Алъш-вериш с хорската печал

Наближава "черешова" задушница. Едната от трите с най-висок религиозен сан, възпята от класика на българската литература Елин Пелин с неповторима, чаровна, ненадмината художествена характеристика. Събитие с религиозен, битов, етичен и емоционален повод за спомени, тъга по починалите, за отдаване на почит, признателност, уважение и обич към най-близките ни хора, преселили се за вечни времена в отвъдния свят.
Задушница ни напомня и за останалите тъжни ритуали: погребения, помени, надгробни паметници, перипетиите за трудностите и финансовите проблеми, свързани с тях. Някой от които се оказват непосилни за немалка част от хората и тежко бреме върху житейската им съдба. И всичко това напанагон върху тежкия им емоционален срив по безвъзвратната загуба на отишлите си от живота най-близки хора.
Преди около две десетилетия гражданските погребални ритуали бяха безплатни за гражданите независимо от социалния им статус. Религиозните-общодостъпни. Срещу 20-25 лв. (поделени по равно от църквата и свещеника) се извършваха няколко религиозни ритуала, от които два в къщата на починалите (преди църковното опело и след погребението). Религиозните помени също бяха почти безплатни.

Хонорарът варираше от 2-5 лв.

Надгробните паметници бяха общодостъпни. С половин минимална заплата можеше да се закупи най-евтиния паметник.
Днес финансовата конюнктура с траурните ритуали е коренно различна. При това като количество тяхното увеличение е значително, след като естественият прираст на българското население е отрицателна величина в сравнение с ЕС. Ритуалите се превърнаха от религиозно-социална и етична в комерческо-спекулативна сфера, която носи свръхмонополна печалба с рентабилност до 300-400%. България е феномен като държава-член на ЕС. Вече четвърт век след "демократичните промени" смъртността у нас е почти два пъти по-висока от европейската и обратното - раждаемостта също почти толкова по-ниска.
От ден на ден траурните ритуали: погребения, възпоменания и надгробни паметници се превърнаха в все по-голяма апетитна, печеливша бизнесменска хапка. Нарастващите ритуални цени се превръщат в своеобразен ритуален рекет с хорската скръб и тъга, поставяйки клиентите потребители в матова ситуация.

Изнудване и ограбване

безцеремонно и несрещащо нужната регулативна съпротива от съответните държавни, общински, религиозни и граждански институции, с които рано или късно се среща всеки от нас. Житейските биологични закони са неотменими и следват с желязна, неумолима стъпка своя трагичен ход. Всеки от нас във всеки миг може да напусне земния мир и да се пресели в отвъдния. И траурните ритуали идват на дневен ред. Те се превръщат в обществени, а не само в лични проблеми, засягат цялото общество.
Проблемите на траурните ритуали са актуални и конюнктурата на тяхната реализация подлежи на обществен дебат. На портите на обществения живот припряно тропат законодателни, административни, организационни, религиозни, финансови и етични проблеми, които чакат бързи и адекватни решения.
Крайно време е да се възстанови в пълна мяра дейността на тъжните ритуални обредни домове към общините. Ценообразуването на ритуалите-погребения да се формира на социален принцип, а не на комерсиален и спекулативен. Цените да се формират на калкулативен принцип, съгласно методика, формирана на икономически, финансови, социални и етични критерии.
Църковните ритуали като цяло в последно време по отношение на ценообразуването придобиха спекулативен оттенък. Църковните администрации осигуряват за тъжни ритуали свещеници срещу цени не по-малки от 30-40 лв., без да правят отчисления за Светия синод. А за някои ритуали официално църквата разрешава свещенослужителите да ги извършват

по свободно договаряне

и да не правят каквито и да било отчисления за нея. Тази "свободия" се използва от алчни енориаши за изнудване на гражданите. Публична тайна е, че някои духовни лица като свободни професии извършват ритуали на свободни (либерални) цени, достигащи сумата от 100 лв. При това, без да се отчитат на когото и да било и да правят отчисления, включително и данъчни.
Проблемите на гробищните паркове все още не са решени, тъй, както изискват хорските повели. В тяхното управление, стопанисване и поддържане съществуват сериозни недостатъци. Някои са разграден двор за бездомни кучета, просяци и крадци на вторични суровини и цветя. За София типичен пример е гробищният парк "Бакърена фабрика". Голяма част от него все още не е заградена, охранява се формално, а охранителните власти вместо да патрулират из района си пият и замезват в залата за закуски. Кофите за боклук са рядкост и винаги са пълни с вонящи отпадъци. Не се почиства тревата от алейните пътища, не се почистват и изоставени от години гробове. От страната на трамвайната линия местността е обрасла с трева и трънаци, които въобще не се окосяват. От тях идва смрад на разложени животински трупове.
Неотдавна присъствах на тези гробища на тъжен ритуал. Мрачната,

потискаща и тъжна обстановка

внезапно увеличи своя градус, когато от небесната шир се появи облак от грачещи гарги, които бяха толкова много, че затулиха плътно част от небосклона. Тягост обвзе присъстващите, които не можеха да разберат на какво се дължи грозното и нестихващо грачене. Може би искаха да кажат нещо неотложно и важно на покойника или на присъстващите миряни...
За да влезеш с транспортно средство в парка, задължително плащаш такса от 2 лв. Напълно основателно е да се попита на какво юридическо и морално основание се взема тая такса, след като не се осигурява съответният паркинг? По същата логика някой управленец може да разпореди да се таксуват и колите, паркирани на уличните тротоари.
Надгробни паметници, огради, маси, пейки кръстове, фенери и вази също са обект на баснословно спекулативни цени. Преди години съществуваше едно единствено предприятие. Днес паметници се правят от около 50 еднолични търговци, дружества с ограничена отговорност и други подобни. Всички поддържат високи картелни цени, като най евтиният паметник е към 500 лв. И тук липсват регулацията и контролната функция на държавата и общината. Броят на частните предприятия е необходимо значително да се намали. За сметка на което да се създаде уедрено общинско предприятие, което да борави с

реално обосновани цени

и да конкурира частните собственици.
Цените на крематориума към централните софийски гробища са баснословни и недостъпни за мнозинството, желаещо да ползва услугите му. И тук е необходима регулативна намеса. Частните погребални агенции и домове, които боравят с цени  не по-ниски от 1000 лв. и ограбват твърдо и  настойчиво българите, се нуждаят от обуздаване на ненаситните им печалбарски набези.
На народната врата упорито, настойчиво, сърцераздирателно тропат нови принципи и критерии, съвременни и в съзвучие с днешната реална действителност, с рентабилни, морални, народопсихологически ценности от европейски калибър. И съобразени с нашите отколешни традиции. За осъществяването им незабавно се налага да се създаде нова нормативна база - гражданска и религиозна. База на нормативни документи. А такива могат да бъдат Църковна наредба за ритуалите -тъжни и други; закон или наредба (инструкция) за гражданските. За конструирането им задължително да се ползва опитът на христянските и славянските народи. Светият синод до проведе

допитване до вярващите миряни

А висшите законодателни управленски институции - национален референдум.
Що се отнася до останалите религиозни общности в страната - горните редове като цяло могат да се приложат и за тях, като се отчетат специфичните им национални и религиозни особености.
Българският народ и националните общности очакват своевременни и реални действия. Революционната реформа в тази деликатна и специфична обществена дейност е назряла, неотложна, злободневна необходимост. В името на отишлите си и като утеха за живите.