"Активни борци" налазиха училището

Нищо не остана от благите намерения новият закон за българското образование да бъде изработен и приет с консенсус от всички парламентарни сили и от обществото. В комисията по образование и наука на НС обсъждането на проекта на ГЕРБ за Закон за предучилищното и училищното образование започна с лют спор около самото му заглавие, завърши по същия начин преди ден - с лют спор около политизирането на училището. Близо три месеца комисията буквално галопираше през 400-те текста на закона - на редовни и извънредни заседания, продължаващи по 5-6 часа. Разбирателство по повечето от най-важните текстове така и не бе постигнато, позициите на ГЕРБ и БСП дори за философията на закона са коренно противоположни, а и останалите парламентарни сили далеч не са единни по въпроси, които са ключови за просветната система. Да не говорим, че същностни положения за развитието на средното образование просто липсват в закона и са оставени за т.нар. държавни образователни стандарти, които ще бъдат изработени допълнително някой ден от просветното министерство. След като този подготвителен маратон в комисията приключи, сега амбицията на вносителите била за един месец - до края на юли, законът да бъде пробутан и през пленарната зала.
Безобразно е, но е факт, че тъкмо законът за образованието се оказа врата, през която агресивно нахлуха всякакви частни интереси и политически щения. Дотолкова, че чрез него реформаторите се опитаха

да прокарат в училището пещерния си антикомунизъм

- една от целите на закона трябвало да бъде децата да усвоят и да използват знанията за "престъпленията на комунизма" редом с другите престъпни режими в Европа през ХХ век, разбирай - редом с фашизма. Остана само да прикачат Иван Костовата карта с черепите като задължително учебно съдържание, за да прокопса съвсем българското образование под шапката на новата идеология. Този финален епизод на сагата "училищен закон" показа само едно - че в парламента седят хора, които изобщо не се интересуват нито от образованието, нито от неговите тежки проблеми, натрупани в последните 25 години, а го използват само като мюре за удовлетворяване на болестната си вманиаченост. В комисията поривът на новите "активни борци" не успя да събере мнозинство, но ще имаме възможност да се насладим отново на този чисто образователен и дълбоко професионален спор и в пленарната зала.   
В метрото вчера случайно чух разговор между двама младежи - оказаха се учители, говореха за последните "бисери" в училищния закон, огласени от медиите. Единият се изсмя: "Да докарат, ако искат, чистачките да ме оценяват и като не им хареса носът ми, нека ме уволнят, понеже, като гледам, желаещи да станат учители прииждат на тълпи". Очевидно ставаше дума за текста в закона, че учителите ще бъдат атестирани на всеки 4 години, но не от кого да е, а от комисия, в която влизат представители на работодателя, на финансиращия орган (общината), както и родител от обществения съвет, който пък дублира настоятелството. Сиреч, оценяващи ще бъдат и хора, които нямат никакво професионално понятие от образование. И това щяло да бъде "обективна преценка, публичност и прозрачност". Ако така описаната комисия оцени учителя като слаб, му дава препоръки да си поправи пропуските и след една година пак го атестира. Ако и тогава учителят получи "двойка", го уволняват. МОН заедно с работодателските организации и синдикатите щяло да разработи критерии за атестирането. Не знам дали вносителите на тази умозрителна конструкция имат дори бегла представа как я възприемат редовите учители, които всеки ден са в горнилото на съвременното училище.

Да се возят по-често в метрото

тези законотворци!        
Съвсем безпомощен е и един друг текст от последните разпоредби на закона - ако децата не ходят на училище или на детска градина от 5-годишни, глобата за родителите се увеличава на 50 до 150 лв. (вместо 20 до 100 лв., както е сега). При "повторно извършване на нарушение" санкцията ще е от 100 до 500 лв. Няма що, общините ще се напълнят с пари от глобени родители, например роми, чиято челяд е в нарушение не "повторно", а "постоянно". Не е ясно кому са нужни подобни формални и неизпълними законови текстове? Може би на гузната ни съвест - да изобразим нещоправене за прибиране в училище на циганчетата. Доста по-действено е да се спират детските надбавки, но по принцип не санкциите, а стимулите, каквито в закона всъщност няма, биха приобщили ромчетата към образованието. У нас отдавна е презряла необходимостта с участието на различни специалисти да се разработи професионално държавна стратегия и програма за адекватна реална работа с ромските семейства, защото проблемът с тях се разраства недопустимо. Но държавата е оставила "ромското включване" в ръцете на разни фондации и други НПО-та, които от години усвояват "едни европейски пари", без да има резултат

