Албанският фактор е карта със значението на важен коз

Марко Марков е роден през 1937 г. Бил е заместник-началник и началник на отдел "Балкански страни" в МВнР, посланик в Тирана, Белград и Сараево, сътрудник в аналитичния отдел на Дипломатическия институт при министъра на външните работи. Завършил е първия випуск на сърбохърватска филология в СУ. Говори сръбски, хърватски, английски, руски и ползва албански език. Автор на книгата "Размисли за Албания", Партиздат, 1989, превел е от сърбохърватски книгите "Краят на сръбската приказка", "Преходът към периферен капитализъм" и "Ислямска декларация", автор на редица статии и коментари по проблемите на Западните Балкани.


"Години наред у нас се робуваше на мантрата, че София не е част от проблема между Атина и Скопие"

"Дали станалото на стадион "Партизан" не бе предварително планиран "мек" терористичен акт?"


- Сърбия и Албания са на ръба на дипломатически скандал, след като миналата седмица албанският премиер отмени визитата си в Белград като следствие от разигралите се сцени на стадион "Партизан". Какъв е коментарът ви за онази злополучна вечер?
- Дипломатическият скандал между Албания и Сърбия беше туширан след продължителен телефонен разговор между премиерите Еди Рама и Александър Вучич. Те са договорили визитата на албанския премиер в Белград да се състои на 10 ноември. Премиерът социалист Рама каза, че Белград и Тирана не могат да бъдат заложници на един футболен мач между националните отбори на двете държави. А в интервю пред немския "Франкфуртер алгемайне цайтунг" по повод развятото знаме с карта и символи на Велика Албания той заяви, че това не е проект на сегашната държава и че истинският проект на Албания е "велика Европа, а не Велика Албания". В демарша на сръбското външно министерство станалото на белградския стадион е квалифицирано като "добре организиран и предварително обмислен акт". Моето мнение е, че погледнато отвсякъде, събитието е наистина една откровена провокация. Друг въпрос е кой е нейният организатор зад кулисите. Твърде вероятно е самата Албания да не е в основата на "Операция дрон". Тя едва ли е заинтересована от провала на старта в контактите между двете съседни държави на високо равнище, каквито не се помнят от десетилетия. А едва ли има и капацитет за такава операция.
- Развятото знаме с картата означава ли обаче, че идеята за Велика Албания е все пак актуална в нечии глави?
- Албанският национален въпрос и изобщо албанският фактор на Балканите е карта със значението на важен коз, който неведнъж е използван от великите сили поради взривоопасния му заряд и възможности да възпламенява потенциални конфликтни огнища в нашия нестабилен регион. Ще спомена само събитията в Косово и кулминацията им с бомбардировките на Сърбия от НАТО през 1999 г., самопровъзгласяването на нова балканска независима Република Косово на територията на суверенна Сърбия, размириците в Македония в 2001 г., довели до опаковане на трайното междуетническо напрежение с едно Охридско споразумение. Добре звучи изявлението на албанския премиер Рама пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че албанците в Албания, в Косово, Македония, Черна гора и Гърция никога не са били проблем за другите, а са се стремели другите да не бъдат проблем за тях, да не ги прогонват, маргинализират или дискриминират. Но зад него доста ясно прозира известната "Платформа Естествена Албания" на директора на Института за регионални прогнози в Тирана и съветник на трима албански премиери Кочо Данай. В този програмен документ, представен като основан на конституцията на Албания, е залегнал "вековният стремеж на албанския народ към идентичност и национално обединение", върху който трябва да се изгради "окончателната архитектура на недовършената албанска мисия". Според него албанският въпрос вече е излязъл извън фолклорните рамки, превърнал се е в геополитическа реалност, която изисква "тотално преформатиране и преконфигуриране в региона". Говори се за мисията на албанския политически елит в триъгълника Тирана - Прищина - Тетово, която има силна историческа основа и "европейски характер". Изтъква се, че "сегашното състояние на държавно организиране на албанците наподобява феодалните вилаети и княжества", докато бъдеща Естествена Албания щяла да олицетворява "колкото се може по-малко гръцко, македонско, италианско или турско-албанско и колкото се може повече европейско в албанския манталитет".
