Акция "Лекар"

Преди няколко дни (за кой ли път!) лекарският съюз поиска да бъде криминализирано посегателството над лекари по време на работа. Безспорно е, че трябва да е криминализирано посегателството над всеки работник и служител, когато е на работното си място. За това има Наказателен кодекс и пред него лекари, депутати, чиновници, метачи са равни. Само дето във въпросния проект не е казано какво да е наказанието за лекари, които топят други лекари.
Очевидно акция "Лекар" или акция "Медици" отново набира сила. Но къде е съсловието да защити колегите си от собствения министър? Или е по-лесно и безопасно проблемите да се нищят в Ганкиното кафене.
"Не влизай в обора преди магарето", гласи арменска поговорка. Казано по съвременному - не се изказвай неподготвен, преди да си събрал достатъчно доказателства. Или поне не го прави пред журналисти.
За кой ли път от 9-10 месеца насам станахме свидетели на очернянето на лекари. Е, след това прокуратурата компетентно се произнесе, че всъщност няма доказателства за немарливост в работата на пазарджишките доктори, но... Кел файда, както се казва. Невинни се оказаха и докторите от Горна Оряховица, но никой не се запита какво са преживели в ареста, докато се докаже, че са вършили работата си по всички правила. Може някой да каже, че ние, журналистите, най-малко разбираме от АГ, раждане или лечение. Но май сме по-наясно, че не е нормално министър да казва кой е виновен, преди да е излязъл официален доклад на медицински одит например. Отделен въпрос е дали даден лекар върши работата си съвестно и компетенто... И доколко. Няма спор, че има и такива, които не са образец за изрядност в професията, нито за човещина и състрадателно отношение към болния. Има и такива, за които болният е просто крачеща касичка за пари.
И все пак, почти парадоксално е съд и прокуратура да защитават лекарите от собствения им министър. Едва ли това е най-добрият начин за изграждане на добър имидж (личен, на ведомството и на съсловието) пред обществото. Същото общество, което е болно и застаряващо. И повече от всякога има нужда от лекари. А те, разбира се, обидени и от обществото, и от министъра си, напускат страната и отиват в държави, в които получават уважението и доверието, които им се полагат.
Кой и какво печели от издигането на барикада между лекаря и пациента?