21 Януари 2021четвъртък05:03 ч.

Избирането на Джозеф Байдън за президент на САЩ е най-съществената нова реалност на международната сцена. Програмата му показва нов курс в американската геополитическа стратегия / Снимка БГНЕС

ГЛОБУС

Адекватна ли е българската отбрана на геополитическите тенденции

Страната ни не може да се похвали нито с големи икономически постижения, нито с развитието на демократичните промени, нито със силни въоръжени сили

/ брой: 244

visibility 1689

Атанас Зафиров

Зам. Председател на НС на БСП

"Кучето скача според тоягата", биха казали традиционалистите. Има ли куче обаче и тоягата с два края ли е ? На тези въпроси ще потърсим отговор в следващите редове.

В началото няколко уточнения, които да изяснят има ли промяна в геополитическите тенденции както в глобален, така и в регионален мащаб. Световните кризи водят и големи промени след себе си. Сегашната пандемия не прави изключение в това отношение. Разпространението на заразата и опитите на правителствата да се справят с икономическите и здравни последици показаха редица нерешени проблеми, включително и във военната област. Държавите започнаха да налагат ограничения за достъп до техните територии, а това постави на сериозно изпитание идеята за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. Единството на организации като НАТО и ЕС беше поставено на изпитание. Това даде почва за развитие на опасни популистки и националистически тенденции. В известна степен тези процеси бяха стимулирани и от досегашната политика на САЩ за неглижиране на НАТО и ЕС и отдаване на предпочитания за изборно двустранно договаряне с отделни страни под мотото "Америка на първо място". 

               

Новите реалности

Всичко това обаче вече не е валидно, или поне видимо започва да затихва като тенденция. Налице са нови реалности. Първата и може би най-съществена, е резултатът от президентските избори в САЩ. Предварителната програма на новоизбрания президент Джозеф Байдън показва нов курс в американската геополитическа стратегия. Новият президент недвусмислено показва, че сигурността на САЩ е в пряка зависимост от неговите съюзници и ще засилва ролята на НАТО. Засилват се и ангажиментите към  ЕС , което  без съмнение е удар върху популистките и националистически тенденции. Ясно е, че ще бъде насърчено и разширяване на ЕС в посока Западни Балкани, със засилване на позициите на Брюксел за сметка на националните правителства. В предизборната платформа на Байдън се казва, че триадата САЩ-ЕС-Великобритания ще бъде в основата на противодействието срещу китайската и руската геополитически експанзии. Налице е тенденция за промяна в отношенията с Иран, което е опит за запазване  на сериозно присъствие в Близкия изток.

Втората важна глобална геополитическа тенденция е връщането на Русия като глобален актьор. В геополитическата стратегия на Русия са заложени три основни фокуса - ЕС, Евразия, Тихоокеанският регион. По отношение на ЕС се предвижда политика на сътрудничество, макар че повечето анализатори разглеждат идеята за "Три морета" на ЕС като опит за санитарен кордон около Русия. Няма ясен отговор в геополитическите анализи на Русия за бъдещето на тази идея. По принцип Руската федерация  не толерира милитаризацията на страните от НАТО в близост до своята територия, затова и трябва да се подхожда много внимателно към бъдещите планове за развитие на процесите за милитаризация на Балканите. Най-вероятно няма да има обструкции, ако въоръжението е от по-старо поколение и не надхвърля определени договорени стойности. А че ще има договорки между Русия и САЩ, мисля, няма съмнения. Особено след изказването на Байдън, че е готов да поднови преговорите по ограничаване на ядрените оръжия.

