Aктуализацията на бюджет 2010

По какво си прилича България със Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Оман и с другите абсолютни монархии от Персийския залив? По харченето на народните пари с еднолични решения, без санкция от парламента.
Точно това се предвижда с приетия вече на първо четене проектозакон за актуализация на бюджет 2010, в който се наблюдават странни метаморфози. Най-фрапиращата, която най-малко подхожда на страна от ЕС, е заложената възможност в чл.4, т.1 на разходната му част да се харчат цели 1,149 млрд.лв. за структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Но как - не се знае, тъй като харчовете няма да минават през Народното събрание... По всяка вероятност това ще става с постановления на Министерския съвет, но те се  подписват от един човек в кабинета - премиера.  По това министър-председателят ни ще има

правомощия, равни с тези на шейховете, кралете и емирите

на посочените абсолютни монархии, в които парламентите имат декоративни функции. Несъмнено част от тази колосална сума ще бъде разходвана за структурни реформи, но защо те няма да станат достояние до българския парламент, засега не е известно. Вероятно мисията на ЕК за проверка на българската финансова статистика няма да остане равнодушна към това, меко казано, странно явление в българската бюджетна практика.
Касовият дефицит в държавния бюджет ще бъде на практика 4.8% в края на 2010 г., а финансовият министър твърди, че ще е 3,8%. При представянето на бюджета в парламентарните комисии "Икономическа" и "Бюджет и финанси" беше използвана т.нар. игра на думи по отношение на дефицита, който се представя както на касова основа, така и на начислена основа, а също и на консолидирана основа, при която дефицитът ще бъде доста по-малък - 2.9%, или 2 млрд. лв. Последният е записан в мотивите към бюджета, което не отразява действителният му размер. В актуализирания вариант на бюджета e заложено намаляване на нелихвените разходи с 20%.
Данъчните приходи са намалени от 17,002 млрд. лв. на 15,232 млрд. лв., като най-чувствително е намалението на ДДС с 940 млн. лв., или от 6,8 млрд.лв. на 5,860 млрд. лв., и на акцизите с 610 млн.лв., или от 4,510 млрд. лв. на 3,9 млрд. лв. Корпоративният данък също е намален с над 200 млн. лв. или от 1,503 млрд. лв. на 1,301 млрд.лв. Той зависи в известна степен от събираемостта на данъка върху доходите на физическите лица, за който се предвижда нарастване спрямо приетия през декември бюджет 2010. За ДДФЛ се предвижда увеличение от 1,965 млрд. лв. на 2,005 млрд. лв.
 Касовият дефицит се формира по две линии. Едната е неизпълнението на националния бюджет, което се очаква да бъде около 3.9%. Другата е прогнозата за минус при европейските средства с около 0.9 на сто. Така се формира общ дефицит от 4.8%. От финансовото министерство отчитат

сериозен спад в събираемостта на ДДС

- с 940 млн. лева спрямо 2009 г. Корпоративните данъци пък ще бъдат с около 270 млн. по-малко. Намалените субсидии за ведомствата трябва да спестят на хазната 900 млн. лв. 660 млн. лв. са предвидени за разплащане с бизнеса. Запазва се икономическата прогноза за минимален ръст на икономиката с 1% в края на годината, което авторът (и други икономисти) смятат за нереалистично.
Ревизираните бюджетни перспективи са причина за тревогата на Европейската комисия относно качеството на българската статистика, съобщи говорителят на еврокомисаря за икономическите и валутните въпроси Оли Рен Амадеу Алтафаж. ЕК съвсем наскоро е била информирана за значителни ревизии на бюджетните перспективи, което по думите му е нарушение на ангажиментите по европейските договори. Освен това комисията няма информация защо България е ревизирала плановете си за 2010  година -

от балансиран бюджет към бюджет с дефицит

който по оценка на българските власти ще е от порядъка на 3.8 на сто. Това е станало само в рамките на няколко седмици, при това - при непроменен и дори подобрен макроикономически сценарий. Според говорителя предстоящата у нас проверка няма да се занимава с бюджет 2010 и промените в него, а със статистическите данни и макроикономическата информация за 2009 г., за да стане ясно какви данни са използвани и как българските статистически служби стигат до тях.
От 1 юли местните власти ще получават средно с около 30 на сто по-малко. Съкращения с най-малък процент - 18 на сто, от 1 юли ще имат само следните общини: Столична, Годеч, Козлодуй, Батак, Добрич, Варна, Несебър, Бургас, Ямбол, Пловдив. Голямата част от общините ще получават от юли между 18 и 21% и между 21 и 24 на сто по-малко. Има общини, в които съкращенията ще бъдат драстични. Те ще трябва да се справят с до 34 на сто по-малко пари през втората половина на годината и със сигурност ще натрупат задължения, което едва ли е помислено от управляващите. Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова подобно свиване на бюджета означава

