Иде ли краят на консервната промишленост в България

Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Северна Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет. Предупреждението е на Стойко Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Пред БНР той отбеляза, че бизнесът им зависи от суровината, работната ръка и пазарите.
Пазарите за нас бяха най-силни, когато изнасяхме сериозни количества консерви за Русия, спомни си той, като уточни, че тогава производството на консерви у нас е било близо 900 хил. тона годишно. Сега обаче е шест пъти по-малко - до около 150 хил. тона. На базата на този висок спад започнахме да произвеждаме все по-малко и по-малко, обясни Кировски.
Европа е с три пъти повече население от Русия, но имиджът на българските стоки там е много нисък. Не ни обичат много европейците. Работим с Европа, но с техни брандове. Никой не иска нашите брандове там. Вдигаме имиджа на европейските марки, но нас никой не ни познава. Нямаме сили сами като бранш да се промотираме в Европа. С това държавата може да ни помогне, призова предприемачът и изтъкна, че качество на българската стока е много високо.
Кировски отбеляза и спада на производството на плодове и зеленчуци. По думите му българският пазар е изключително затворен: "Над 70% от пазара е в ръцете на търговските вериги, които ни притискат изключително много за цени. Работим с минимални печалби от 3 до 5%. Ние пък натискаме производителите на плодове и зеленчуци и те започват да се отказват един по един. Нашият бранш е забравен от държавата."
Внасяме много суровини от цял свят, изтъкна Кировски. Според него обаче това противоречи на логиката за нормален бизнес. "Нямаме ли местна суровина и местни работници, които да я произведат, бизнесът малко по малко умира", предупреди той и добави: "Държавата трябва да реши дали нашият сектор е приоритетен или не. Ако той е приоритетен, трябва да намерят начин да подпомогнат земеделските производители." 
Около 2000 души са заети в нашия бранш, изчисли Кировски, като отбеляза, че това са участващите в тяхната браншова организация фирми.
Преходът е отнел на сектора много време и това е една от причините обемите на производство да спаднат драстично. Към днешна дата предизвикателствата пред производителите са свързани основно с липсата на суровини и работна ръка, както и със справянето с конкуренцията в чужбина. 
Всички консервни фабрики, които работят с пресни плодове и зеленчуци, купуват продукцията основно от България или от съседни на нас страни, а тези, които работят със замразени плодове и зеленчуци, могат да си позволят да търсят по-ниски цени на по-далечни разстояния, обясни председателят на СППЗ. 
Основно се работи с български плодове и зеленчуци. За съжаление, те всяка година намаляват, което ни принуждава да свиваме обема. Свиването на производството на плодове и зеленчуци в България през последните 30 години е над десет пъти. Зеленчуците особено не достигат за нашите консервни предприятия, коментира инж. Стойко Кировски. 


Какво се случва с фабриките от соца,  водещи навремето в Европа 

Преди 1990 г. консервната промишленост в България е сред водещите в Европа. Пръснатите из страната консервни комбинати, заводи и фабрики бълват големи количества продукция. Износът е гарантиран. Зад нас е огромният съветски пазар, за който страната ни изнася значителна част от продукцията на преработвателните предприятия. Плодови и зеленчукови консерви произвеждат над 40 комбината в България, които дават препитание на десетки хиляди работници.
Дворовете на консервните комбинати са били пълни със суровина, а работници почти винаги не са стигали. Чрез задължителните бригади хиляди ученици и студенти са давали своя принос в събирането и преработването на земеделската реколта.

С края на СИВ обаче идва и залезът на огромна част от предприятията в сектора. Причините са много - лошо стопанско управление, некоректни руски партньори, неконкурентна продукция на фона на междувременно навлезлите на руския пазар световни гиганти от бранша, загуба на завоювани пазари, непредвидим курс на долара.
Новите пазарни стопански реалности в сектора не пожалват и двата най-големи консервни комбината у нас - „Марица“ в Пазарджик и „Витамина“ в Стамболийски, от които днес е останал само споменът за славната ни социалистическа консервна промишленост.
След като на 9 юли 1976 г. лично Тодор Живков открива новия консервен комбинат „Марица“ в Пазарджик, той става най-големият на Балканите и един от най-модерните в света по това време. Построен е по съвместен българо-италиански проект и работи със съвременни италиански технологии. Гигантът всеки ден е поглъщал тонове суровини за преработка от цяла България. Произвеждали са се огромни количества продукция. Само за Англия в този период всяка година са изнасяни 5 млн. бройки с различни видове конфитюр, още 5 млн. от легендарните малки червени консерви с лютеница са отивали за Западна Германия. Горе-долу същите бройки са заминавали за Съветския съюз.
В тези години всеки стопанин на зеленчуков терен или на овощни площи е бил предварително обезпечен, че продукцията му ще бъде изкупена от предприятието. По този начин заводът е изхранвал хиляди земеделски производители от региона. Тонове с домати в ремаркета пристигали само от студентските и ученическите бригади. В цеховете на комбината са се трудели над 3500 човека.
Още в началото на 90-те поради лош мениджмънт държавният гигант започва да губи пазарите си, а след приватизацията му бавно, но сигурно затъва. До края на десетилетието натрупва огромни дългове и нереализирана продукция. В началото на 1999 г. работниците му остават без заплати. Така в началото на новия век се стига до окончателния фалит на гиганта в консервната ни промишленост.
Подобна е съдбата и на другия ни голям консервен мастодонт „Витамина“ в Стамболийски. Той е произвеждал огромна по тонаж продукция. Забележителната история на „Витамина“ разказва, че най-силното й производство е било през 1985-1987 г. Производството на консерви тогава е стигало до 96 000 тона годишно. В комбината са се произвеждали над 80 вида консерви от плодове и зеленчуци в над 150 опаковки и грамажи. Асортиментът е включвал още 106 вида сокове, конфитюри, нектари, салати, туршии, замразени и стерилизирани продукти. Голяма част от продукцията е отпътувала на Запад. Освен за необятния пазар на СССР, продукцията на „Витамина“ се изнасяла за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия. 

Plovdiv online