По отношение на проекта "Евразия" има доста противоречиви твърдения от различни анализатори. Според едни той е неуспешен. Според официалните власти обаче, това е успешен проект и в подкрепа могат да се приведат няколко примера. Първо, Русия трайно се настанява в Близкия изток и Кавказкия регион. Силно се разклати и влиянието на САЩ след операцията по създаването у Турция на усещането за регионална сила и самостоятелен играч. В резултат на това се появиха информации, че участието на Турция в проекта Ф-35 се прекратява от САЩ, спира се обучението на пилотите за Ф-16, а Канада прекратява доставките на двигатели за безпилотните летателни апарати. Така Русия постепенно създава една зона на сигурност от юг. Във военно отношение е известно, че подходите от юг се възпрепятстват от сложен и трудно проходим терен, докато от север теренът дава възможност за маневри на големи формирования при висока скорост и кратко време. В известна степен това намаляване на американското влияние съвпада и с геополитическите намерения на Китай за Средния и Близък изток и е в подкрепа на тяхната инициатива "Пояс и път", по-известна като "Един пояс-един път". Второ, проектът "Евразия" засили ролята на Русия на водеща сила в Близкия и Средния изток. Вече стана ясно, че каквито и процеси да текат, в крайна сметка, тяхното решаване се постига със съдействието на Русия. Повечето от страните в тези региони са силно повлияни от културата, военното строителство, дори и в политическото управление от наследени традиции от бившия Съветски съюз. Това ги кара да бъдат по-податливи на руското влияние и твърде подозрителни към опити за въздействие от САЩ или ЕС.

Третата важна геополитическа тенденция е свързана с инициативата на Китай "Пояс и път" (Belt and road initiative - BRI). Тази инициатива се появява през 2013 г. с основна идея за разширяване на сътрудничеството със съседните страни. По-късно се разраства и обхваща страните от Азия и Африка. Китай настоява това да бъде икономическа инициатива, но без съмнение присъстват и цели, свързани с отбраната и сигурността. Тази тенденция има по-слабо изразено влияние върху страните от ЕС. Причините са най-малко две. Първата е, че ЕС вече вложи доста средства в своя инициатива за Близкия и Средния изток. Второ, много е трудно за Китай да договаря големи стратегически сделки с една отделна страна от ЕС поради много силната обвързаност на страните в Съюза.

В регионален аспект се открояват поне два регионални значими фактора, които имат определено значение за България - Иран и Турция. Иран е фактор, който може да влияе върху определени процеси в Близкия и Среден изток. Турция също има своите амбиции в тези региони, а до известна степен и на Балканите, което има пряко отношение към политиката на България. Засега обаче Турция е големият губещ в процесите в Близкия изток. Вътрешнополитическите проблеми на страната неизбежно налагат на  президента Ердоган да търси някакъв успех в международен план. Като се има предвид, че ЕС има много силни позиции на Балканите, малко вероятно е Турция да търси някакви успехи в западна посока. Не се очакват и кой знае какви успехи по отношение на енергийните проекти, поради факта, че те са изцяло в орбитата на големите геополитически играчи. Остава да търси някакво решение отново в Близкия и Среден Изток. Това може да бъде постигнато само с помощта на Русия, ако не носи вреди на нейната политика в района. Налице са още няколко процеса на създаване на различни оси в Близкия изток като например: Саудитска Арабия-Ирак; Израел-Саудитска Арабия. Всички те са обаче по-скоро като противотежест на Иран, а не толкова за противодействие на ЕС. От тази гледна точка те не представляват пряка военна заплаха нито за ЕС, нито за България.  

Как това рефлектира върху страната ни? 

Страната ни не е нито по амбиции, нито по възможности самостоятелен фактор и в Близкия изток, а за съжаление и на Балканите. В основни линии, засега нашето присъствие се определя от присъствието на ЕС. Всъщност, успехът или неуспехът на дадено политическо или икономическо начинание на България се предопределя от нейната роля за ЕС. Пресни са спомените от неуспешните действия на България по реализация на енергийните проекти, спорните договори по превъоръжаване на Българската армия и действията по отношение на Република Северна Македония, които в крайна сметка се сведоха до противоречие между България и нашата съседка. Една умела външна политика на България следваше да доведе до цивилизационен избор на Република Северна Македония по отношение на членството в ЕС, а не до противоречия с България. Това до известна степен е и показател за ролята и тежестта на България в ЕС и за отсъствието на България в геополитическите планове на глобалните играчи - САЩ, Русия и Китай. Като страна-членка обаче на НАТО и ЕС, България има възможност да влияе върху процесите и в същото време да е защитена от пряка военна заплаха или друга интервенция от страни тях. Друг е въпросът дали и доколко е в състояние да бъде фактор в тези две големи организации. Засега резултатите от политиката на България и фактите показват скромен или почти никакъв принос. Следователно и съвсем скромна роля на участник. Известен е фактът, че значимостта на една страна в даден съюз зависи от нейната икономика, степента на развитие на демократичните процеси и военната мощ. На сегашния етап България не може да се похвали с големи постижения нито в икономическата сфера, нито в развитието на демократичните промени, нито със силна и боеспособна армия. 

