Ако затрием своята духовност, може да изчезнем

 Николай МАЙСТОРОВ е роден на 7 август 1943 г. Завършва Художествена гимназия през 1963 г. и специалността живопис на Националната художествена академия през 1969 г. в класа на проф. Ненко Балкански.
 Редовен професор е във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" (2000-2006) и  Нов български университет (от 2006 г. досега), където е преподавател по изящни изкуства.
Автор е на повече от 30 самостоятелни изложби, от които "Сътворение" (2009) представя обобщаваща ретроспектива на художника.
Носител е на наградата "Захарий Зограф" (2004). Член на Съюза на българските художници.
 

- Къде се изгуби Николай Майсторов, че нищо не се чува за него, не се шуми около неговото име?
- След като премине шумът на всяка изложба, някак си всичко отива в "историята", а аз отново се връщам към изкуството, което продължавам да търся като новородено, с цялата опасност на незнанието и налучкването, на неизвестността.
Обикновено отново се връщам към онова, което съм направил. Търся винаги смисъла - дали работя по инерция, дали задоволявам своя професионализъм или отговарям на вътрешната си душевност. Ето такива неща се търкалят около мене като камъни. Така въпреки всичко започвам да рисувам отново, с цялата тяжест на товара, който нося в себе си - като минало и бъдеще. 
- Върху какво по-конкретно работиш?
- Имам един незавършен цикъл "Апокалипсис сега или винаги", който започнах още през 1993 г. Аз разбирам апокалипсиса в двете крайности: като свършек на света и като постоянна промяна в битието на човека, като част от неговия живот, с присъщия му трагизъм; движение към добро или зло...
- И какво е продължението на "Апокалипсис сега или винаги", което замисляш?
- Получи се така, че в 2000 г. направих втори вариант на тази тема, към който се връщам отново. Той и сега включва 22 картини и това ще бъде резултат на неколкогодишната ми работа. Завърша ли този цикъл, мога да смятам, че съм приключил един етап, който съм започнал още преди две десетилетия. По този начин ще затворя един цикъл от моето творчество и моя живот, който включва две основни теми "Апокалипсисът" като завършек и "Сътворението" като ново раждане.
- Кога се надяваш да подредиш продължението на "Апокалипсис сега или винаги"?
- Ще ми трябват най-малко две-три години работа. Надявам се да подредя тази изложба за моя юбилей. Някак си много особено ме вълнува тази дата. Не се чувствам стар, но тя ми подсказва, че барометърът на времето се движи нагоре. Идва момент, в който волно или неволно човек започва да брои дните, които му остават. Дай боже, да имам повече време за работа, за рисуване...
- Казваш, че си написал нови стихове, които възнамеряваш да издадеш в нова книга. Какво те провокира да посягаш към перото и да пишеш поезия?
- Стига да имам възможност да се усамотявам, тогава пиша. Особено плодотворен беше престоят ми като преподавател във Великотърновския университет - тогава съм написал повечето от новите си стихове. Вечер, когато останех сам, нощите ставаха мои...
 Обикновено става така - седиш, мислиш и ръката неволно започва да се движи. Има нещо механично в писането. То е по-скоро някакво интуитивно откровение. След като нахвърляш формата, изчистваш съдържанието и се получава...
- Какво мислиш за времето, в което живеем? 
- В някаква степен може би се разминавам с него. Струва ми се, че новото поколение отразява времето. То е практично, умно, интелигентно, владее компютър, знае много езици... Но най-странното е, че заедно с всичко това носи своята изключителна посредственост. То е нещо като да си научил азбуката, а да не можеш да четеш. С владеенето на всички изброени средства постига едно средно равнище, чрез което покрива света и се чувства добре. Независимо от това, че основно се плъзга върху консумативния момент. В този смисъл е налице известно обедняване - една активност на насилието и грубостта, смяна на ценностите. Налага се някакъв брутален физически образ, който доминира и в рекламата, и в киното. Налага се чувствената, вместо духовната сетивност. Всичко се снижава до животинското начало в човека: възпроизводство, удоволствие и консумативност, а останалото като че ли отива на заден план.
- Това не крие ли опасност от унификация и нивелиране на българската духовност?
- Глобализацията е едно особено понятие в съвременния свят и не може без нея. По принцип тя се управлява от една или две империи, които координират икономическите сили, за да има пазарни стойности. В противен случай нещата се объркват и идват войните.
Европа например е една империя. Но всички страни, които са обединени в нея, трябва да запазят своята идентичност. А това се постига чрез съхраняване на духа и изкуството, отстояване на националната самобитност.
Да, налице е известна опасност страната ни да се обезличи и да изгуби своята духовна идентичност. В този смисъл е много важно как държавата създава културния фон на историята. За съжаление днес младото поколение у нас не познава нашите писатели, художници, артисти, музиканти... Така лекомисленото поглъщане на модата може да доведе до духовно обезличаване.
- Има ли днес у нас адекватна културна политика?
- Липсва система от морални стойности и концентрация на духа. Струва ми се, че всичко е оставено на самотек. Лично за себе си търся хармония с душата си и това ми дава спокойствие.
 - Какво мислиш за днешната политическа ситуация в България?
 - Мисля, че всяко правителство започва с големи обещания, които по-късно се изкривяват и забравят. Това е типично и за днешните ни управници. В този смисъл съм загубил критерия си за истина и затова възнамерявам повече да не гласувам.
- Някои смятат, че бъдещето на България е поставено на карта. Ти какво мислиш по този въпрос?
 - Ако затрием своята духовност, може да изчезнем, да се размием в общата маса. Днес се намираме в точката, от която няма накъде повече да вървим. Мисля, че нямаме друга алтернатива, освен да съхраним националната си духовност.
 - Значи ти си оптимист за бъдещето на България?
- Вярвам в цената на кръвта, която ще прекипи и ще ни даде възможност да оцелеем. Вярвам в националния феномен на българина.
- Коя е твоята максима?
- Да бъда аз, като част от една космическа функция, от един исторически и национален феномен.
- Доколкото разбирам, не става реч за някакво ницшеанство?
- Не, не, не! Имам предвид моя човешки "Аз", който е част от моята човешка уникалност.
- И как ще бъде озаглавено продължението на новия ти творчески цикъл?
- "Апокалипсис сега или винаги".
- Успех!