Ако всичко това се случи, Германия ще фалира

Някои казват, че Германия не може да си позволи лукса да спасява други страни. Твърди се дори, че при определени условия, които никак не са утопични, тя би фалирала. Всъщност всичко зависи от това как ще премине кризата.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле неслучайно нарича Германия "котва на стабилността" в Европа - бюджетът е солиден, финансите са под контрол. С други думи: от гледна точка на правителството икономическото положение на страната е непоклатимо. Но докога ли ще се задържи това положение - ако например бъдат отпуснати милиарди за допълнителни детски надбавки, ако конюнктурата отслабне или пък трябва да се предоставят нови помощи на Гърция?

Иначе казано: на колко възлизат всъщност дълговете на Германия?

В нормални времена отговорът на този въпрос не би бил сложен - задълженията на федерацията възлизат на 1 059 милиарда евро, към които трябва да се добавят дълговете на отделните провинции, на общините и на социалния сектор. Така вече се събира сумата 2 193 милиарда, което съответства на 82,7 процента от брутния вътрешен продукт. Времената обаче не са нормални - заради кризата. Тъй като ако бъдат сметнати и парите за спасяване на закъсали държави, вече няма да става дума за факти, а за прогнози и светогледи. Например в случая с Европейската централна банка. Тя е отпуснала 1 124 милиарда евро на банките от еврозоната, като голяма част от тези пари са дадени именно на най-задлъжнелите държави. Една трета от загубите трябва да бъдат покрити от Бундесбанк, а това са 375 милиарда евро.

Апокалипсис? Някога, но не сега

Ако се стигне дотам, че държавите в криза, тоест - Италия, Испания, Гърция, Кипър, Ирландия и Португалия се отцепят от еврозоната, загубите за Германия ще възлизат на 389 милиарда евро. А ако еврозоната се разпадне като цяло, вече става дума за 719 милиарда. Освен това Европейската централна банка е изкупила държавни облигации на закъсалите страни на стойност 209 милиарда евро, като и в този случай Германия поема една трета от всички загуби. Така държавните задължения достигат 2 981 милиарда евро.

Според финансиста Бернд Рафелхюшен и това не е всичко. Той е убеден, че официалните данни разкрасяват положението - тъй като държавата има редица бъдещи задължения, които също трябва да бъдат включени в изчисленията за размера на дълговете, като например разходите за пенсии или здравеопазване.

Рафелхюшен е пресметнал, че бъдещите данъчни постъпления няма да стигат за покриване на разходите. Според неговите изчисления, непокритата сума ще достигне до 3 600 милиарда евро, тоест - германските дългове възлизат вече на цели 6 581 милиарда. Което представлява тройния размер на брутния вътрешен продукт. Ако тези цифри се възприемат сериозно, съвсем спокойно може да се твърди, че Германия вече е фалирала - независимо, че финансовият министър говори за солидни финанси.

Апокалипсисът обаче може и да се избегне, обяснява професор Рафелхюшен - ако например данъците бъдат увеличени, а пенсиите - намалени. Друг пример - Европейската централна банка. Тя раздава кредити само, ако банките предоставят данъчни облигации като гаранции. И срив би настъпил само, ако съответната банка, както и съответната държава, издала облигациите-гаранции, обявят банкрут.

Раздадените от Европейската централна банка кредити ще натоварят германските финанси само в случай, че кризата не бъде преодоляна - тоест, би било прибързано тези пари да се определят като задължения на държавата. Така дълговете остават 2 193 милиарда евро.

Всичко е наред. Засега

Тази сума може и още да намалее - ако през следващите години всички банки и изпаднали в криза държави плащат сметките си, към 400 милиарда евро дългове буквално ще се изпарят. С тази нова редукция дълговете спадат до 1 800 милиарда. Това е 68 процента от брутния вътрешен продукт и, както обяснява финансовият експерт Хайнц Гебхард, през 2016 равнището на дълговете може отново да спадне под поставената от Брюксел граница от 60 процента от брутния вътрешен продукт.