Александрина Симеон донесе от Аугсбург български ритми

Александрина Симеон - една българка, която идва от чужбина, за да се представи пред родната публика, развълнува присъстващите в Банско със своите авторски текстове и композиции с мотиви от родния фолклор. И с това, че е успяла да вдъхнови четирима германски музиканти, завършили престижни музикални академии, да свирят така сърцато в неравноделните 7/8. Александрина живее и работи в Аугсбург. Родена е във Варна в семейство на музиканти - родителите й са виолисти и самата тя до 20-годишна е свирила на цигулка. Но след това силно я привлича оперното пеене. Явно наследствеността си казва думата - баба й Мери Симеонова е била певица във Варненската опера. След това Александрина открива джаза и разбира, че това е нейната музика - започва да пее и да твори джазови композиции. В резултат се ражда първият й солов проект - "Корени и влияния", в който се вплитат всички личности и култури, дали отражение върху творческото й развитие. Нейни композиции звучаха на български, английски и испански, а за бис Александрина поднесе интересна интерпретация на народната песен "Що ми е мило".
След като вече два пъти сме се радвали на гостуванията на изящната и чаровна майсторка на саксофона Кенди Дълфър, включително и на джаз феста в Банско, сега пристигна баща й Ханс Дълфър. Известно време нямах желание да свиря извън Холандия, но миналата година дъщеря ми ме заведе на фестивал в Сърбия. Тогава видях, че хората в тази част на света са много готини (е, невинаги плащат достатъчно, но това не е най-важното), затова лесно се реших да дойда тук, призна Дълфър старши. Всъщност въпросът с парите навсякъде стои по подобен начин - и у нас често ме канят да свиря на партита, но започват да правят уговорки, че нямат възможност да платят. Казвам им - имам къща с голям двор, елате да ми окосите тревата, и аз ще дойда да ви свиря без пари - нали така: даваш и вземаш... Но не знам защо не се навиват, което е доста глупаво от тяхна страна. Стана ясно, че парите не са най-важното за Ханс - той показа издадените си дискове (един от които с дъщеря му Кенди - "Dulfer Dulfer") и сподели, че когато те се продават, самият той печели по 50 цента на брой. А ако един човек си купи албума и го качи в интернет, всички започват да го теглят и така той се разпространява много по-бързо. Затова съм пуснал дисковете си за свободно теглене, изненада ни холандският майстор на тенор саксофона. Гостът сподели много развеселен първото, което му направило впечатление, когато пристигнал в Банско: Тук всеки си паркира колата накъдето си иска, една насам, друга натам, трета напреки, у нас такова нещо не може да се случи. Като видях това си казах - ето това са свободни хора, правят каквото си искат, не може такива хора да не обичат музиката и танците. Влюбен съм в Банско!
На концерта вечерта татко Дълфър позвъня на Кенди и й каза - чуй как те поздравяват хората в Банско и обърна телефона си към зрителите. После демонстрира самочувствие на човек, който може да си позволи да разчупи на парчета рамките на ортодоксалния джаз и да представи една фестивална програма за настроение и танцуване. Но публиката изглежда беше твърде респектирана от името му или очакваше нещо "по-сериозно", та нито постоянното сноване на енергичния 72-годишен музикант сред хората, нито екзотичният брейкър от Замбия и вокалистът Джон Хелдър, които през цялото време приканваха зрителите да танцуват, не успяха да постигнат желания от тях повсеместен купон.
Рей Дорсет довърши започнатото от Ханс Дълфър - "Мънго Джери блус бенд" излезе последен на сцената, от миналата година се знае, че партито с популярната британска група продължава с часове. Явно хората вече бяха загрели, а и сантиментите от далечното "summertime" на 1970 г. продължават да бъдат много силни, за учудване и на самия Рей Дорсет. Публиката танцуваше и настояваше да чуе любимите си парчета. Много, много се радвам да съм отново тук, главозамаян съм от гостоприемството, призна Рей преди това пред журналистите. И разказа как миналата година в Банско го завели на вечеря в ресторант - там се почувствал като сред декори за филм, с битовата обстановка, народните танци, музиката и толкова много усмихнати хора - "сякаш се намирах в Страната на мечтите". А барабанистът му - виенчанинът Хайни Алтбарт, веселяк и шегаджия с доста черен хумор, който не се издържа от музика, а от погребалната агенция, която управлява като семеен бизнес, обобщи, че цялата група искат да станат български граждани. Публиката тук е вълшебна, възкликна Рей, който не сваля усмивката от лицето си, аз съм много чувствителен човек и усещам хората около себе си. Няколко пъти ми се е случвало да свиря пред зрители, с които просто не сме "на една честота", но при вас винаги ще се връщам с голяма радост.
 

Ханс Дълфър показа на смартфона си снимки на своята къща в Холандия и гледката, която вижда от прозореца
Снимка авторката