Ах, този газ!

Любомир КАЛЕВ

Разиграват ми "спектакъл, който вдъхновява с емоция", както рекламно се изразяват по БНТ. Зимата щяла да е сурова, а аз - енергийно беден "от гледна точка", "по отношение" и "в посока на". С тези паразити в журналистическото небце на БНР ми обясняват, че пазарът, подвластен на евросъюзната далновидност, е дяволът, който ме праща по дяволите. Напук на висшата коментаторска мода няма да "влизам в дълбок детайл" и "голяма конкретика", но за да не кажа "сглабям", волност на "100% будни"-я имунолог Никола Кереков, ще проследя "бекграунда" като любопитен неспециалист, преизпълнен с доверие към институциите и медиите.

За да не се възпламени, прегрявайки непоправимо, благополучният Запад "продължил да сбъдва себе си". Отписал въглищата и атома, задействал "зелените мерки", но студът и жегата били в повече, а слънцето и вятърът се изложили и следковидно "рестартиралата" икономика изчерпала евтините газови запаси.

Хубаво било цените да се формират пазарно (Теменужка Петкова), стига при недостиг - цитирам и баба си - "да не се охарчиш твърде". Особено, когато "диверсифицираш" с американски втечнен газ, засмукан от азиатския пазар. Тогава, както полската газова компания РGNIG, тържествувала със спечеленото си срещу "Газпром" арбитражно дело, искаш преразглеждане на ценовите условия.

"Управляваме света, защото установяваме стандартите и определяме правилата", обяви главата на европейската дипломация Жозеп Борел. Съвсем в този дух Европейската комисия (ЕК) принудила "Газпром" да предоговори и ценообразува според котировките на европейските газови хъбове TTF и NCG и борсовите цени на газьола и мазута в съотношение 70 към 30. "Формула, изгодна за страните с големи хранилища", и било "изключително важно да се върнем към дългосрочния си договор с плавно променящи се, привързани към нефта цени" (Иван Хиновски на 12 октомври в "Още от деня" по БНТ). Оценяван по старата формула, азерският газ бил по-евтин, но заради

недоносената ни газова връзка

стигал само до границата с Гърция. С добрата воля на доставчика, чието име КЕВР не смеела да спомене (Мартин Владимиров на 29 декември по БНР), идвали, но по друго трасе, само една четвърт от договорените 1 млрд. куб.м. Могло и повече, но през други точки, които сега се търсели (Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз"), сигурно по примера на Унгария, която от 1 октомври получавала руски газ през Румъния на много по-ниска цена, а Жозеп Борел признал 15-годишния й договор за напълно законен. На 25 ноември в Сочи до същото се домогнал и сръбският президент Александър Вучич. Дали заради това двамата с Виктор Орбан (в предизборната си кампания президентът Байдън го нарекъл "тоталитарен бандит") не били поканени да пообщуват с царете на демокрацията на върхово-виртуалната им среща на 9 и 10 декември?

Нормално било всички да подхождат търговски и да печелят от "дяволската ситуация". Само "Газпром", който стриктно спазвал договорите си, трябвало да се прежали. Бил длъжен да спаси енергийно похитената Европа, като понижи цената с добив и доставка над договореното, но не по "Северен поток 2", а само през Украйна. Иначе подхождал политически, не бил надежден партньор, а газов фашист, терорист и изнудвач с хибридно оръжие в ръка.

По-интересното било, че "воюващата от седем години за Крим и Донбас" страшно държала да обогатява "агресора" със свръхприходи от преноса на "мръсния" му газ, и то срещу половин такса. Всеки момент очаквала "руско нахлуване", но, последна новост, купувала и киселите краставички на неприятеля, а - покрай жалбите си, че е заобиколена - настоявала и договорът й за транзит да бъде продължен поне с 15 години след 2024-та.

