Ако Георги Марков беше жив

 Д-р Николай Александров

Жалко, че Георги Марков не доживя до времето на демокрацията. Как би ми се искало да се разходим с него из днешна България, за да види той опустяващите села и буренясващите ниви, умиращите градове, потънали в кал, прахоляк и занемара. Да се разходим до руините на отдавна замлъкналите фабрики и заводи, до празните казарми и затворените училища. Как бих искал Марков да види лицата и очите на днешните българи. Да поговори с тях и да чуе техните разкази как живеят и как се чувстват в несоциалистическото ни настояще. Да усети уханието на демокрацията и капитализма, които все повече лъхат на трупна миризма.

Как ли би реагирал

след това авторът на "Задочните репортажи"? Може би щеше да хукне по библиотеките да къса собствените си книги или щеше от ефира на някое предаване да се извини на сънародниците си, че без да осъзнава е способствал за тласкането на България към днешната нищета, разруха и безпътица. Остава ни само да гадаем, защото Марков отдавна се пресели в страната на сенките, докъдето, слава богу, не достигна шумотевицата на настоящето.
Георги Марков не доживя до времето на Прехода, но много от т.нар. дисиденти са все още между живите, опитвайки се да внушат и на нас, и на себе си, че неолибералната демокрация е по-добрият избор за България, че днешните трудности са временни, че те ще отминат, след което ще настъпи благоденствието и спокойствието, гарантирани от капитализма. И това го твърдят в продължение на повече от двадесет години, през което време бедните ставаха по-бедни, олигархията - все по-алчна, напориста и безотговорна, а животът - все по-безсмислено труден и безвкусен.
Всъщност битието ни при неолиберализма се оказа една дълга хроника на борбата за оцеляване, в която обаче злото, разрухата и безизходицата вземат надмощие. И едва ли има трезвомислещ човек, който искрено вярва, че живеем в нормално време и че всичко, което се случва с нас, е етап към едно бъдещо благополучие. Но съдейки по израженията на лицата на нашите българи, които всеки ден срещам по улиците, виждам точно обратното. Народът ни е не само уморен и отегчен - той

отдавна е изгубил вяра

че в бъдеще го чака нещо по-добро от настоящето.
Наскоро един колега литератор с болка и огорчение ми сподели, че чувства живота си в съвременната реалност като една тежка окопна война, в която няма шанс за победа и оцеляване. И вярвам, че милиони други българи се чувстват така, особено в дните, когато насъщният стане сериозен проблем, когато заварят дома си разбит и ограбен, когато останат без работа или бъдат сполетени от някаква друга беда, пряко или косвено породена от "прелестите" на днешния строй.
Винаги съм се впечатлявал от трезвомислието на българина. Нашият народ не обича и не възприема като нормални крайностите на манипулацията и пропагандата. И всеки път, когато в средствата за масова информация се появи поредното "активно мероприятие" на глашатаите на "дясната идея" под формата на книги, статии или документални филми за "ужасите на тоталитаризма", вярвам и знам, че мъдрите българи възприемат това с горчива усмивка, казвайки, че ще е по-уместно да се снимат документални филми за ужаса на днешния ден и за престъпленията на "демокрацията", а не да се изравят отдавна изгнилите кости на Вълко Червенков, Тодор Живков или на някой друг висш държавен чиновник от времето на Народната република.
И все пак

на какво ни научи капитализмът

На първо място, капитализмът ни убеди в истинността на всичко казано за него от нашите баби и дядовци, спомняйки си периода преди 9.ІХ.1944 г. Техните разкази за онази далечна епоха винаги рисуваха покъртителни картини на немотия, на липса на каквато и да е сигурност, на остри социални контрасти, на ширещи се болести и висока смъртност, на безработица и безизходица.
Дали Георги Марков не е знаел това, дали не го е виждал, след като е израсъл между двете световни войни? Дали не е можел да съпостави реалността на капитализма с тази на социализма, за да си направи изводи кое е по-доброто за българския народ? Или е бил наивен и е нямал достатъчно житейски и граждански опит за подобна съпоставка? Вероятно е знаел истината, най-малкото защото е оживял от тежката туберкулоза благодарение на държавните санаториуми, където години наред безплатно се е лекувал, за да може после от микрофоните на Би Би Си да сипе жлъч и жупел в адрес на Народната република.
Затварям книгата "Задочни репортажи за България", която стои на бюрото пред мен и си мисля, че това са клевети. Талантливо написани и поднесени с претенция за достоверност, но въпреки всичко клевети. А да клеветиш собствения си народ далеч не е благородно занимание. Но колелото на историята се върти и след време всяка измама, всяка заблуда бива осъзнавана и разобличавана. Вярвам, че след четвърт век неволи българският народ разбра, че нито капитализмът е най-хубавото, нито социализмът е най-лошото, което е преживяла нашата многострадална родина.