Ако всички бяха като него, светът щеше да е друг

Севдалина Демиревска

Историческото развитие на всеки народ е  свързано с личности, чийто подвиг и саможертва  стават жалоните, по които се измерва неговото  място в историята. Такава е съдбата на подвига  на Тодор Ангелов - Божаната, интербригадиста и  дейния ръководител на Съпротивата в Белгия, влязъл в пантеона на безсмъртните със своята дейност и трагичен край. За разкриване на  неговия подвиг, белгийските антифашисти направиха  повече, отколкото българските.
След като фашизмът бе разгромен и пожарът на Втората световна война угасна, в челните редици  на антифашистите от европейски мащаб, едно име  се произнасяше с гордост, признателност и обич от  няколко нации на Запад.
За Симон, Боб, Гълъба, за командира на Подвижния корпус на Белгийската партизанска  армия, за  "Затворника, който пее ", говориха с  топлота, уважение и дълбока скръб много борци,  обикновени прогресивни хора от Виена, Мадрид и   Брюксел. Заедно с рожденото име на прославения  герой-антифашист, станало вече легендарно, тук се  изговаряше всеки път с дълбока почит и името на  България.
43 години живот му е предопределен от  превратностите на XX век. Но за него

истинският смисъл
на живота е борбата  

действието, саможертвата, себеотдаването. Ненавижда равнодушието, раболепието, фалша,  демагогията.
Тодор Ангелов е роден на 12.01.1900 г. в Кюстендил. Родителите му Ангел и Божана Джакови,  заедно с още над 600 семейства от поробена   Македония, намират приют в Кюстендил. Силно  влияние върху характера на Ангелов оказва майката. Нейното пословично трудолюбие, безкористна честност и състрадание към изпадналите в беда,непокорния й бунтарски дух против несправедливостта оставят дълбок отпечатък  върху поведението му. Ненапразно приема името на  майка си за свой псевдоним - Божаната. Име, с което остава завинаги в паметта на  поколенията.
През 1920 г. Ангелов завършва Държавната мъжка гимназия. Тя е истинска школа за изява на организаторските и политическите му качества. По това време в гимназията учи Радослав Нотев - анархокомунист. От него Ангелов приема анархокомунизма. Учител в гимназията е Радивой  Каранов. Високо ерудиран и високообразован  преподавател. Участвал в акцията срещу Фердинанд  пред Народния театър през 1907 г. Убит през  1923 г. като единофронтовец. Тодор Ангелов става член на Българската комунистическа партия. По-късно в чужбина той казва:"Аз дойдох в Партията по-късно и лично, защото минах през огъня на Септемврийското  въстание"
За политическото израстване на Ангелов оказва влияние и обществено-политическата обстановка. Това е времето на развитие на работническото и социалистическото движение в Кюстендил - на първите стачки. За пръв път на театралната сцена се поставя пиесата по романа   "Майка" на Максим  Горки, ролята на Павел Власов е в изпълнение на Станке Димитров - Марек.
След гимназията Ангелов става учител в с. Пчелници, Радомирско, където бързо спечелва обичта на децата. Непрекъснал връзките си с   Кюстендил,

той участва
в трите стачки  

на тютюневите работници. Всичко това не  остава скрито от властите и следващите години за  него няма място за учител. Заминава за Горна Джумая (Благоевград). Тук Ангелов веднага се  потапя в динамичната революционна атмосфера, връхна точка, на която е Въстанието от  1923 г.
След въстанието, преследван от бандите на ВМРО, изживява униженията и пленничеството в  четата на Алеко Паша. За участието си във въстанието е осъден на смърт. Заедно с други въстаници успява по нелегален канал със семейството си да емигрира в Австрия. След кратък  престой заминава за Франция. Скоро заради дейното  им включване в политическия живот на френските работници, са екстрадирани в Белгия.
През 1936 г. започва Гражданската война в Испания. Ангелов е един от първите, който организира 6 души български и белгийски доброволци. Прекосил цяла Франция, Божаната вече  е в Испания, в малкото селце Махора, където се сформира българският интернационален батальон "Георги Димитров ". Участва в боевете край река   Ебро, в окопите на Харама и Брюнете. При атака е ранен и попада в плен. Хвърлен е в един от най-мрачните затвори на Испания. Успява да избяга от  затвора и преминава във Франция. Завръща се в Белгия, станала междувременно негова втора родина. Над Европа вече се чува тътенът на Втората световна война. С пристигането си в Белгия през август 1939 година Божаната е привлечен на работа в Белгийската комунистическа   партия, а след това е избран в нейния ЦК. През  май 1940 г. в челните редици на белгийската антифашистка съпротива застава и Ангелов. Четири  месеца след нахлуването на хитлеристите, той  преминава в дълбока нелегалност. Възложено му е да организира чуждестранните съпротивителни  групи. Ангелов изгражда такива в Брюксел, Анверс, Момпс, Лиеж и на много други места. Така е  създаден подвижният чуждестранен корпус и е поставен под негово командване. Работи редом с видни дейци на Белгийската съпротива като Андре Шатманс, Раймонд Дисни, Жан Блум, Емил Лагенщайн.
Организираните от тях акции унищожават много  оръжейни складове, тунели, влаковата композиция  на ферибота, превозваща "тежката вода" от  Норвегия за Германия за направата на водородната бомба. Разрушават влаковата композиция с хитлеристи, изпратени срещу съюзническия десант в  Диен.
Ангелов оставя ярка следа в историята на Съпротивата в Белгия с голямата акция над квартирата на Гестапо в Скраабек - унищожаването  на списъците на евреите от страната. Спасени са