Но помним, че през пролетта на 2012 г. се заговори за действия в съседна Македония, в които се намеси името на една нова Армия (не само за национално освобождение, известна ни от 2001 г.) за освобождение на окупираните албански земи. Самата идея за Велика Албания не е мит. В платформата на Данай, а и в албанските научни и политически среди тя съществува като "обединение на всички територии, населени с албанци", т.е. и в Косово, Македония, Черна гора и Гърция, освен самата Албания...
- Събитията на стадиона се разиграха 48 часа преди следената с особен интерес визита на руския президент Владимир Путин в Белград. "Непослушанието" на Сърбия, което показва с неспазването на всеобщата европейска позиция спрямо Москва във връзка с кризата в Украйна, няма ли да се окаже спънка по пътя на евроинтеграцията?
- На Брюксел и Вашингтон не се харесват не само сръбско-руската близост и подписаните споразумения за икономическо и военно-техническо сътрудничество, но и позициите на сегашните управляващи в Сърбия, които шикалкавят по въпроса за признаване независимостта на Косово и не искат да влязат в установената чакалня НАТО преди приемането в Европейския съюз. Ръководството на Сърбия не осъди, както някои нейни съседи, политиката на Русия като "агресивна и националистическа държава" с държавен глава, който все още живее в ХIХ век, не зае "политически коректна" позиция по кризата в Украйна, не се присъедини към изолирането на Русия, не подкрепи санкциите на САЩ и ЕС. Напротив, успешно се възползва от тях.
Мачът Албания - Сърбия откриваше възможност, първо, да се осуети посещението на Владимир Путин, и второ - да бъде спретнат на напористия премиер Александър Вучич един сръбски "Евромайдан", който да постави под въпрос неговото управление. Не е нужно голямо въображение, за да си представим реалната опасност от нахлуването на многохилядната маса на стадиона, сблъсъка с недостатъчно подготвената полиция, изливането на насилието по белградските улици, прерастването му в масови безредици и т.н.
- Макар и Сърбия, и Албания да са се устремили към еврочленство, по-съществена реакция за случилото се от страна на ЕС, като изключим шаблонното изказване на говорителя на върховния комисар, липсваше...
- Странно е, че от Европейския съюз не се чу сериозна и остра реакция, няма и категорично осъждане на откровената провокация. Доколкото ми е известно, премиерът Вучич предварително е запознал западните лидери с потенциалните заплахи, които крие мачът Албания - Сърбия.
Не става ли дума тогава за прикриването на един "мек" терористичен акт зад една неконвенционална ситуация, предизвикана от предварително планирана "Операция дрон"? Защото какво друго е тероризмът, ако не политически мотивирано насилие и заплаха с цел да се предизвика максимална публичност с политически последици?
- Провокацията бе "отпразнувана" и в Косово, и Македония. Доколко е заплашена Македония от албанския фактор, предвид възродената идея за Република Илирида и непрестанните щения на албанското малцинство за повече права?
- Проф. Биляна Ванковска от Философския факултет в Скопие твърди, че "тече тих процес на федерализация и сегрегация, който не се нуждае от фанфари и декларации". В допълнение към нейните думи ще кажа, че от дълго време сепаратистки албански сили в Македония с активна външна помощ чертаят нови вътрешноадминистративни граници в името на "модерната европейска концепция" за прехвърляне на властта от центъра върху общините. Стремежът е към традиционните столетни градски общности да се включат селски албански общини и да се създава изкуствено албанско етническо мнозинство. По такъв начин до реализиране на идеите на албанския етнополитически елит за федерализиране на Македония (като една от крачките към Велика Албания) разстоянието не е много голямо.
България е в непосредствена близост с Македония. Тя трябва не само да следи отблизо процесите, но и чрез активни отношения, както с нея, така и с Албания и другите западнобалкански държави, да влияе върху тях.
- Като споменахте България във връзка с Македония, неизбежен е въпросът за двустранните ни отношения. В Договора за добросъседство ли се крие постигането на по-добри отношения?
