Агенти на "меката сила"

"Искате ли да ви кажа истината, да ви кажа истината? Само пари са нужни. Нужни са само пари. Честно ви казвам. Нужни са ресурси. При мен... ето аз... Само западните фондове ми помагат. Трябват ресурси, разбирате ли? Само ресурси... Ето сега само американските, да, това е истина, само американските фондове ми дават пари... Фактически, фондове, създадени от Държавния департамент, ме финансират... И ако вие ме попитате как трябва да се развива гражданското общество, а японците, трябва да ви кажа, трябва да се интересуват от създаването на гражданско общество в Далечния Изток, защото те (вероятно организациите на гражданското общество - б.а.) няма да бъдат ангажирани с този гнил такъв патриотизъм... Разбирате ли?"

Ръководителят на руската неправителствена организация (НПО) "За права на човека" Лев Пономарьов в тайно заснет и публично разгласен разговор с представител на японското посолство, провел се през октомври м.г. в московски ресторант

Разбираме, г-н Пономарьов, разбираме и още как. Само дето някак си, нищо че България е държава на победителите НПО, не можем да ви съчувстваме. Допълнителна пикантност на описания по-горе разговор добавя и обстоятелството, че от разшифровката на разговора с японеца, публикувана на сайта на "Комсомолска правда" през март т.г. става ясно, че Пономарьов е за предаването на Япония на два от спорните Курилски острови. Т.е. правозащитникът (в случая този термин май трябва да се слага в кавички) е готов да търгува с територията на Русия, но при условие, че получи парички от заинтересованата страна. Класика в жанра!

"Изпълняващи функции на чужд агент"

Миналия петък Държавната дума прие окончателно закон, който задължава НПО, които се занимават с политическа дейност на територията на Русия и получават задгранично финансиране, да се пререгистрират в Министерството на правосъдието като "изпълняващи функции на чужд агент". Законът няма забранителен или ограничителен характер. Просто тези НПО-та ще бъдат вкарани в отделен списък, за тях ще има друг правен режим, който предвижда предоставяне на тримесечни отчети за дейността им, а също така, когато публикуват свои материали в медиите, ще им се наложи да упоменават, че са регистрирани по закона за чуждите агенти. Ако въпросната организация или отделен гражданин скрие статута си на чужд агент или се регистрира по закона, но не упоменава в медиите този факт, са предвидени различни административни глоби, достигащи до 1 млн. рубли  (около 25 000 евро) за юридическите лица.
Автор на законопроекта е депутатът от управляващата партия "Единна Русия" Александър Седякин, но той бе внесен от цялата парламентарна група на "Единна Русия". Законопроектът бе подкрепен и от депутатите от Комунистическата партия и ЛДПР. Против бяха народните представители от "Справедвлива Русия", някои от които са активни участници в протестните митинги срещу управлението на президента Владимир Путин. 
Седякин не крие, че функцията и духа на закона са заимствани от аналогичния американски Закон за регистрация на чуждите агенти - Foreign Agents Registration Act (FARA), приет в далечната 1938 г. с цел ограничаване на нацистката пропаганда на територията на САЩ. Нещо повече, цели пасажи, по думите на Седякин, са преписани буквално от американския закон.
Мотивите на Седякин и колеги за внасянето на закона са прости - в Русия същестува "пета колона" от НПО-та, финансирани от чужбина, която се опитва да влияе на политическите и обществени процеси в страната в угода на своите спонсори. Депутатът обръща внимание например на асоциация "Глас" ("Голос"), която играеше хиперактивна роля около последните парламентарни избори в Русия, като твърдеше, че те масово са фалшифицирани в полза на управляващата партия, а нейното мнение беше доминиращо в световните медии. Та за "Глас" Седякин казва следното: "... през 2011 г. тя е получила около 2 млн. долара от американски и британски фондове. В предишните години тази сума е била значително по-малка. Защо точно през 2011 г.? Защото тогава у нас имаше избори. Тези пари целенасочено бяха използвани, за да се излива кал върху политическите процеси, които течаха през 2011 г." Отчетността на руските НПО-та за м.г. потвърждава съмненията на Седякин. Интересно е, че ако общо за годината те са получили чуждо финансиране на стойност 7,6 млрд. рубли, през първото полугодие са дадени едва 2,2 млрд. рубли, а през второто, когато страната беше в предизборна ситуация - цели 5,4 млрд.
Освен това е известно, че, по думите на зам. държавния секретар на САЩ Филип Гордън, само от началото на 2009 г. американците са отделили "за развитието на демокрацията в Русия" 200 млн. долара. По различни оценки структурата на финансирането на всички руски НПО-та е следната: 70% от чужди правителства, 20% от транснационални корпорации, 10-15% частно спонсориране.
Според колегата на Седякин по парламентарна група Вячеслав Никонов, законът ще засегне едва 0,4% от общо 220 000 НПО, регистрирани в Русия. Седякин обаче смята, че става дума за едва стотина такива организации, които реално се занимават с политическа дейност и се финансират от чужбина. Очаква се сред засегнатите да бъде и известната световна организация "Трансперанси Интернешънъл", а вероятно и центърът "Карнеги".