за решаване на "циганския проблем"
 
И още нещо стигна до обществото чрез медиите тази седмица в края на обсъждането на закона в комисията. Сагата с държавното финансиране на частните училища. По темата се изписа и изговори много, но възбудата сега бе предизвикана от предложението на Бойка Маринска от РБ, което бе прието в комисията - частните училища да получават субсидия за издръжка на обучението само ако 20 на сто от учениците в тях се обучават безплатно, т.е. не плащат такси, включително талантливи деца или деца със специални образователни потребности. Предложението очевидно цели да смекчи тоталното държавно финансиране на издръжката за обучение в частните училища, каквото в предложения от вносителите вид съществува само в една държава в Европа. В останалите, ако държавата подпомага частното образование, го прави частично, за определени дейности, само за учителските заплати (за да са съизмерими с тези в публичните училища) и включително чрез квота за безплатен прием, каквато предложи Маринска. И се прави срещу определени насрещни ангажименти на частните училища към държавата.
Всъщност и в момента българската държава подпомага частните училища чрез предоставяне на безплатни учебници за децата до VІІ клас в тях, чрез намалени наеми за ползване на общински сгради и пр., което левите депутати предложиха да се запази, без държавата да дава директна субсидия. Това обаче не бе прието от мнозинството в комисията.     
Човек трябва да се възхити от хъса, с който Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) се хвърли да защитава интересите си. Светкавично свика пресконференция и обяви категоричното си несъгласие с 20-процентното обучение без такси. То променяло философията на първоначално внесения текст - че всички ученици в частните училища и детски градини ще получават държавна издръжка, равна на единния разходен стандарт в образованието, който в момента е около 1400 лв. БАЧУ заплаши, че ако 1/5 от учениците учат безплатно, таксите за останалите ще се вдигнат с по 2000 лв. и това било неморално и било дискриминация към тях. Думичката "дискриминация" май че е на път да последва "демокрация" и "преход", които девалвираха напълно от празна употреба. За никаква дискриминация в случая не става дума. Първо, безплатно ученето ще е само за децата от 20-процентната квота, а реално държавата ще плаща на частното училище по 1400 лв. издръжка за всяко от тях (както ще плаща и за останалите 80%). И второ, дискриминация има, но тя е спрямо онези хиляди деца в страната, чиито бедни родители не могат да им купят дрехи и обувки, за да ги пратят на училище. Дискриминация е, когато държавата отнема от парите за тяхната издръжка и ги прехвърля за издръжка на богатите деца в частните училища. Погубва се всякаква равнопоставеност, за която демагогстват частните школа. Равнопоставеността е само една - държавата осигурява равни условия за образованието на всички деца в държавните и общинските училища. Който не харесва условията, създадени от нея, отива в частното училище. А за наливането на пари от хазната в него и проф. Христина Вучева предупреди, че намирисва на неразрешена държавна помощ за частните училища, които са институции, формиращи печалба. Това предопределя

още по-голямо разслоение между бедни и богати

училища, семейства и деца.  
Апетитът обаче идва с яденето. Частните училища си искат парите, те хич не се кефят, че срещу субсидията от държавата за всичките им ученици ще трябва да осигурят сами за 20 на сто от децата екстрите, които училището предоставя. Затова тутакси решиха, че ще прехвърлят задължението си към джоба на родителите на останалите 80 на сто от учениците. Просто и ясно. И наистина аморално.
Вярно е, че от закона не става ясно как ще се определят децата за 20-процентната безплатна квота. Както всичко останало, и това ще се решава някога от бъдещите държавни стандарти на МОН. И май че това използват като основание хора от реформаторските кръгове около Кунева и бившето НДСВ, пък и от ГЕРБ, като оказват видим натиск върху Маринска да оттегли предложението си. Но пълна инсинуация от страна на БАЧУ е позоваването на Конституцията - щяла да бъде нарушена. Нищо подобно. В Конституцията за образованието пише две неща: "Всеки има право на образование" и "Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно". Нито първото се нарушава, нито второто. Но директори на частни училища дори заплашили да съдят България в Страсбург, ако бъде приет текстът за 20-те %. Е, то бива нахалство, ама чак пък толкова!  
А в коментарите под съобщенията за приключилото в комисията второ четене на закона една майка е написала: "Не разбирам какъв е този порив у толкова много хора да се разгради тотално система, градена от десетилетия"...