- Напрежението в тези отношения се дължи на факта, че новата съседна братска държава е взела на въоръжение идеологията на неомакедонизма и иска да утвърждава идентичността си с агресия към историята и територията на съседни държави. Значение има и фактът, че след като първи признахме независимостта на Македония, българската политика спрямо новата държава (след референдума на 8.IХ.1991) бе непоследователна и без ясно формулирани национални цели. Сериозен недостатък на нашата външна политика бе, че след влизането ни в ЕС нашите държавници не положиха усилия да бъде внесена яснота за какво сме и против какво сме, когато става дума за интегрирането на Македония в европейското семейство. Не бе обосновано достатъчно ясно и категорично пред европейските ни партньори какво съдържание трябва да се влага в европейския критерий за добросъседство, когато се разглежда политиката на ръководството в Скопие спрямо България.
Един договор за добросъседство и сътрудничество би изиграл още по-голяма роля, ако между двете страни имаше развити политически, икономически и културни отношения. Особена роля за добросъседския климат може да играе публичната дипломация, т.е. връзките между политически партии, обществени организации, граждански движения и НПО от двете страни.
Декларацията на министър-председателите на Република България и Република Македония от 1999 г. е остаряла и като възглед за отношенията ни, и от съдържателна гледна точка. При нейните 11 пункта целите усилия на правителството на Иван Костов тогава са били концентрирани в три абзаца от последната точка 11 и в заключителната част на документа. На първо място: "Нито една от страните няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършване на подривни, сепаратистки или застрашаващи спокойствието и сигурността на другата страна действия". Тук се визира антибългарската дейност на създадената още от югославските специални служби ОМО-Илинден и покровителствана от Скопие македонистка организация - нейната противоконституционна дейност прочее продължава и сега. На второ място: "Двете страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една към друга". Тук няма нищо специфично двустранно. На трето място: "Република Македония заявява, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония". Доста празна едностранна декларация в съвместен документ, създаваща впечатление за изнудена. Но даваща възможност по онова време да бъде заявено, че сме свалили от дневния ред на двустранните отношения претенциите на Скопие за македонско малцинство в България и задължението да се грижи за правата му!?
Ръководството на съседната нам държава конституционно не е прескочило постановката за Република Македония като "национална държава на македонския народ". То продължава да робува на Титовската конституционна рамка, според която населението на бившата югославска федерация се състоеше от народи (конститутивните сърби, хървати, словенци, македонци и мюсюлмани) и народности (албанци, унгарци, роми, турци, власи, българи), докато с термина малцинства се обозначаваха онези части от югославските народи, които живеят на територията на съседните държави, за които СФРЮ си бе присвоила правото да се грижи. В Скопие още не е изминат пътят от "национална държава на македонския народ" до държава на всички граждани, в т.ч. и на онези, които по произход и самосъзнание се чувстват българи и няколко десетки хиляди са получили дори българско гражданство. В провежданата от България от 60-те години на миналия век до ден-днешен добронамерена, въздържана и стигаща до безличие политика, постоянният отсъстващ е бил въпросът за онези граждани на Македония, които смятат себе си по ред причини за българи.
В заключителния абзац на Декларацията Костов - Георгиевски пише, че е съставена в "два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни - български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония, като двата имат еднаква сила". Т.е. не признаваме никакъв македонски език, а се подписваме под двустранен документ, съставен на такъв език, оправдавайки подписа с конституцията на партньорската държава!? И това минаваше за върхово постижение на тогавашната българска дипломация!
- Проблеми Македония има и в отношенията си с друга съседна страна. Все още не е разрешен спорът с Гърция за името. България би ли приела някои от предложенията на пратеника на ООН за името Матю Нимиц?
- Въпросът с името на Македония е доста по-сложен. Години наред у нас се робуваше на мантрата, че София не е част от проблема между Атина и Скопие. На 8 юни 2012 г. обаче тогавашният премиер на България г-н Бойко Борисов внесе смут сред нашите дипломатически чиновници с изказването си, че "България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие. Варианти като "Северна Македония" са абсолютно неприемливи, тъй като от географска гледна точка части от България попадат в това наименование"...
В този спор, който надхвърля гръцко-македонските отношения, голям е минусът, а и вината на ЕС, че не взе в свои ръце посредничеството за цялостното решаване на "македонския въпрос" (не само на спора по името), а го предостави в ръцете на САЩ и посредника Матю Нимиц. А неговата идея отдавна кръжи май най-вече над "Северна Македония" ту с република отпред, ту без нея. За следващия премиер и за външния му министър всичко това може да се окаже отново въпрос с повишена трудност.