Александър Димитров: Преференциите показаха, че в БСП властва демокрация

Александър ДИМИТРОВ е завършил политология и е доктор по политически науки от УНСС. Основните му научни интереси са в областта на политическия анализ, съвременните идеологии и доктрини, високите технологии в общественото развитие, лидерството и др. Преподавател е в УНСС, катедра "Политология", и главен експерт в Центъра по исторически и политологични изследвания. Член на управителния съвет на фондация "Солидарно общество". Автор на множество статии и публикации.

- Г-н Димитров, кой е големият победител от проведените в България евроизбори?

- Реално голям победител няма, общо взето, по всички фронтове има слабо представили се партии. Само БСП има някакво подобрение от предните избори и печели един мандат в повече. Гласовете отгоре обаче не са толкова много и този мандат идва благодарение на ниската избирателна активност. Ако се бяха реализирали очакванията за по-висока активност от около 35%, може би този мандат нямаше да е за БСП. А и в изборния ден петият мандат за социалистите "висеше" до последно.

- Преди вота заявките на БСП бяха за още повече мандати, от "Позитано" 20 бяха убедени в изборната победа...

- Има ясен победител, който е взел повече гласове и повече мандати, това са ГЕРБ. Относно заявките на БСП - има голяма разделителна линия между експертите, които работят на "Позитано" и които гравитират около нея, и ръководството, активистите и членския състав на партията. Те невинаги са в синхрон. От моя гледна точка например резултатът е изненадващ дотолкова, доколкото избирателната активност беше ниска и всички очаквахме малко по-висок резултат за БСП. Но ако човек следи в детайли отблизо процеса, ще види ясна тенденция на отстъпление. Тя е видима, ако числата се проследят в дълбочина, и е важно доколко този, който ги "чете", е запознат с принципния изборен процес в България. Ако примерно по време на кампанията отстъпвате с около 3% или се вижда намаляване на активността и на мобилизацията от порядъка на между 1 и 3%, в изборния ден тези проценти със сигурност ще се удвоят. Тази загуба, която наблюдавахме впоследствие, някому може да се струва изненадваща, но тя е закономерна.

- Можеше ли да се постигнат по-високи резултати?

- Всички партии можеха да се представят по-добре - с изключение може би на "Демократична България", защото те имат гласове близо до тези, които Реформаторският блок постигна - 144 000 гласа. В малките десни партии, които се явяват в коалиция, има една закономерност за всеки следващ избор - всеки път, когато сливат парчетата едно в друго, всеки път, когато оформят коалиция, тези едни и същи части не дават по-висок резултат, напротив - резултатът им намалява, макар и с малко. Тоест те също се облагодетелстваха от ниската избирателна активност и вкараха един представител. 

Определено, БСП можеше да направи по-добър резултат. Чисто като гласове и мандат представянето й е по-добро от 2014 г., но условията в момента са по-различни. Имаше политическа обстановка, която трябваше да бъде използвана по-добре, тогава и резултатите щяха да са по-високи.

- "Обединени патриоти", част от управленската коалиция, се разделиха за вота. За ВМРО това имаше може би позитивен резултат, докато НФСБ и "Атака" събират почти същия брой гласове като един независим кандидат. На какво се дължи това?

- Това, което се случи при "Обединени патриоти", е нещо, което винаги е било ясно на повечето от анализаторите - там винаги има един основен субект и всички около него са прибавки. ВМРО е партия, която има по-стабилни структури от партньорите й, има и ясно установено електорално ядро и база. Тези избори бяха изключително показателни - когато вотът се сведе до битка на ядрата, само те вкараха представители в ЕП.

- Има ли шансове независим кандидат да постигне успех на подобни избори?

- По принцип независимите кандидати в България много трудно биха могли да преминат бариерата от 4% или в случая 5,88%. В Европа видяхме такива случаи, имаше индивидуални кандидати, които се явиха в по-малки държави и дори събраха 20%. Има такива, които получават по 6-7%. В Европа има тенденция да влизат индивидуални кандидати. За България мисля, че все още трудно можем да говорим за отделни кандидати, които да пробият.

- Успяха ли преференциите да постигнат това, за което бяха предвидени в законодателната инициатива?

- За мен преференциите са един от големите положителни моменти в тези избори. Имаше голямо участие на преференциален вот, и то като абсолютни стойности. Щеше ми се при БСП да има още повече лични предпочитания. Убеден съм, че за да работи преференцията, трябва възможно най-висок процент хора да я дават - не 50, а над 80-90%, по възможност всички избиратели. Тогава тя много трудно може да се използва като контролен инструмент за контролирания вот, както понякога се случва, особено в някои секции. 

Дали преференцията е изпълнила ролята си? Реално само в БСП има значително разместване, листата на социалистите бе на ръба да има още рокади. Преференциите повлияха и на ВМРО. В БСП имаше потенциал за още две размествания - Деница Златева и Велизар Енчев бяха близо. Тогава петицата на БСП щеше да изглежда много по-различно, от нея оригинално щяха да се запазят само водачът на листата и г-н Петър Витанов, който от втори щеше да стане пети. Нещо подобно щеше да покаже, че избирателите на БСП са развили високо чувство на използване на демократичен инструмент като преференциалното гласуване в листата. Това щеше да потвърди още веднъж тезата, че в БСП властва вътрешноелекторална демокрация, която е много силна. Но и сегашната ситуация е успех и заявка за бъдещи подвизи с преференциите.

- При победа на евровота БСП се закани да предизвика предсрочни парламентарни избори. Има ли такъв вариант с оглед на резултатите?

- Това беше голяма заявка и голямо желание на БСП - да има легитимните претенции за предсрочни избори при победа на вота за ЕП. Не знам дали европейските избори са най-подходящият терен за такива искания, но поне щеше да има основание. В сегашния момент, когато вече е ясен победителят, и е ясно, че той не побеждава с минимална разлика, а с една достатъчно видима разлика, тези претенции са неоснователни и логично БСП тръгва към вътрешни процеси за изясняване на бъдещите си действия.

- До какво могат да доведат тези процеси?

- Ясно е, че на 16 юни ще има конгрес на БСП. На него ще се вземат важни решения, които се отнасят за лидерския пост, за някои членове от устава, може би ще се повдигнат и други въпроси.

- Ще попречат ли тези процеси на подготовката за местния вот?

- Делегатите на конгреса трябва да се съобразят със ситуацията. Трябва бързо да вземат конкретни решения, ако не си оставят достатъчно време за подготовка по местния вот, тогава гарантирано ще има проблем. Първоначалното предложение за пълен цикъл на вътрешни избори за всички длъжности в партийните структури би означавало до септември БСП все още да изяснява вътрешни противоречия и проблеми. Тогава ще се наложи "ад хок" да започне да се подготвя за изборната кампания и всичко ще е в последния момент - номинациите за общински съветници и кметове, да не говорим за кампанията.