Алкохолните забавления да се изнесат от комплексите

Благой Рагин е роден в с. Ярлово, Самоковско. Почти 30 години се занимава с ресторантьорство. Основател е на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).  Открил е първия частен семеен хотел у нас още преди демократичните промени - "Ягода", в софийския квартал "Симеоново" на 2 октомври 1988 г.

Цитати
"До 40% спаднаха оборотите на ресторантите заради забраната за пушене
"Поискахме от ЕС 5 или 10-годишни визи за Турция, Русия, Украйна, Молдова и Косово

- Министър Делян Добрев прогнозира 10% ръст на туризма, в курорта Албена пък се страхуват от спад. Какво очакват хората от бранша, господин Рагин?
- Съвсем възможно е тази година да има един ръст на туристите между 7 и 10 процента. Аз понякога съм малко скептичен към тези прогнози. Всичко зависи от пазара, но ръст все пак ще има, натам вървят нещата. Надяваме се през юли и август да нямаме проблеми. Един от лотовете на магистрала "Тракия" беше пуснат, ще бъде пуснат още един, което ще повлияе положително на туризма.
- На кои туристи увеличението е най-голямо?
- Има голям ръст на рускоезичните туристи. Около 20% повече са руските туристи. Украинците през пролетта само за един месец направиха ръст от 100%. Тази година ще дойдат и много хора от Беларус. Има увеличение и на гостите от Полша, Чехия и Унгария, Словакия и въобще от Централна Европа. През последните няколко години те бяха ориентирани към западните пазари, нарадваха им се и сега се връщат към България. Те са преценили, че у нас съотношението между качество и цена е добро. Условията по курортите ни са добри, а цените са ниски. Това привлича много туристи. За нас е важно да идват туристи, да посещават курортите ни, да оставят валутата тук, да купуват български стоки, за да може брутният вътрешен продукт на страната да расте. Германците и англичаните също са повече тази година. Засега процентът при германците е малък, но може в последния момент да предпочетат България и да дойдат повече, защото има проблеми в Египет, въобще при африканските дестинации има политическо напрежение.
- А българските туристи?
- Сега през юли и август българите ще дойдат по Българското Черноморие. А и новите отсечки от магистралата ще позволят на хората, пътуващи с автомобили, до морето да стигат по-бързо. Същото важи за македонците и за сърбите, които ползват магистралата. И тази година българите са обявени за турист номер 1. Много нашенци се връщат към българските курорти, след като веднъж са останали доволни.
- Каква част от туристите се връщат?
- По наши данни около 70 на сто от туристите се връщат по българските курорти. Недоволните са около 8 на сто. В световната статистика недоволните са 9-10%. Има една интересна тенденция. Когато чуждите туристи се връщат у нас, те го правят със свито сърце заради лошия имидж, който имаме сега, но всъщност разбират, че това не е така. Ние имаме напълно нова материална база, имаме едни от най-приемливите цени на храната и напитките в Европа и когато ни съпоставят с други дестинации, казват, че предпочитат България. Това са ми го казвали германци, французи, които са тръгнали насам с резерви и когато дойдат, ме питат: защо сте си съсипали имиджа, България е една прекрасна дестинация за туризъм.
- Отново бе повдигнат въпросът защо имаме имидж на дестинация за алкохолен туризъм. Как може да излезем от тази светлина, няма как да гоним туристи, защото някои не ни харесват?
- Постоянно следя и чуждия опит. Например в Палма де Майорка, където често пътувам, има една известна улица, наречена Бирщрасе. На нея денонощно от баровете се лее бира, има музика и за да се чуеш със събеседника си, трябва да се надвиквате. Но тази улица е извън комплекса. Ние може да използваме такъв модел като изнесем тези забавления извън комплексите, за да не пречат любителите на този вид удоволствия на останалите туристи. Нека се види чуждия опит, а не с мръсната вода да изхвърлим и бебето. Трябва да направим така, че туристите да не си пречат едни на други.
- След толкова много години опит на хората в бранша има ли вече преосмисляне как и накъде трябва да се развива българският туризъм?