И "Газпром" имал интерес да продава на спот цени и акциите му да са на исторически максимум, особено след сертифицирането на "Северен поток 2", но газът по дъното на Балтийско море бил токсичен, а през Украйна - не. И не било в интерес на Европа да е "зависима" от евтината стока. Двойната тръба, с 1000 км по-къса, по-екологична и по-надеждна от украинската, наследство от съветско време, пренасяла без такса, но това не било от значение за "зелените" министри в правителството на канцлера Олаф Шолц. Друг щял да задоволява 40% от потребностите на германската промишленост, противно на бизнеса, който бил твърдо зад "икономическия проект на Путин".

"Анализите с много детайли" за "авторитаризма" на руския президент ме светнаха и за т.нар. санкции - инструмент

да разкараш конкурента, когато ти се пречка

С тях американските сенатори Круз, Менендес и приятели сбъдвали мечтите на Украйна, Прибалтика и Полша да превърнат "Северен поток 2" в индустриална развалина - "металлолом" на руски, "вторични суровини" на български - саморазправа, с която Америка била велика.

Въпреки че "опроверженията са налични", колективно ми набиват, че шоковите цени били руска провокация, а не работа на "невидимата ръка". На 16 октомври в "Събота 150" заместник-председателят на ЕК и отговорник за "зелената сделка" Франс Тимерманс каза, че "руснаците не могат да бъдат обвинявани за това". "Русия не е предизвикала газовата криза", потвърди и съветникът на президента Байдън Амос Хохщайн на 29-и. И президентът Макрон в интервю за "Файненшъл таймс" на 30-и: "не виждам доказателства Русия да е манипулирала газовия пазар". "Опорката" вдигала самочувствието на "изключителните", накърнено от "за всичко виновната Русия", съблякла униформата на евтин суровинен доставчик, и от "комунистически" Китай, догонил "великата нация", разкаяла се за безчинствата на бащите си.

Накрая, както се пее в песента, дошъл "щастливият ден, когато ти ще си далеч от мен". КЕВР утвърдила със задна дата с 40% по-ниска цена. "Газпром" върнал надплатеното от 05.08.2019 до 31.03.2020-а, а "Булгаргаз" - на крайните снабдители (150 млн. с ДДС), но не и на мен. Било "почти невъзможно", КЕВР нямала право да връща пари, трябвало законът да се промени и методика за възстановяването им да се изработи, пък и сме били само 3%. По-добре било (проф. Атанас Тасев) да съм кредитор на "Булгаргаз", а дружеството в следващия ценови период да харчи от кредита ми, за да намали разходите си и цената на газа. Но свободната игра на пазарните сили, учестила като при аритмия

пулса на родните КЕВР-увеличения

(за година с 4,36 пъти), осуетила и този замисъл. Затова и експертът Веселин Тодоров попита в "Референдум" на 21.12.2021-ва защо не ни броят за компенсация.

На 3 януари по БНР ме учуди и председателят на Българската федерация на индустриалните и енергийните консуматори Константин Стаменов: не могли да я искат от "Газпром" и Азербайджан (!?). Попари ме и икономистът Красен Станчев: цените на газа и електричеството били начало на дълбока криза; заради инфлацията, помпана от ЕЦБ, не бивало да бързаме за еврозоната. И премиерът Кирил Петков е бил наясно, когато на 19.12.2021-ва каза на "120 минутника" Светослав Иванов: не можело да няма инфлация, били сме безсилни пред европейската й компонента - увеличаването на паричната маса чрез печатането на трилиони в Америка и Европа - милиардите по плана за възстановяване трябвало да дойдат от някъде. 

Нищо ново. През живота ми всичко само е поскъпвало. Поевтинявали са пропагандните клишета, полуграмотната лексика и ценностите, прикриващи борбата за надмощие и ресурси. "Врагове" са били държавите, които не си ги дават, или се развиват "заплашително" бързо. За жалост сме само в "9-ката"*, в която и Унгария не е, и можем само да се надяваме, че всичко ще е НАЙ (евентуално).

* Букурещката