове и функциониращи детски площадки. Така по бихме им повярвали, че ги е грижа за българските деца. Тенденцията ще е все повече да се строи в парковете, именно защото общината удобно за нечии бизнес интереси се бави да направи и оповести чакания План за отчуждаване на частната собственост в паркове, градинки и терени за други обществени дейности - необходими за детски ясли, градини и училища. Но нашите "борци срещу окупираното градско пространство" не са се трогнали от това, не ги чуваме да настояват пред любимия си районен кмет Трайчо Трайков за нови детски градини и ясли.
Той, ако не друго, поне да съдейства да се измият улиците и тротоарите на София, че... много мръсотия, много кал. Вместо да се саморазправя с паметници на дали живота си войници за спасяването на Европа и с паметни плочи на убити от царската полиция през 1943 г. студенти. Виновни, че са взели участие в мирно шествие по повод 3 март, което полицията разгонва с куршуми заради забраната за честване на празника по това време от царската власт. Звучи ви познато, нали? В такива мракобесни условия, когато са погазвани цели народи и безнаказано са убивани деца, се заражда

европейската антифашистка съпротива

Така се стига до хващането на автомати и приемането на настъпващата Червена армия като освободителка. Прословутото им размахване е после. След много саможертви. И е в знак на победата над нацизма.
Обаче от толкова заслепено плюене по войника, вдигнал след края на войната автомат, пропускат да видят другите две знакови фигури на монумента. Скулптурите на работника и майката с дете на ръце. Не е чудно, че тях никой от имащите се за демократи не ги забелязва, защото те просто не се интересуват от тях и в реалния живот. Точно по същия начин в настоящото ни общество, незабелязани и неглижирани от политическия елит, остават обикновените работници, майките, децата. Приоритет на думи стават само покрай избори. За това свидетелстват все по-влошаващите се условия на труд, социално неравенство, смешни детски надбавки, липсата на достъпни спортни и културни занимания за деца, съсипаното здравеопазване, търговията със здраве, унизително заплащане на медицински сестри и т.н. Този списък ще става все по-дълъг, докато за решение на всичките проблеми ни се предлага, по няколко пъти годишно, демонтажа на един паметник в центъра на София.
Ако от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника изобщо се интересуват от мнението на останалите граждани, защото разбира се по бандеровски тяхното е най-право, могат да хвърлят един поглед на

неформалната анкета

в популярната фейсбук група "Забелязано в София". Ето как изглеждат там отговорите на въпроса - дали да бъде премахнат Паметникът на Съветската армия?
"Не съм съгласен!" - 4540 гласа;
"Съгласен съм!" - 1496 гласа;
"Не мога да преценя!" - 89 гласа.
Изводите са ясни. Коментарът - излишен.
След като на 28 февруари Паметникът на Съветската армия беше почистен от великото  протестно изкуство върху него, да попитаме какво следва? Кой е следващият символ от миналото, който потиска свободата ни - може би НДК? Да очакваме ли и върху него арт пърформанс или направо ще бъде местен в Музея на социалистическото изкуство?
За финал нека си припомним уместните в случая думи на доц. Александър Сивилов от Софийския университет: "Когато днес се опитват да пренаписват историята, е добре да помнят, че модата сега можеше да е различна - квадратно подстригани мустачки, зализан на ляво перчем и поздрав с гордо изпъната ръка, а всички полухора нямат право на живот. Странно е, че хора, които се обявяват за демократи, не могат да приемат чуждото мнение и да се примирят със собственото си минало. Лошото е, че ако не дай си боже, Паметникът на Съветската армия изчезне, ако го вземат извънземните, изведнъж огромна част от политическата ни класа и обществен елит ще остане без цел и въобще без смисъл в живота. Би трябвало да се радват, че човекът с автомата стои в центъра на София, защото иначе няма да има какво да кажат за България."