хиляди невинни хора
от лагерите  на  смъртта

Окупаторите са изведени от равновесие. Предприемат нови репресивни мерки. При една от тях, на 19.02.1943 г., чрез предателство, тежко  ранен  им  се  отдава  да  заловят  терориста "Х", както  те  го  наричат. нгелов е хвърлен в  крепостта Бреендонк. Това е единственият закрит,  ползващ се със зловеща слава концлагер на Германия в Европа. Там настъпват най-тежките дни от живота му. Ден и нощ през тези 10 месеца е подложен на най-жестоки инквизиции. Божаната не проронва нито дума. Палачите не узнават, че този  горд и смел мъж е българският  антифашист Тодор Ангелов. Със своите революционни песни пленява  всички затворници, които го Наричат "затворникът, който пее".
Веднага след това е осъден според кратка  преписка за антифашистка дейност в Белгия и Северна Франция. Пълното му досие в Гестапо не е  публикувано. В ранното утро на 30.11.1943 г. , Ангелов е разстрелян. Убит по най-жесток начин. Негов съкилийник е събирал с лопата разпръсналият  се мозък и кръв в попития пясък и горко е плакал.
След победата над германския фашизъм, тържествено е погребан в гробищата на работническия квартал "Скраабек" на Брюксел,  редом с други бойци на белгийската съпротива. Монументалната композиция е с надпис "На нашите деца, загинали за Родината". Така завинаги

Белгия го приема
в обятията си.

За изключителните му заслуги към  освободителната антифашистка борба на белгийския  народ Ангелов е награден посмъртно с най-високите белгийски военни кралски отличия - полковник от белгийската партизанска армия, кавалер на ордена  на Леополд с палми, военен кръст от 1949 г. с палми, медал от Съпротивата, възпоменателен медал  1940-1954. Удостоен е за национален герой на Кралство Белгия.
На 28.11.1948 г. вестник "Драпо Руж" пише: "Подвизите, които българинът Тодор Ангелов извърши като командир на подвижния корпус на белгийската партизанска армия ще останат записани в славните страници на белгийската съпротива".
Социалистическа България отдаде признателност с орден "Народна свобода"    1941/1944 - I степен, постави барелеф с  образа  му на гроба в Брюксел с надпис "От признателните  съотечественици".  В Кюстендил през 1982 година е  построен паметник на героя, загинал далеч от роден край, пролял кръвта си за демокрацията в Европа и за мир в света.
С  решения  № 594/ 30.11.1998 г. ОБС в Кюстендил удостоява посмъртно Ангелов със званието "Почетен  гражданин  на Кюстендил". Има улица на негово име. Не може да не се каже, че на  11.07.1992 през нощта, ентусиазирани СДС-активисти премахнаха бюста от паметника му в Кюстендил. Паметникът бе спасен и възстановен от  левите представители във Временната управи в  Кметството, БАС, гражданството, чрез Белгийското посолство.
Не може да  не припомним думите за Тодор Ангелов на помощник-командира на подвижния партизански корпус Емил Лакапош: "Беше много хуманен и дружелюбен човек. Държеше се съвършено естествено и с най-младите, но въпреки това всички го чувстваха много по-високо от себе си и  безкрайно го уважавахме. Той беше наистина един  герой и по характер, и по дела. И много обаятелна  личност. Имаше чудна усмивка. Бръчките по лицето  му бяха изрязани като с длето, но беше много хубав, мъжествен човек. В тежки мигове аз никога  не съм го видял песимист. Имаше огромно очарование. Беше като едно слънце, когато се срещаше с другари винаги се усмихваше, бе един борец, който знаеше какво  иска, един боец, който   вярваше в бъдещето, въпреки всичко. За него животът беше висше благо, но не с цената на всичко. Весел мъж и добър певец, вдъхваше възторг  и вяра у другарите  си. Лицето му излъчваше доброта, с голямо обаяние,  с талант на педагог. Ако всички бяха като него, светът щеше да бъде идеален".