Небоеспособни въоръжените сили

Фокусът на тази статия е върху въоръжените сили, затова и анализите са ограничени в тази област и какви са нашите възможности за отговор на предизвикателствата, произтичащи от тези геополитически тенденции. Известни са инициативите на ЕС в областта на отбраната и развитието на отбранителната промишленост. За неудоволствие на сегашните управляващи трябва да се отбележи, че България нито има някакъв съществен принос, нито прави опити да бъде част от процесите. Подобна е и ролята на страната в НАТО. Вече толкова години България е член на Алианса, а все още не може да покрие изискванията за пълноценно участие в колективната отбрана. След толкова години членство, България все още не може да заеме поне една позиция в командната верига, която да ни включи в голямата военна машина на НАТО. Позициите, които се заемат, са на щабни офицери, които са изпълнители на вече взети решения. Показателен пример за политическо и военно късогледство е и участието в мисии зад граница без ясни политически цели и икономически ползи. Единствените положителни резултати са констатациите, че степента на оперативна съвместимост е ниска, въоръжението и техниката не отговарят на сегашните условия за провеждане на операциите, а логистиката е под всякаква критика. 

Официално признание за лошото състояние на въоръжените ни сили е и последният доклад от 2019 г. за "Състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България". В него съвсем откровено се признава, че Министерството на отбраната не е в състояние да реши проблемите с некомплекта на Българската армия, осигуряване на изправна техника и въоръжение за формированията и изпълнението на конституционното задължение на въоръжените сили за защита на суверенитета и териториалната цялост на страната. За никой не е тайна, че вече години наред въоръжените сили изпитват недостиг на кадри в рамките на 30%, което автоматично ги поставя в графата небоеспособни. Като се добави и неизправната техника и невъзможността за доокомплектоване дори в мирно време, то всеки може да си направи изводите за възможностите на нашите въоръжени сили. Засега можем да пропуснем евентуалните медицински загуби от коронавируса. Връх на тази управленска немощ на Министерството на отбраната е признанието в Доклада за 2019 г., че е отказано участие в учения поради неизправна техника или други причини. Отново се абстрахираме от хипотезата за евентуална необходимост за участие в истинска операция или мащабна криза.

Какви изводи могат да се направят и пред какви предизвикателства се изправят нашите въоръжени сили? Първият извод е, че безспорно членството на България в НАТО и ЕС има положително влияние върху запазване на националния суверенитет и териториална цялост на страната ни. 

Първото предизвикателство, което произтича от това обаче е необходимостта България да дефинира ясно своите военни, политически и икономически приоритети и те да бъдат ясно изложени в тези организации. 

На второ място стои предизвикателството за истинска интеграция в тези съюзи и реален принос за тяхното развитие.

Вторият извод, който се налага е, че въоръжените сили на България не могат да дадат адекватен отговор на съвременните предизвикателства, което предопределя и техните ограничени възможности за изпълнение на възложените им мисии и задачи.

От този извод произтичат няколко предизвикателства. На първо място е проблемът за истинското състояние на въоръжените сили и перспективите за тяхното развитие и използване през следващите 10-15 години. На второ място стои въпросът за модернизацията на въоръжените сили (не става дума само за превъоръжаване) и тяхното истинско интегриране в проектите на ЕС и структурите на НАТО.

