23 Октомври 2019сряда10:56 ч.

Масов протест на жителите на едноименната столица. Такава е гледката всеки петък както в столицата, така и в големите и средни градове на страната

ГЛОБУС

Алжир между страха от хаоса и жаждата за стабилност

Страната е на кръстопът, не е ясно по кой път ще поеме - на еволюционните или революционните промени

/ брой: 192

visibility 436

Ивелина Ватова

Масови мирни манифестации срещу властта се състояха в петък, 4 октомври, в едноименната столица Алжир и в други градове на страната, съобщи порталът TSA. Хиляди хора поискаха смяна на политическия режим и незабавно излизане от властта на сегашното ръководство на страната, коренна реформа на политическата система, местни и прозрачни избори, решителна борба с корупционерите, гарантиране на демократичните права и свобода. Освен в столицата шествия и митинги се проведоха и в Анаба, Беджайе, Бискра, Блид, Буир, Джиджел, Константин, Маскар, Мостаганем, Оран, Тиарет, Тизи Узу, Тлемсен, Шлеф и други големи и средни градове.

На 10 февруари тази година 82-годишният Абделазис Бутефлика, който през 2013 г. прекара инсулт, обяви, че възнамерява да се кандидатира за пети президентски мандат на изборите на 18 април. Народното недоволство като снежна лавина се изсипа по улиците на столицата и 40 други големи градове всеки петък след редовната петъчна молитва. Стотици хиляди граждани удивиха света с дръзкото си нетипично за страната непокорство и предизвикателните послания "Играта свърши" и "Стената на страха падна". Протестираха адвокати, архитекти, медицински работници, студенти. Юристите скандираха "Достатъчно! Стига толкова!" 

Подобни масирани походи се оказаха ново явление за общество, десетилетия наред живеещо чрез табута. Според социолозите "Цялото общество излезе на поход, всички социални категории, семейства и фамилии, жени, деца, младежи. "Ясно се очертаха двата лагера, искащи оставката на действащия президент: армията от казармите и протестиращите от улиците. Така военните се обезопасяваха със защитна стена срещу евентуален хаос, а гражданите бяха привлечени от аромата с идеята за прероден и обновен Алжир. 

Под този натиск Бутефлика се оттегли на 2 април 2019. Редовните президентски избори, естествено, бяха отменени - неизвестно за кога. Наскоро обаче те бяха насрочени за 12 декември т.г.

Сътресенията след оттеглянето на Бутефлика 

Така африканският газов гигант и важен западен съюзник, който през 90-те години едва не се срути от кървав ислямски бунт, днес отново се изправи пред поредния поврат. Сега той е предизвикан от гражданите му, млади и стари, бедни и богати, различни по етнос, недоволни от 20-годишното президентско управление.     

В Алжир общественото мнение не се проучва. Няма как да се разбере дали улицата няма да развали социалния баланс. Единствената дума, с която световните медии описват властовата структура в Алжир, е непрозрачност. През 2019 г. вече има много социални прослойки, включително и на свръхбогатите, изградили имиджа си благодарение на управлението на Бутефлика. Корупцията процъфтяваше. За мнозина протестите съвсем "не са спонтанни мигове", а резултат от " акумулацията на скандали, проблеми с мениджмънта, с държавното управление". 

Съпротивата на елита срещу промяна на статуквото бе неизбежна. Силна е реакцията на онези, чийто комфорт е сериозно заплашен. За младите Бутефлика е единственият държавен глава, когото познават, но само от вечерните новини. Според опонентите му от години държавата се управлява от съветниците му. Каквото и да е здравословното му състояние, образът му на изолиран от народа си държавен глава бе подсилен в собствения му дом от френския президент Еманюел Макрон, който през 2017 г. бе на еднодневна визита и намери време да се разходи по столичните булеварди и да побъбри с минувачите. Подобно поведение алжирците не могат да си представят за собствения им президент. 

През пролетта мнозина се уплашиха от редовните масови демонстрации и с тревога се питаха "Възможно ли е протестите да завлекат страната в бъркотията на насилието?" Алжирците са гладни и жадни за стабилност у дома. Оттеглилият се Бутефлика предупреди за "инфилтрация" сред протестиращите на "коварни елементи, вътрешни или външни, които да запалят фитила на фитна (безредици) и да предизвикат хаос." И военният министър Гаид Салах говори за сили, готови да "върнат страната обратно в годините на огъня." Временен президент стана Абделкадер Бенсалах, председателят на горната камара на парламента. Протестите обаче не спряха.  

Ахмед Гаид Салах е бивша дясна ръка на Бутефлика. Според него президентският избор е съдбоносен за политическия преход. Той се опита да го организира през юли. Протестите го отхвърлиха с аргумента, че толкова скоро не може да има подходящи условия за свободни и честни избори. На 2 юни Конституционният съвет обяви, че през юли няма да се проведат избори, защото единствените двама кандидати, формално подали документи за "тази работа", са дисквалифицирани. Според медиите Салах иска да наложи свой кандидат за президент. В туитър недоволните граждани разкритикуваха Бенсалах, че не е успял да обяви следващата дата за вота. За целта използваха хаштага #DiscoursDeLaHonte (#Реч на срама). Те настояваха да се разследват всички във властта, заподозрени за корупция и за съмнения, че може да избягат от страната.  

