Аман от неграмотност

Международното изследване PISA за грамотността на учениците ни излиза през носа. Мине не мине месец и някой в Еврокомисията хуква да оправдае някакви пари, срещу които преписва ли, преписва анализите от изследването. Още когато през декември 2013 г. бяха оповестени резултатите от PISA, проведена година преди това, всичко беше пределно ясно - и че нашите 15-годишни ученици са последни по практическа грамотност сред връстниците си в Европа, и че отличните им оценки са двойно по-малко от средното за света, а слабите - двойно повече, и че в България знанията на децата зависят най-силно от имотното състояние на родителите, и че разликата между училищата в големите и в малките градове е най-голяма и т.н. От .тогава ни го натякват периодично, а в медиите всеки път го оповестяваме като суперновина.
 Проблемът е, че вече години папагалим колко сме зле, но не си отговаряме на двата най-важни въпроса. Защо в началото на 90-те години на миналия век образованието ни бе признато за най-доброто в Европа, а сега е на дъното? Какви спешни мерки да вземем, за да спасяваме това, което е останало от просветата у нас? Никакъв анализ по тези два въпроса никъде няма да прочетете из сайтовете на българските институции. Защото такъв няма. Вместо да видят къде са причините и как да се справим, властите у нас урбулешката година след година пришиват разноцветни кръпки към Закона за народната просвета, а сега изобщо са решили да го сменят с нов. Но и новият се е задал пак без никакъв анализ и пак - пълен с всякакви хрумки извън живота. Щото като ти е зле масовото публично училище, не хукваш да наливаш пари в частното, нито пускаш децата да не ходят на училище и да си учат вкъщи, нито пък намаляваш с година  основното образование, та дори тия ромчета, дето са останали в него, да излязат още по-неграмотни. ЕС по-добре да ни тури едно ембарго върху писането на вредни нови закони.