Али Баба и четиридесетте разбойници

Д-р н. Цочо Куманов
Технически университет, Дрезден


Тази приказка е много стара, почти толкова стара, колкото и човечеството. Нейната актуалност е неотлъчна от историческите процеси и общества, тя е спътница на всички държавни устройства и е индикатор за състоянието на една или друга господстваща класа - управленска, религиозна, богата, бедна и т.н. По това какво и как става, как се развива дадена страна или система, по нейното съдържание и зрялост, по начина на живот, ние, хората, усещаме "успешното", реално съществуване на Али Баба и неговите разбойници. Именно те превръщат приказката в реалност.
Водачи, разбойници, тирани - кога масово, кога индивидуално, групово, е имало винаги, а и, изглежда, ще ги има винаги. Е, не същите крадци, убийци като в предходните столетия, а по-рафинирани, по-образовани разбойници. "Разбойникът" - четем в тълковния речник, е човек, който "напада хората по пътя, за да ги обере. Нехранимайко, злосторник, бандит." Времената се менят, с тях - и сематичното съдържание на думите, но разбойничеството като форма на престъпно грабителство остава, променя се само формулата му, която е рожба на съществуващите обществено-, политико-икономически условия и структури. То е отрицание, "пробив, насилие" в жизнената сфера на индивида, включително и в целия обществен живот. Разбойничеството е безкрайно и многолико. Независимо кой и как управлява, чия е собствеността, това е разрушителна акция, често пъти политико-индивидуално или духовно посегателство върху нормалния свят и живот на обществото. Поради което мащабите и качеството на разбойническите явления са

барометър за криминализация

за безсмислието на законови, нравствени, икономически и осигурителни структури. Което е тотална липса на демокрация, на равноправие и възмездие за явлението.
Нека не свеждаме Али Баба и разбойниците му само до конкретни индивиди, извършили отвратително насилие, грабеж и дори смърт. В нашия XXI век пред нас са държави, държавни разбойничества, партийни образувания, банки и други институции с разбойническо поведение.
Наречете го тероризъм или както искате по друг начин, но това си е разбойничество, облечено във власт, в институционална дреха, заливащо пирамидата на властта, разяждащо тъканта на държавата и на институциите чрез избирателни, разбойнически, контролни акции и практики. Погледнете кой, къде, как живее и управлява една малка или голяма страна, фирма, корпорация и ще се убедите, че разбойниците, разбойничеството са там горе, където има корист, жажда за власт и богатство по най-лек и брутален начин.
Примери за разбойничества днес и всякога има колкото щете. По характер и масовост също са многобройни, но винаги целта е и остава - властово насилие за богатство.
От "срещите ми" с разбойничеството в съвременния свят, а и в България, мога да направя следния извод - грабителят, разбойникът никога не се самоубива - независимо дали е индивид, политик, власт или държава. Напротив,

колективно дирижираните грабежи

войните и разбойничествата по правило защитават разбойничеството като висша форма на демокрация.
Всеки ден всички ние усещаме, чуваме, виждаме - узаконено или не - насилствени разбойничества, извършвани от държавата или от отделен индивид, който вероятно е на върха на пирамидата, над тези, които са му повярвали, че не е разбойник, а възрожденец.
За малкия човек, за тихия, спокоен, трудолюбив и честен човек разбойничество е, когато разбият дома му, когато посред бял ден ви пребият, когато нагло ви отнемат заплатата, орежат или не плащат пенсиите, животът става непоносимо скъп, става като концентрационен лагер, а властта ни лъже. Разбойникът - от Али Баба, че и всичките му 40 другари, всички те стават изпечени лицемери, демократични разбойници, кълнейки се в ЕС, но охранявайки своя свят.
С тях се появи нов тип човек, човек хищник, всеядно творение на властовия нагон, Той се демонизира, лъже не по-лошо от д-р Гьобелс. С днешна дата в нашата страна разбойничеството е с четиригодишна практика. Дребни и големи джебчии, големи шмекери, политически евнуси са реалност, а не приказка, не са измислица. Те са властови разбойничества, в реално време, с реални играчи и имена. В този аспект политиката на правителството на ГЕРБ беше безцеремонен ламтеж, болест за власт, което значи грабеж на властови разбойници. Нека бъда ясен - не познавам никой от "юнаците", чието минало няма бъдеще. Чета и гледам основно немски и руски информационни източници, тъй като там фактите са факти и са изчистени от измислени интерпретации, а там се появява всичко друго, но не и български благодетели, само проблемите ни се появяват - при това само за секунди. А

България става "черният Петър"