С техните методи - по техните глави

Още преди да бъде гласуван в Думата, законопроектът стана повод за отрицателна реакция от страна на засегнатите лица, като Московската хелзинкска група, движението "За права на човека" (Лев Пономарьов), Информационно-аналитичния център "СОВА", отделни журналисти и цели трудови колективи от т.нар. либерални медии, и, разбира се, къде без нея, държавния секретар на САЩ г-жа Хилъри Клинтън.
Последната, още преди да бъде приет законът, заяви, че САЩ ще намерят други начини, за да финансират руските неправителствени организации. Това накара депутата от "Единна Русия" Ирина Ярова да обвини Клинтън, че тя се е "саморазобличила" и че фактически предлага на руските НПО да скриват източниците на своето финансиране. "Защо те смятат, че е в техен интерес да скриват от гражданите на Русия информацията за това, че САЩ финансират НПО, които се занимават с политическа дейност в Русия?", попита от парламентарната трибуна Ярова.
Своеобразен отговор на този въпрос даде журналистът от "Хъфингтън Поуст" Томас Херст, който писа тези дни: "Новият руски закон за неправителствените организации е не просто акция срещу организации, които получават задгранично финансиране. Това е част от мащабна кампания по изтласкването на тези, които Кремъл смята за проводници на "меката сила". Херст не коментира дали прилагането на "мека сила" спрямо дадена държава е приемливо и нормално, но и така е ясно, че за този, който я прилага, това е в реда на нещата. Авторът, който поставя наистина точна оценка на закона, би трябвало обаче да знае, че меката сила трудно се прилага без "пета колона".
Една от линиите, по които беше атакуван законът за чуждите агенти, бе неговото заимстване от американското законодателство. Критиците на закона твърдят, че FARA няма никакво отношение към руския закон за чуждите агенти, защото, първо - разпоредбите на FARA не се прилагали вече, и второ - американският акт имал повече отношение към класическия лобизъм, отколкото към политическата дейност на НПО в САЩ. Първото твърдение е смехотворно - FARA си работи до ден днешен. Дори има и съдебни дела с ефективни присъди по тях. Интересно е, че десетчленната руска разузнавателна група, разконспирирана и арестувана през юни 2010 г. в САЩ, бе съдена именно по разпоредбите на FARA - действали в интересите на чужд поръчител, без да са регистрирани по закона.
Тези твърдения обаче бяха категорично опровергани от ръководителя на една... неправителствена организация в Русия - Вероника Крашенинникова, директор на Института за външнополитически изследвания и инициатива. Крашенинникова цитира зам.-министъра на правосъдието на САЩ Кенет Вайнщайн, който на 31 май 2007 г. заявява относно FARA следното: "Законът за регистрация на чуждите агенти е приет, за да огласява чуждото участие в опитите да се повлияе върху нашите закони, политика или върху общественото мнение". Точно и ясно. Ако следваме това определение, ще видим, че руските власти правят същото, което и американските им колеги. Само дето на последните това явно не се харесва, което е разбираемо, защото американците все пак очакват, че вложените пари трябва да имат възвръщаемост.
Любопитно е как руснаците използват механизми на т.нар. гражданско общество, за да изработват противодействие срещу прилаганата спрямо тях "мека сила". Идеята за този закон се появи в руското публично пространство през миналата година и негов яростен адепт бе именно Вероника Крашенинникова. Тя публично твърдеше през последните месеци, че: "Всичко, за което Вашингтон е готов да дава средства, има за цел да подрива руската държавност. Тукашните получатели на пари могат да говорят каквото си искат, но в американската столица в тях виждат и ги използват само като инструменти за открито и скрито въздействие върху руската власт и общество". И още нещо от нея: "Западното финансиране на руското гражданско общество не изгражда, а подрива истинската демокрация в Русия... Вашингтон изврати понятието демокрация. В неговия речник "демокрация" означава "лоялен към САЩ режим".
След поредицата от изявления на Крашенинникова и особено след едно публично обсъждане по държавната телевизия РТР на 28 януари т.г., на 6 февруари "Единна Русия" заяви, че мисли за закон за политическите НПО-та. В същото време в интернет се появи сайт, наречен podkontrol.ru, който обяви събирането на подписка, целяща предизвикването на дебат в парламента по такъв закон. В обръщението, публикувано на сайта, пише: "Против Русия днес се използват технологиите на "меката сила". Върви необявена информационна война, в която участват стотици и хиляди хора, агенции и организации". До момента на внасянето на законопроекта в парламента в подписката се бяха включили над 100 000 души.

