АФИС: Бъдещият кабинет ще е с кратък живот
Изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и вещае краткосрочен живот на бъдещия кабинет. Това показва анализ на агенция АФИС на база на проучване от последните дни преди вота на 4 април.
Социолозите са категорични, че голямата наизвестна все още е избирателната активност. А ГЕРБ продължават да водят като партията, която ще има най-много депутати. Но пък толкова малко, че да не може да състави мнозинство в Народното събрание. Останалите между 6 и 7 партии пък едва ли се разберат помежду си за управленска коалиция.
Ако все пак обаче се формира мнозинство и се излъчи кабинет, промяна все пак ще има, тъй като изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание е възможно да бъде прокарано. За напред нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно мнозинство или съставяне на кабинет. Досега, например, нито един държавен бюджет не можеше да бъде приет без подкрепата на ДПС – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е достатъчно, ще трябва да привлече и гласовете на депутатите от „Има такъв народ“, коментират от АФИС.
Броени часове преди насрочените в неделя парламентарни избори картината започва да се прояснява. Единствената загадка засега е хипотетичната избирателна активност, която обаче ще предопредели броя на участниците в бъдещото Народно събрание, подчертават анализаторите.
Получените данни дават основания да очакваме активност от 38-40%, което отнесено към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. При такава очаквана активност би следвало да се потвърдят и декларациите на анкетираните относно намеренията им за гласуване.
Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.
ГЕРБ получават 28,1% от гласовете, БСП – 20,2 на сто, трета е „Има такъв народ“ със 14,3“. За първи път от десетилетия ДПС остават четвърта политическа сила с 12,9 процента от гласовете. Следват „Демократична България“ с около 6 процента, „Изправи се. Мутри вън“ – 5,1% и ВМРО с малко нас 4 процента.
Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ (2,8%), партия „Възраждане“ (2,0%) и АБВ (1,4%).
Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации.
При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера.
Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици, коментират социолозите от АФИС.
Преднината на коалицията „ГЕРБ-СДС“ надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен.
Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията „БСП за България“ да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара.
Битката обаче за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това ДПС постига съществено по-висока степен на мобилизация на твърдото си ядро, докато партията на Трифонов привлича на своя страна повече на брой, но не съвсем сигурни избиратели, допълват анализаторите.
ГЕРБ губи около 400 000 гласа е се свива на около 700 000 гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 000 гласа.
Накъде отиват тези общо 1,2 млн. гласа?
Близо две трети от тях увеличават „армията“ на негласуващите, а останалите осигуряват подкрепата на други формации, основно за „партиите на протеста“ („Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън“).
Лидер сред колебаещите дали да гласуват, ако пандемичната обстановка внезапно се изостри, е БСП. Сред привържениците на тази партия е най-висок делът на онези, които вярват, че човек може да се зарази в избирателната секция, докато гласува. Това мнение битува сред най-високите възрастови групи, които са по-масово представени именно в БСП, сочи още проучването на АФИС.
Най-важният извод е, че кризата на легитимност на политическата система, избухнала през миналото лято, няма да приключи в деня на изборите, а ще продължи и дори може да се задълбочи, ако не настъпи същностна промяна в дейността на Народното събрание и в начина на правене на политика изобщо, обобщават социолозите.
Проучването е осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.