на разбойниците като негативи, от върха на бандата. Ето защо като журналист съм длъжен не само да имам мнение, да назовавам имената, разбира се, не всички сме маскари, но и да коментирам мътния, мъртъв гьол на властта - герберска, цинична, но не мъдра, граблива, бедна духом, вечно наужким. Време е да сме разбрали, че потокът е лакирано разбойничество, засягащо всеки от нас, че те нямат срам и кресльовците им са такива, че кучетата вият пред екраните. Нека повторя: не ме интересува какво и защо става това или онова в Европа, те там си имат свои политици, свои разбойници в най-широк диапазон, но и силна общогражданска нетърпимост. Главно и единствено ме вълнува нашият живот, животът на нашите деца и внуци. Каква е тази антиполитика вече 4 години народен геноцид, кои са тези откровени разбойници, политици, каква, защо е тази омраза и много, много разбойничество?
Нима Али Баба и разбойниците му са живи у нас? Да! Приемниците им днес сковаха, насилиха, изпълниха с мерзост градивния потенциал на нацията. Но както е известно, самовластието е насилие, което си намира майстора. Ще напомня с много условност за четворката и четиридесетте разбойници, а за краткост ще спомена само най-познатите - първият от тези люде - врял, кипял, гасил пожари, пожарникар по професия - Боко. Той като премиер е известен до Перловската река в София. Неговите основни помощници - едно НЛО с псевдоним "мургавият Цецо" до него, е върхът на неразвитата култура, Цецка и, разбира се, Росенчо, заспал под един немски мост и се събудил президент на фирма. Не мога да не напомня и за финансовия скитник Мрянков. Днес за всички тях - или добро, или нищо. Откъдето са корените им.
Четири години от сутрин до вечер

от властта не спираха да се леят литургии

включително за подвизите на Али Баба и неговите разбойници, та това ни навежда на мисълта, че всичко е гасимо и изкоренимо. Поради което износването е неминуемо, макар гладиаторите да не спират да викат: "Цезарю, ние те поздравяваме!"
Преходност, преходност, ускори хода си, защото миризмата на "герберо-полицеския" синдикат, на 4-годишната му агония е непоносима. Примери за подобна преходност има много и навсякъде, но могат да погледнат грузинския "цар" Михаил Саакашвили, когото грузинският народ безапелационно изхвърли в нищото. Насилието на ГЕРБ - от и чрез политика, не се нуждае от помощ или проклятие, а само и единствено от изчистване - пълно и достойно - в и извън приказката за Али Баба. Днес не е вчера, а утре не става днес. Жалко за тях! Екранното чудо, кресливите властови оргии много, светкавично бързо стават - ще се уверите сами - политически или друг мумифициран труп, върху който стои печат "разруха". Останалото е илюзията на джуджето, че може да плюе по-далеч от собствената си височина.
Обикновеният фашизъм по пряка линия е разбойничество, такова, което убива системно, граби, подслушва, унифицира хората, превръща лудия в икона, а той става унищожителен за индивида и обществото. Жертвите, Холокостът, ликвидацията на народи и икономики, концлагерите са следствие от обикновения фашизъм, за който всички знаем и помним, защото човечеството плати с над 50 млн. човешки живота.
Всекидневното, дори битово държавно-политическото насилие, е

лицето на обикновения фашизъм днес

Той е жив и сега. Не казвам, че това, което става у нас, е проява на подобен фашизъм от стария тип. Защото досега управляващите са обикновени клакьори - вече четири години. Те са по-скоро своеобразни "изкромвачи" на народа ни чрез гръмки фрази, чрез "насилие", манипулации, запушване на всяка друга мисъл освен тяхната божествена пяна. Демокрацията стана "герберокрация" - нагла, цинична словесност, двуличност. Авторитарен, износен фарсофашизъм, долина на мъртвите души и на много магистрали. Те, Али Баба и неговите разбойници, са законът, науката, светлината, надменността и безкултурието. "Нашите" хора превзеха родината ни не за да реформират, а за да я ограбят, хвърлиха българския народ на "Хамас", "Хизбула", извадиха страната ни от един точен, нужен ни съюз, за да нямаме съюзници.
Но за тези, които са забравили и които виждат нови светлини, нови възможности ще припомня думите на един човек - една личност, на един авторитет, който трудно някой ще подложи на съмнение: "Днес България е по-слаба, защото й липсва съветската подкрепа, която десетилетия наред тя имаше. Скоро руснаците ще престанат да играят театър на слабост и за България ще се открият нови възможности. Русия си остава велика сила, дори и само по географски, по военни причини. Военният фактор и мощ са онези, които са най-постоянни и вечни в Русия. Отношенията ви с Америка няма да траят, няма да решават бъдещето ви." Това са думите на най-големия европеец, социалдемократ и бивш канцлер на Германия и финансов министър, както и министър на отбраната - Хелмут Шмид, които той изрече в едно интервю с мен през май 1995 г. в Бон. Какво мислите за тези думи, мили "гебрудерчета"? И за да не затруднявам никого с четене на големи текстове, ви давам още една мисъл - "В наше време светлината идва от Русия" (това го казва Волтер в посланието си до руската императрица Екатерина II). А вие, любезни разбойници на Али Баба, отдавна, по рождения може би, сте маски - уж обичате народа, но ни обирате, правите фокуси и ни продавате, криете се зад поредния си покровител. Вашите покровители си отидоха, никога нищо не е било ваше, независимо какво ни убеждавахте 4 години. Все пак Земята продължи да се върти и без вашето разрешение...

Приказният Али Баба...

... и единият от "свитата му" в днешни дни