Алчност vs. гениалност

Да бъдеш наследник на известна личност е даденост, натоварваща с огромна отговорност. Така сигурно си мислят обикновените интелигентни хора, в чието родословно дърво надали може да се открие име, познато не само вкъщи, а и по света. Изглежда обаче често пъти не по този начин разсъждават лишените от Господ от какъвто и да било талант, но пък чиито вени са надарени с кръвта на гении.
Сред тях е и Марина Пикасо, решила да забогатее най-малко с 290 млн. долара от продажба на 7 картини на световнопризнатия художник. Внучката всъщност се е прочула най-вече с написването на книга, в която нарича знаменития си дядо "вампир", "деспот" и как ли не още. Типичен елементарен опит за отмъщение на собствените несполуки, насочен към творец, който няма как да представи гледната си точка, поради дребния факт, че отдавна... не рисува сред живите.
Дъщерята на големия син на художника неведнъж е обвинявала основоположника на кубизма, че не е помагал на семейството й. Но нима този, който е постигнал нещо в живота си, априори се задължава да хрантути мързеливите си и алчни потомци? Разбирателството с роднини е акт на добра воля, породен най-вече от благ характер и безгранична обич. Някой да е чул нещо подобно за Пабло Пикасо? За гения се знае, че дори любовта му е била безмилостна, с елементи на садизъм, което докарвало до лудост и суицид жените, споделяли постелята на твореца.
Никой здравомислещ човек не може да очаква от великите таланти задължително да са и добри хора. Но пък наследниците им като че ли именно от това се опитват да натрупат дивиденти. Явно инстинктът за самосъхранение работи на пълни обороти, понеже се осмеляват да се превърнат в паразити, живеещи от натрупаното от гениалните им предци богатство, едва след смъртта им.
Не са рядкост и в България желаещите да се прочуят на гърба на известните. Самообявилите се за наследници на Ванга са безчет. Но именно признанието и успехът са онази единствена видима разлика между гениалността на творците и безумието на алчните им потомци.