03 Декември 2022събота07:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Аферата с револверите

Колко пари от сделката са отишли в джоба на министър-председателя Васил Радославов, никой не знае, но се знае, че той заради една кошница ягоди тръгва да прави преврат и да пали огън в държавата

/ брой: 70

visibility 4477

Боян Драганов

През 1887 г. правителството на Васил Радославов*, който е и министър на вътрешните работи, решава да превъоръжи българските стражари с нови, модерни револвери. Обявеният търг е спечелен от Петър Петров, но Радославов предоставя сделката на "Братя Калъпови", негови близки приятели и верни съпартизани. Калъпов-старши денонощно стои до коленете на министъра и го наставлява със съвети как да ръководи държавните дела. Съгласно сключения договор Калъпови трябва да доставят 1000 оригинални револвера, система "Смит и Уесън", като всеки един от тях е комплектован с 1000 патрона. Стойността на един револвер е 55 златни лева, а един комплект патрони - 75 златни лева. Цената е висока, но изборът е правилен, защото револверите от тази марка се отличават с отлично качество, здравина, надеждност и висок боен ефект. И днес са на въоръжение в повече от 5000 полицейски служби в света.
Точка шеста от контракта постановява, че револверите и патроните първо трябва да се изпратят в Русе, за да бъдат изпитани от военна комисия - единствено тук има специален тир (стрелбище) и подготвени оръжейни експерти. След като договорът е подписан от всички държавни инстанции, става ясно, че револверите ще пристигнат "голи", без необходимите инструменти за почистване, смазване и разглобяване. Начаса се сключва нов договор и цената на един револвер става 61 златни лева. През май 1887 г. револверите пристигат в Русе, но без патрони. Митницата, в "името на майка България", ги освобождава на юнашко доверие, без да е платено дължимото мито. Братя Калъпови дават тежката си дума, че тази дребна формалност ще се оправи за ден-два.
Военното министерство издава заповед проверката да се извърши от майорите Савов и Сапунов. В Русе се появява малкият Калъпов и започва неспирно да шари между Окръжното управление и Арсенала. Пред офицерите се представя като човек, "който тъй натясно стои с министрите, щото зехтин да капнеш помежду им, няма да протече". Тъй като изпитанията не могат да започнат без патрони, софийският градоначалник Христо Басмаджиев спешно изпраща в Русе един револвер и 30 патрона. От Окръжното управление отговарят, че военните ще започнат изпитанията само след като получат цялата пратка с патрони. Калъпов фучи из канцелариите и заплашва, че ще се оплаче "гдето трябва". Военните не се трогват и заявяват, че това е "разбойничество". Радославов "гърми" от София. Старият Калъпов, който стои до Радославов и го боде като губерка, бие желязото, докато е горещо: "Отговорете още днес в кой именно ден ще стане окончателното приемане на револверите?" "Подир три дни" - отговарят от Русе.
Вбесеният Радославов спешно телеграфира, че ще наложи принудителни мерки, защото държавата търпи големи загуби.
Русчушките чиновници загубват ума и дума и тръгват да молят военните, но те са категорични, че няма да извършат престъпление. Представят протокол, че според закона на всеки 100 револвера трябва да се изпитат най-малко 10 чрез стреляне със собствени патрони.
При това положение старият Калъпов се разтичва из София и донася в министерството един "сойкин" протокол, че револверите и патроните са годни за употреба. После Радославов се разпорежда:  "Приемете незабавно револверите мимо военната комисия, понеже министерството няма никаква нужда от подобна комисия."
В Русе въздъхват облекчено - с чужди ръце горещо желязо да пипаш не е трудно. Сбират набързо една комисия от "кол и въже", която приема револверите и веднага ги разпраща из участъците на милата ни татковина. Все пак чест и достойнство проявяват, като вписват в протокола: "В осем сандъка патроните се оказаха твърде заръждясали. Като се изпитаха чрез изгърмяване на 8 патрона, ни един не гръмна!" Специалистите от Арсенала казват, че "това не са оригинални револвери, че са по-калпави от тия, дето се продават от европейските дюкяни за по десетина лева, куршумите им падат на 5-6 крачки, не стрували повече от 15 лева".
В Русе настъпва спокойствие, но не и за управителя на митницата. Калъпови му дължат 5517 лева мито. Жалва се горкият до София, но Радославов го отрязва, за "хатър на братята", които по груби сметки са спечелили над 50 000 лева. Колко са отишли в джоба на достойния ловченски мъж Радославов, само Калъпови знаят.
