АЕЦ не означават край на възобновяемите източници

Цитат:
"ЕК не трябва да дискриминира енергийните отрасли, които не излъчват въглеродни емисии"

- Г-н Кирика, подготвени ли са България и Румъния за предизвикателствата, с които ще се сблъскат при откриване на нови ядрени мощности?
- Инцидентът във Фукушима породи много слухове, но в същото време повдигна и реални въпроси, свързани с атомния енергиен отрасъл. Случилото се в Япония доведе до провеждането на стрес тестове на европейско ниво, беше направен задълбочен анализ на състоянието на ядрените централи в Европа, в т.ч. в Румъния и България. Изготвен бе обстоен доклад. Резултатите бяха подложени и на т.нар. партньорска проверка или проверка между равни. Те показаха, че и българските, и румънските действащи реактори могат да продължат своето функциониране.
При изграждането на нови мощности в България и за проекта в Белене става въпрос за реактори от ново поколение - 3+. Това са мощности, които са още по-добре пригодени да посрещнат новите и по-строги изисквания - не само на европейско ниво, но и на световния атомен сектор.
В проекта "Черна вода" също предвиждаме да въведем подобрения за подсигуряване безопасността в нашите реактори. Някои от нововъведенията трябва да предотвратят изтичане на радиация при възникването на някакъв инцидент. Нашият реактор бе подложен и на допълнителни изпитания по отношение на устойчивостта му при земетресения. Те са подчинени на нова концепция на ЕС, наречена "на ръба на пропастта".
- Вие сте представител на атомната енергетика в Румъния, а сте тук, за да подкрепите развитието на ядрената енергетика в България. Няма ли конкуренция между двете страни?
- Всички сме част от свободния пазар, затова и факторът конкуренция не може и не бива да бъде пренебрегван. От друга страна, в целия регион има много големи потребности от нова енергия, а в края на периода на криза се очаква енергийното потребление отново да скочи. При настоящите обстоятелства не очаквам между румънския и българския проект да има пряка конкуренция. За повече атомни мощности се мисли и в Сърбия, и в Турция. И други държави искат да развият своя енергиен капацитет. Не става въпрос само за ядрени електроцентрали - говори се за проекти за топлоцентрали на въглища и др. В региона се изграждат мощности с оглед на настоящите и бъдещите енергийни потребности. В пазарна ситуация наличието на някаква форма на конкуренция не е лошо нито за сектора, нито за потребителите.
- Водят се дебати дали изграждането на нови ядрени мощности няма да доведе до закриване на действащи централи и до пренебрегване на възобновяемите източници на енергия. Съществува ли подобна вероятност?
- Новите атомни централи определено не означават, че ще пренебрегнем останалите източници на енергия. Възобновяемите енергийни източници са задължителни сами по себе си, всяка държава трябва да строи подобни централи. Въпросът е да се постигне правилната пропорция. Ако загубим баланса и инсталираме прекалено много "перки", това означава, че ще трябва да допълваме колебанията в тяхното производство с нови газови централи, които работят с въглерод и поишават въглеродните емисии.
- ЕК прецизира политиката си спрямо въглеродните емисии. Това отразява ли се върху цената на електроенергията, произведена от атомни централи?
- Според мен Европейската комисия би трябвало да възприеме подход на недискриминационно третиране на енергийните отрасли, които не излъчват въглеродни емисии. Освен на възобновяемите източници на енергия, трябва да се обърне внимание и на атомните централи. Ако ЕК избере да подкрепя и субсидира само един отрасъл, например възобновяемите източници на енергия, това означава несправедливо отношение, което не е добре за икономиката като цяло.
В Румъния 40% от консумацията на енергия се задоволява от въглищни топлоцентрали. За съжаление голяма част от тях са физически и морално остарели, което означава, че ще са необходими сериозни инвестиции в тях, за да могат да отговарят на новите изисквания за въглеродните емисии. Може би 30% от тях ще бъдат изведени от експлоатация. Това, което те произвеждат, не може да се замести от възобновяеми източници на енергия, може би само 2-3%. Затова са необходими и нови мощности, които да покрият нуждите.
- Колко време отнема строителството на една централа?
- Отнема наистина дълго време, най-напред за подготовката на самия проект и за подсигуряването на всички тези фактори, като намиране на инвеститор, на финансов ресурс. Когато този проблем вече е решен, може би 6-7 години са необходими за самото строителство.