Ако се занимаваш с Космоса, се занимаваш с наука

Виктор САВИНИХ е роден през 1940 г. Летял е в Космоса три пъти - през 1981, 1985 и 1988 г., когато в полета до станция "Мир" участва и българинът Александър Александров. Савиних е професор, чл.-кор. на Руската академия на науките, бил е ректор на Московския държавен университет по геодезия и картография до 2007 г. и председател на Асоциацията на руските вузове. 

- Виктор Петрович, от много години сте преподавател, в каква специалност?
- Професор съм в катедрата по аерофотоснимане - преподавам обработка на космическата информация.
- Значи изоставихте Космоса и сега се занимавате с наука?
- Какво значи това? Нима като се занимаваш с Космоса, не се занимаваш с наука? Напротив. След като спрях да участвам в космически полети, станах ректор и 19 години оглавявах Московския държавен университет по геодезия и картография.
- Имате общо 253 денонощия в Космоса. След 25 г. какво си спомняте от съвместния полет с Александров и командира Соловьов?
- За мен това беше туристическо пътуване в Космоса. Още не бях успял да се опомня, когато трябваше да събираме торбата с експерименти, които направихме на станцията. И когато се приземих, имах усещането, че мога веднага от Караганда да отида на Байконур, да седна в един кораб и пак да излетя. Толкова добро бе физическото ми състояние.
- Има ли космонавт, който не се е сблъсквал с опасности? И вие при втория полет трябваше да спасявате станцията "Салют" 7, да монтирате нови слънчеви панели в открития Космос, било е опасно?
- На практика вероятно няма и един полет, в който да е нямало проблеми. Винаги има нещо непредвидено - при един пожар, на друг експерименталните мишки умрели, при някои двигателите се оказали неизправни, трети кацнали в езеро върху леда, едва не загинали. Проблеми нямат само туристите, които започнаха да летят по-късно, понеже те нищо не правят, занимават се със себе си и най-големият им проблем е как да отидат до тоалетната, простете. Но, слава Богу, от 1971 г. не сме имали човешки загуби при космическите полети.
- През 90-те години руските космически програми бяха свити, нямаше пари. Сега не е така. Заделя ли Русия достатъчно средства за проучване на Космоса?
- Да, така беше в 90-те години по разни причини - СССР се разпадна; корпорацията, която правеше ракети и кораби, престана да е всесъюзна; много заводи останаха извън пределите на Русия, естествено имаше проблеми с елементната база, с хората, с парите. След като бе закрита програмата "Буран", мнозина решиха, че за Космоса повече не трябва да се хвърлят такива усилия и средства. Освен това ръководителите на космическата ни програма се заеха и с Международната космическа станция, беше скъпо да се поддържа тя заедно със станцията "Мир". Но в момента нещата се поправят, държавата се обръща към проблемите на Космоса и финансирането е достатъчно за програмите, които са набелязани.
- Американците от доста време нямат свои кораби, поправят програмите си, а Русия обслужва и техните астронавти.
- Да, сега полетите станаха по-чести, броят на корабите, които трябва да се произвеждат, е по-голям. Затова и бюджетът стана по-голям. Разбира се, той не е колкото този на НАСА, мисля, че сега е около 7 пъти по-малък. Но нещата потръгнаха, строи се новият космодрум "Восточний", прави се новата ракета "Ангара", в плановете влиза съдаването на нов четириместен космически кораб.
- Според вас полет на човек до Марс няма да има скоро?
- Няма да има. Може би и изобщо няма да има. Заради осигуряването на човека. Техниката може да се създаде. Трябва да се търси нов вид двигател, за да лети корабът по-бързо, защото в такъв дълъг полет човек не може да издържи заради радиацията. Храната също е нерешен въпрос. Проблемите са много.
- Има ли в Русия проблем със студентите в техническите специалности, у нас малко млади хора избират да учат физика и химия, а без тях не са възможни високи технологии.
- Имаме програми за подготовка на инженери в космическите отрасли. Няколко водещи вузове, които се занимаваме с космически изследвания, подписахме споразумение с "Роскосмос". Ние ще решим проблема с младите кадри. Нашият проблем е в това, че старите вече са 70-годишни, млади идват, но нямаме хора, които са от поколението около 50. Появи се дупка от 20 години и е много сложно да бъде запълнена. Как е било преди - войната свършва през 1945 г., а през 1953-та вече направихме ракета, както се казва, от нулата. През 1953 г. Русия изстреля първата балистична ракета. А през 1957 г. - първия изкуствен спътник. Ако не беше смъртта на Корольов, щяхме и на Луната да сме стъпили, ракетата беше готова. Тогава ентусиазмът е бил друг. Хората работеха, без да мислят дали и какво ще им платят, за хляб стигаше.