В същото време, докато Русе се тресе от гюрултията с револверите, чевръстият Радославов стяга заговор в София срещу регентите заради една кошница ягоди.
Княз Батенберг създава към двореца малка градина, където френски градинар, покрай цветята, отглежда и няколко лехи с ягоди. Още в ранна пролет князът първи в София поднася на знатните си гости по някоя и друга ягода. За онова време това е нещо нечувано. Въпрос на висок престиж е да си сред избраните гости. След абдикирането на княза градинарят преценява, че първата кошница ягоди се полага на регентите Стамболов, Муткуров и Живков. Те живеели в един стар турски хан, провъзгласен набързо за хотел "Свобода". Улиците тънели в непроходима кал, та регентите били принудени да ходят обути във високи ботуши. Вечерно време, когато се прибирали да спят, ги оставяли пред вратите, за да ги почисти и лъсне хотелската прислуга. Радославов научил, че Стамболов получил кошница ягоди. Жегнало се министерското му себелюбие. Среща военния министър майор Данаил Николаев и го запитва:
- Тебе донесоха ли ти ягоди от княжеската градина?
- Не - отговорил Николаев.
- И мене не. Аз ще ги науча тях!
Скоро Радославов и Николаев започват да мислят как да арестуват регентите, да съставят ново правителство и да наложат военна диктатура. За претекст изтъкват, че регентите водят мека политика срещу Русия и не желаят Батенберг отново да заеме престола. Ден преди заговорът да влезе в действие, при Стамболов отива градоначалникът Христо Басмаджиев и му разкрива всичко. Стамболов веднага взема мерки. През нощта на 19 срещу 20 май 1887 г. Муткуров заминава за Пловдив да вземе войската в ръцете си, а Живков потегля за Лом, Русе, Шумен и Варна - да е близо до гарнизоните.
Стамболов остава в "регентската резиденция", но за да прикрие отпътуването им, изправя пред вратите на стаите им по едни ботуши. Рано сутринта в хотела връхлита Радославов и ядосан го запитва закъде е заминал Муткуров. Стамболов вдига рамене и казва, че спи в стаята си. Радославов кипва и му тиква в ръцете една телеграма от Ихтиман, с която го известяват, че Муткуров миналата нощ към 1 часа е минал през града, сменил е конете на файтона и потеглил за Пловдив. Стамболов замислено отвръща, че сигурно става дума за друг офицер със същото име и допълва: "Виж, ботушите му са пред вратата." Радославов надниква, зърва ботушите, но телеграмата пари в ръцете му. Усъмнява се, че начинанието му е разкрито, и настоява пред Стамболов да отидат и събудят Муткуров, като заплашва, че ако го няма, ще телеграфира в Пазарджик да го арестуват. Стамболов се стреснал не на шега. В Пазарджик нямал много верни хора и можело да стане беля. Затова казва, че още е рано, снощи до късно са работили, да поспят още малко, пък и той да довърши едно важно писмо. Часът минавал 9, Стамболов преценил, че Муткуров вече е към Пловдив и се съгласил да похлопат на стаята му. Чукнали - нищо, отворили вратата - леглото празно. И стаята на Живков се оказала празна. Стамболов се затюхкал: "Я гледай, я. Наистина ги няма. Ела да влезем в стаята ми и да видим какво ще правим." Със сядането си още Стамболов изважда изпод книжата зареден пистолет и го насочва към Радославов. "Не те ли е срам бе, мекере, за една кошница ягоди преврат да правиш, огън в държавата да палиш. Ако още веднъж те хване тоз мерак, начаса те застрелвам и папер няма да остане от теб!"
Радославов едва диша сиромахът, сякаш три години го е тресло. Прехапва език, подвива опашка, тихо се измъква от стаята и дълго време не вярва, че е останал жив. След този конфликт на 28 юни 1887 г. Стамболов го сваля от власт. Радославов основава своя Либерална партия (радослависти) и оглавява легална опозиция срещу могъщия държавник.
- - - - -

*Васил Радославов след абдикирането на Батенберг става най-младият министър-председател на България. Въвежда в политиката "сопаджилъка". Преследва жестоко противниците си, не пожалва и бившия си покровител Петко Каравелов. Два пъти е съден от Държавен съд. Въвлича България в Първата световна война. След унизителното Солунско примирие през 1918 г. заминава за Германия. Умира на 12.Х.1929 г. в Берлин.

(Из книгата "Зад завесата на големите скандали" 2, издателство АХАТ - със съкращения)



 

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 646

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 760

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 638

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 647

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