намаляване на читалищата с около 1/3

а с около 30% ще бъде намален и броят на здравните кабинети в общинските училища. Вероятно малкото пари ще станат причина и за угасването на уличното осветление в около 150 български общини. Държавата просто прави най-лесното - драматично орязва бюджетите на всички общини, като изобщо не си дава сметка, че малките общини ще осъмнат през есента с дългове за доста пари на множество контрагенти от бизнеса. Те ще бъдат платени от бюджета за следващата 2011 г. и перманентно ще са в т.нар. дълговата спирала. А Министерството на финансите вече е лишило една от общините - Благоевград, от близо 400 000 лв. субсидия, която е предвидена в Закона за държавния бюджет през 2010 г. За юни 2010 г. общината е получила едва 81,1% от полагащата й се по закон субсидия за държавно делегирани дейности. Получени са 1 666 000 лв. вместо утвърдените в закона за държавния бюджет за 2010 г. 2 000 054 лв.
Това е безпрецедентен акт, при който, без да са гласувани промени в държавния бюджет и без да има постановление на МС, някой да си позволява да променя законово регламентирани суми.
Другите най-потърпевши от проекта за актуализация на бюджет 2010 са

академичните общности от университетите и БАН

Правителството иска да ореже парите на университетите с 20 на сто, или със 77 млн. лв., а те се се борят да им оставят поне 26 млн. лв. за издръжката на студентското обучение. Според мен едва ли ще имат проблеми най-големите ни университети (Софийския университет "Св. Климент Охридски" и УНСС), които са най-гласовити, но притежават имоти и други възможности за реализиране на доходи, което им дава и въведеното от тази учебна година платено обучение. Най-големи ще са проблемите на по-малките ВУЗ, които имат скъпа издръжка заради остарелия си и разпръснат на голяма площ сграден фонд. Такива са Техническият университет в Габрово, Аграрният университет в Пловдив, Югозападният университет "Неофит Рилски" в Благоевград и др., за които се очертава дори тримесечна принудителна зимна ваканция, поради недостиг на средства за отопление... БАН е другият най-голям потърпевш от актуализацията на бюджета на Симеон Дянков. По всяка вероятност разходите на БАН ще намалеят с почти 15 млн. лв. Учените от БАН вече са си наложили сами намаление на заплатите с 20% и вероятно ще трябва да вдигнат този процент след приемане на актуализацията на бюджета.

"Свещените крави" на правителството

на които, както в Индия, не е посегнато и не им е редуциран бюджетът, са силовите ведомства -МВР и Министерството на отбраната, и Конституционният съд и Националната служба за охрана. След като с бюджет 2010 бяха орязани с около 30% разходите, сега не се предвижда намаление и за Министерството на труда и социалната политика. Към сегашните 525 български войници в Афганистан обаче изпращаме още 87. Вече е крайно време да се попита какво прави такъв огромен контингент от над 600 български войници в далечната страна, когато на университети, общини и читалища се орязват до минимум разходите? Не можеше ли "да се задоволим", като други съюзници в НАТО, само с една медицинска част от 20-30 медици и една инженерна от не повече от 50 души? Защо е необходимо да харчим около 80 млн. лв., а след изпращането на новите войници разходите за тях ще набъбнат на около 100 млн.лв. за мисия с неясен изход засега.
Налице е и друг парадокс - вместо правителството ни да разсрочи плащането на 300 млн.лв. за вертолети "Кугър" и самолети "Спартан", в актуализацията на бюджета са предвидени пари за плащането им изцяло! Едва ли също в период на най-голямата от Втората световна война криза в света най-належащи бяха и 90 млн.лв. за Национална спортна зала и 25 млн.лв. за т.нар. български Лувър, независимо че са необходими на българския спорт и на българската култура. Но защо точно през тази най-тежка за фиска година?
Важна слабост е и липсата на всякаква визия за развитие на българската икономика, а малкият и средният бизнес за пореден път са забравени. Няма очертани нито икономически приоритети, нито конкретна програма в областта на икономиката, обезпечена с финансов ресурс, като за разлика от други години (2008 и 2009 г.) не се използват и възможностите за интервениране на кредитния пазар чрез Българската банка за развитие (ББР), с оглед понижаване на твърде високите лихви у нас. Нещо повече - вече трети месец заложените в проекта 660 млн.лв., предвидени за разплащане на необезпечени задължения от предходни години чрез ББР, не се изплащат с необходимите за бизнеса темпове. Има опасност част от парите изобщо да не достигнат до представителите на бизнеса, ако не се усъвършенства механизмът за разплащане.
 В заключение логично е да се посочи, че щом ЕК не вярва на МФ и на българската статистика,

нещо в управлението на държавата и на държавните ни финанси

не е наред. Ще има ли обаче по-тежка от 2010 във финансово отношение - времето ще покаже. Не е изключено, предвид привършилия вече фискален резерв, това да е следващата 2011 г., през която както в Румъния, Унгария и други страни от Източна Европа, и у нас е вероятно да се настани за по-дълго мисия на МВФ, след като поискаме заем от фонда.
Тогава ще започне "орязване" на заплати и пенсии, което вече преживяха гърците, румънците, унгарците и други народи.
Шансовете тази нерадостна перспектива да ни се размине вече силно намаляват.