Ах, тези наколенки!

Ибрикчийството, известно и като професионално миене на чужди задници, е добре познато из нашите ширини и то не от днес. Днес обаче това явление търпи пълен разцвет като някои хора от властта нямат конкуренция в родната политическа фауна. Само ден след като "намигна" на злия Путин колко много българският народ обича Русия, вчера Бойко Борисов направи и невъзможното, за да бъде забелязан от американския бизнес у нас. Наколенките, украсени с типичната за него простодушна сервилност на подчинения изпълнител, надминават и най-циничната откровеност.
"Не може да сме заедно само когато обядваме. Трябва да сме заедно и в проблемите. Ние сме едно, ние сме приятели, аз иначе нямаше така да ви говоря. Признали сме "Хизбула" за терористична организация. Спрели сме три големи руски проекта. Спрели сме руски самолети над морето. Това, ако не е партньорство, какво е?"... За да изречеш всичко това като пример за "българо-американските отношения" и за техния "морал", се изисква не само елементарно безсрамие. То издава липса на политическа култура, загуба на ориентири и усещане за безнаказаност и недосегаемост. Да твърдиш, че "когато има проблем с руски проект, реагираме веднага, а тук си мълчим" - по отношение на "Уестингхаус", е явно признание, че обслужваш чужди интереси и че заради тях умишлено спъваш отношенията с трети страни, в случая с Русия. Това, г-н Борисов, има само едно определение и то е национално предателство!
А какво да кажем за поведението на министър Даниел Митов, който дръпна такава защитна реч на TTIP, че на човек му става гнусно да го гледа и слуша? Толкова груб лобизъм само ден след масовите протести в цяла Европа срещу въпросното споразумение е обида за България. Не че сме очаквали нещо различно от продажници, но днешните надминават и най-известните предателски персонажи в родната ни история. А как ли ще реагират утре, ако в света "палачинката" съвсем се обърне?