- Най-важно е да си подобрим имиджа. Но имидж лесно се разваля, а трудно се възстановява. Сега чрез интернет всичко достига до туристите. Бизнесът и държавата трябва да преосмислят много неща. Навсякъде по света в туризма има проблеми, но се гледа позитивното. Проблемите трябва да се решават и да се показва положителният опит. Ако туризмът се развива и върви напред, ще има повече пари в хазната, ще има повече пари за реклама. Другото важно за туризма е развитието на инфраструктурата. В тази насока работата трябва да продължи. Важно е и да има повече реклама. Но ако продължаваме да си разваляме имиджа, парите за реклама са все едно хвърлени на вятъра. И още нещо много важно. С малко помощ може да се завиши оборотът. Как да стане това? Има голям интерес от някои области на Русия. Имам предвид, извън големите градове като Москва и Петербург. Например туристи от Казан, от Воронеж искат и в техните райони да се издават визи. Проблемът е с чартърните полети. Искат да ги плащаме предварително, но не можем. Например Турция помага на всички туроператори, които вкарват гости в страната, като им дава 15% бонус. Така е и в Македония, и в Сърбия. В Македония, ако туроператор доведе една група чужди туристи за повече от 3 дни, получава 15% бонус от министерството на финансите. Парите се акумулират във фонд за туризъм, който е за подпомагане на международния туризъм. Така в крайна сметка се получава 100% завишаване на оборота. И ние можем да използваме този модел.
- Има ли сега някакви проблеми около визите на руските туристи?
- Няма проблеми. Но това не означава, че няма какво да се подобри. С аргумента, че нашата страна е фискално дисциплинирана - макар да сме бедни, сме честни и си плащаме данъците и не създаваме проблеми на ЕС, предложихме в Брюксел да разреши за Турция, Русия, Украйна, Молдова и Косово да се издават пет или десетгодишни визи. Ако това нещо бъде одобрено и стане, имаме потенциал за поне още 1 млрд. евро годишно оборот в следващите 5-10 години. Турците не идват у нас на зимен туризъм само заради визите.
- Как гледа браншът на подготвените промени в Закона за туризма, чрез които звездите няма да са безсрочни и вероятно ще има прекатегоризиране?
- Промените са съгласувани с бранша. Ще има контролни органи, които ще проверят дали е занижено качеството, но няма да е необходимо да се подават наново документи, няма да се плаща допълнително. Контролът ще се осъществява от държавата. Ние не сме против тази поправка.
- Какво е движението на цените през тази година?
- В това отношение имаме голям проблем, защото монополите повишават цените - ток, вода, газ, защото там няма конкуренция. Докато ние такова нещо не можем да си позволим, защото конкуренцията при нас е жестока. Сега има много малко инвестиции, бизнес клиентите са малко. Затова колегите разчитат на случващото се отвън, за да могат евентуално да коригират цените. А това не е здравословно нито за икономиката, нито за държавата, нито за общините, нито за бизнеса.
- Казахте, че очаквате ръст при туристите, а увеличение на приходите ще има ли?
- Да, ще има ръст на приходите към НАП. Почти всички обекти вече имат онлайн връзка с данъчните. Тази година смятам, че ще има бум в приходите на данъчните. Дано тези пари да помогнат на държавата да си плаща своя дял от съфинансирането по инфраструктурните проекти и да направи повече пътища и магистрали. Така ще можем да развием и туризма във вътрешността на страната, СПА туризма, културния и селския туризъм. Имаме нужда от хубави пътища.
- Как се отразява на ресторантьорите и хотелиерите въвеждането на забраната за пушене?
- Проблемът е при ресторантите, не при хотелиерите. На морето също този проблем го няма, а там реализираме 70% от нашия продукт през лятото. Проблемът е във вътрешните дестинации, във вътрешността на страната - София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Ловеч, Велико Търново. В тези райони спадът на оборота е между 20 и 40 на сто. И бизнесът на колегите, които имат кредити и големи наеми, може да се срине, защото финансово няма да издържат. От три-четири години колегите работят на себестойност - чужди инвестиции почти вече няма, вътрешното потребление е намаляло, имаме кредити, а както казах, монополистите постоянно повишават цените. Притесненията ни са много големи. Като цяло браншът забуксува с въвеждането на забраната. Нашата съдба е в ръцете на клиентите. Но се надявам постепенно нещата да си дойдат на мястото.