Аман от изкуствени светци с мътно минало
/ брой: 74
Виктор ТУРМАКОВ
Съдът в Москва осъди руския общественик и опозиционер Владимир Кара-Мурза за държавна измяна и лъжи за руската армия, а също за получаване на средства от чуждестранни НПО. До вчера той беше никой в информационното пространство на Запада. А днес е обявен за непорочен и непокорен борец срещу кървавия режим в Кремъл. Воят е пълен - и от присъствалите в съдебната залата западни дипломати, и от западната преса, и от българските жълти (и напоследък също сини) павета.
Нещо ми говори обаче, че поредният светец ще се окаже същото дъно като обявяваните и изтъркали се преди това за светци в борбата срещу Путин.
Спомняте ли си Борис Немцов?
Олигарх, участвал във варварското разграбване... пардон - приватизиране на руското национално богатство след разпадането на СССР. Противно и омразно лице за обикновения руснак. Той стана критик на властите, понеже не беше включен сред олигарсите във вътрешния кръг на Путин. Да, такива за жалост има - няма да си кривим душите. Представете си изтърсака на котилото, който не е успял да се добере до паничката с храна, изтласкан от по-здравите котета и започнал недоволно да мяука за световната несправедливост.
Ами Навални? Днес е неудобно да се споменава в добро либерално общество, че в началото на кариерата си организира руския вариант на Луковмарш и призовава за геноцид на мюсюлманите-гастарбайтери. След това, помирисвайки доларите, доста рязко обръща палачинката и става пръв либерал.
Или художникът Пьотр Павленски, хвален от западната преса за авангардното заковаване на тестисите си на Червения площад в знак на протест? Вече в изгнание, решил да повтори във Франция магариите си, беше арестуван. Оказа, че подобни действия, ако са в Париж, са вандализъм.
Затова и очаквам да разбера пикантни подробности за Кара-Мурза. Вече се знае, че е имал двойно, британско гражданство и често е посещавал посолството на Негово величество в Москва. Междувременно в затвор край Лондон гние един истински борец срещу лъжата и тиранията - Джулиан Асандж. Но това, ще рече умно-красивитетът, е нещо различно.