От пролетта съдебната власт започна разследване всяко лице при най-малко съмнение за злоупотреби. Вече се разследват двама бивши премиери, партийни лидери, редица бивши министри, шефове на разузнаването, задържан е и по-малкият президентски брат Саид с обвинения за "увреждане авторитета на армията и заговор срещу държавата". В ареста са и бизнесмени, някои от близкото обкръжение на Бутефлика. Националните и чуждите медии съобщиха, че е арестуван и уважаван ветеран от войната, известен с критиките си - 86-годишният Лакхдар Бурегаа, който е икона от годините на Алжирската война, дългогодишен опозиционен глас. Бил е командир на Националната армия за освобождение, през 1963 основава Фронта на социалистическите сили, една от най-старите опозиционни партии в Алжир. Бурегаа е обвинен в "обида на властите" и за "отслабване на армейския морал".  

Президентът Бенсалах призова политическата класа и гражданското общество да "изберат пътеката на инклузивния диалог", защото правителството се опитва да "състави пътна карта, за да определи дата за вота, тъй че изборите да се проведат в хармония и сигурност". Призивът му обаче се посрещна критично. Той и други държавни мъже се обвиняват в съзнателно забавяне на прехода и опит да задържат властта. 

Политическо самоубийство  

5 юли е национален празник на Алжир. И тази година хиляди излязоха на всеобщ протест, 20-ти поред. Искаха цялостна смяна на политическата система. Имаха и нови послания: "Гаид Салах, върви си!", "Гаид Салах е един от предателите". Според 20-25-годишните алжирци "системата е изцяло корумпирана". Те искат "от властта да се отстранят всички, участвали в управлението при Бутефлика." Настояват за отстраняване и на временния президент Бенсалах, и на сегашния премиер Нуредин Бедуи. Представата за тях е за хора от досегашния управленски елит. В средата на юли Бенсалах се обърна към нацията и обяви, че датата за националните избори ще се определи чрез национален диалог. Протестите отхвърлиха призива му с аргумента, че "се преформулират едни и същи предложения", защото "единствената цел е да поддържат сегашната система". Те бяха категорични: "при тези обстоятелства никакъв диалог".

Алжир е на кръстопът. Не е ясно по кой път ще поеме: еволюция или революция. Има Комисия за диалог, опитваща се да състави план за избори. Тя е между чука на армията и наковалнята на уличните протести (хирак). 

И армията, и хирак са уязвими. Първите са изолирани: главнокомандващият Салах и президентът Бенсалах невинаги стигат до консенсус как да се общува с улицата, как да се води диалогът. 

Вторите нямат ясен лидер, не са единен блок, броят на демонстрантите намалява, расте разочарованието и чувството за безсилие, чуват се обаче и призиви за гражданско неподчинение.  

Алжирските журналисти определиха ситуацията като политическо самоубийство. 

Социалният страх 

1991-1999: Гражданската война избухна, след като армията анулира изборите от 1992, когато се очакваше ислямистите да победят. Тя остави дълбок белег върху физиономията на алжирското общество и незаличима травма в паметта му. Екстремистите горяха села и проливаха обилно кръвта на алжирците. Бутефлика получи кредит на доверие, за да обуздае конфликта и да възстанови икономическата стабилност на страната. Разделената нация трябваше да се обедини благодарение на плана му за национално помирение от 2005 г., но в 2008 г. той промени конституцията тъй, че да остане на поста до края на живота си.  

Днес президентският лагер изтъква, че е нужно да се продължи по този път. Но на народната политическа воля управляващите не могат да отвърнат адекватно, нямат нужния им ресурс. Връзката между младото поколение и стария елит се е скъсала. Самият Бутефлика не разбра това подмладяващо се алжирско общество. 

2011: Революциите в Тунис и Египет пометоха режимите в региона. Алжир обаче не е нито Тунис, нито Египет. Той вече бе преживял 10-годишна гражданска война. А и всяка арабска автокрация е автократична по собствен начин. 

Протести се провеждат в Швейцария, в Лондон и Париж, в Канада и Тунис. Още на 9 март в Тунис младите бунтуващи се срещу Бутефлика изпратиха посланието "Освободете свободата!" 

Улицата строши редица табута 

Години наред мнозина не са говорили публично за политика заради страха от "вездесъщите служби". Много алжирци мълчаливо са толерирали политическата система. Това бе тяхната цена за мира. Но мирната промяна изисква много компромиси и много диалогичност. Много позитивен стремеж към нещо ново и различно.  

Алжир търси и своята идентичност за 21 в. В средата на юни генерал Салах забрани на мирните демонстрации да се използват други знамена освен националния флаг. Съдът в Анаба настоя за 10 години затвор за младеж, арестуван, задето развявал берберско знаме. По-късно бе съобщено, че са го освободили.

Берберското малцинство е маргинализирано. Централната власт се опита да обуздае недоволството му и през 2002 г., след бунта от 2001-ва, известен като Берберската пролет, призна езика му. 72% от жителите на Алжир са с берберски корени. Колективната памет не е изтрила спомена за тези събития. Алжирците градят нов имидж на страната си: различна, по-свободна, по-плуралистична и по-демократична република.   

Да, Алжир стана футболен шампион на Африка, но битката за купата "Да освободим Свободата!" продължава.

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 203

Управата на Берлин одобри замразяване на наемите

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 203

Туск ще препоръча на лидерите на ЕС да отложат Брекзит

автор:Дума

visibility 55

Тръмп щял да "пази" кюрдския петрол

автор:Дума

visibility 262

/ брой: 203

Воля и сърце за добрите дела

visibility 171

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 225

/ брой: 203

Винаги по петите на истината

автор:Тодор Коруев

visibility 183

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