Заплахи мними и реални

Разбира се, новият руски закон нанася най-вече и само удар върху репутацията на различни неправителствени организации, в т.ч. и правозащитни такива. Проблемът е обаче, че лидерите на някои правозащитни организации, като въпросния Пономарьов, за когото стана дума, имат двойствен живот. Когато е нужно, се представят в едно амплоа - защита на правата на човека, но по-често използват като прикритие "табелата" права на човека, за да развиват чисто политическа дейност. Поради това в руския интернет ги наричат иронично "полузащитници" вместо "правозащитници". Най-голямо е раздразнението от клеймото "чужд агент". "Противно е, разбира се, макар че сме преживявали и по-лошо", казва директорът на центъра "СОВА" Александър Верховски. Че е противно, противно е, но фактите сочат, че има сливане между политическа дейност и финансираните от чужбина НПО-та. Да вземем например "Сахаровското движение", което е получило 300 000 долара, за да налага в интернет името на покойния съветски правозащитник Андрей Сахаров. Хубаво, обаче един от организаторите на движението е Виталий Шушкевич, помощник на политическия технолог Марина Литвинович, която активно работи с антипутинската опозиция. Тези хора са навързани като свински черва и е трудно от пръв поглед да се отдели едната общественополезна дейност от другата - политическата, която се финансира от чужбина. Още повече, че винаги има възможност да се преливат по различни схеми пари от едната дейност в другата.
Може ли да се злоупотребява със закона, особено с определението "политическа дейност"? Категорично да. Но по тази логика не бива да се приема нито един закон. Злоупотребите винаги са възможни. За нас, българите, като живеещи в държава, в която неправителствените организации отдавна задават дневния ред на обществото, е важно да проследим как ще работи този закон в Русия. И да помним, че както по-лош от държавния монопол е само частният монопол, така и по-лош от държавния контрол върху дневния ред на обществото е само частният, т.е. на неправителствените организации, а най-ужасен е контролът на тези НПО, които служат на чужди господари.


Лев Пономарьов, освен че търгува с територията на Русия, е активен защитник на осъдени за финансови машинации бивши олигарски като Михаил Ходорковски. Европейският съд в Страсбург постанови, че делото срещу бившия шеф на ЮКОС не е политическо


Вероника Крашенинникова активно лобираше за приемането на закон за агентите на чуждо влияние