Какво може да се направи, според мен? Първата и най-важна стъпка е да се даде ясен отговор на въпроса "Какво е състоянието на въоръжените сили?". Отговорът може да бъде даден с един истински преглед на отбраната. Като казвам истински имам предвид да се види реалното състояние на всяко едно формирование. Това изключва досегашните административно-кабинетни опити на сегашното Министерство на отбраната да замитат проблемите под килима с псевдо "стратегически прегледи".

Втората важна стъпка е да се намери балансът между политическото ръководство и военната експертиза в Министерството на отбраната и военните щабове. Това налага преосмисляне на политиката за граждански контрол, превърнал се между другото в произвол, в Министерството на отбраната. Време е да се наложи на политическото ръководство на Министерството на отбраната да носи отговорност за своите действия както по отношение на изразходване на ресурсите, така и за нерешаване на проблемите по състоянието на въоръжените сили. 

Третата важна стъпка е свързана с модернизацията на въоръжените сили. Под модернизация в случая се разбират мащабни промени както по нива на управление, така и по предназначение с отчитане на бъдещите политически, икономически и военни промени. Тук ми се иска да откроя няколко момента. Първият е свързан с промени в нормативната уредба и поднормативните актове, отнасящи се до отбраната и въоръжените сили. Това би следвало да сложи ред най-вече в отговорността на определени длъжностни лица и органи за управление за реализация на политиката в отбраната. Трябва да се даде отговор и на въпроса "как се процедира в условия на криза/военен конфликт със служителите, които са по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда?". На второ място следва да се постави въпросът за структурата на Министерството на отбраната и организационното изграждане на въоръжените сили. Ясно е, че сегашната безпомощност на Министерството на отбраната се корени в неговата структура и принципи на работа. Не изглежда и много убедително да се твърди, че въоръжени сили като нашите се нуждаят от толкова на брой и с неясни връзки на подчиненост и управление командни нива. Важен изглежда и въпросът за съотношението на административни структури към военни формирования. Открит остава и въпросът "Как висши служители в Министерството на отбраната могат да заемат високи постове без да имат каквато и да е военна грамотност или експертиза?".

Трето, въпросът за реорганизация на системата за образование и квалификация във въоръжените сили, както и развитието на научните изследвания за нуждите на отбраната трябва да намери адекватен отговор. Това налага основно преразглеждане на самата философия на военното образование и научно-изследователска работа.

Накрая, но не на последно място, отговор трябва да се намери и на въпроса за резерва на въоръжените сили. Въпросът има голямо значение, тъй като е свързан с възможността да се доокомплектоват военните формирования и щабовете в резултат на различни въздействия върху тях. Въпросът има и не само чисто военно измерение, защото открива и възможност за страната да изгради допълнителни способности в случай на мащабна криза, без значение от какъв характер.

В заключение може да се каже, че независимо от все още неясната ситуация за блоково преразпределение на света, за съдбата на националната държава, то държавите или блоковете ще провеждат своя политика и в нея неизбежно ще присъства и въоръженият елемент. Това неизбежно налага пред България и необходимостта от поддържането на такива въоръжени сили, които да отговарят на политическите цели и икономическите намерения на страната ни. 

Обезщетяват само 3600, неприети в градини

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 14

Авария затвори част от новото метро за неясен срок

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

ГЕРБ натовариха ЦИК и със здравните мерки за изборите

автор:Юлия Кулинска

visibility 61

/ брой: 14

Над 30% срив в чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 14

Борисов премести АЕЦ "Белене" в Козлодуй

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 14

Цената на газа у нас била 15-20% по-ниска от европейските борси

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 14

Бъдещият шеф на Пентагона държи на диалог с Русия

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

"Пфайзер" е намалил ваксините за ЕС

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

Китай нарече "клоун" топдипломата Майк Помпео

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 14

ЕС предлага на САЩ нови отношения

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 14

БКП и Македония - време е за истината - Част втора

автор:Христо Георгиев

visibility 86

/ брой: 14

Битка за Модела

автор:Ина Михайлова

visibility 219

/ брой: 14

Краят на една претенция

автор:Георги Георгиев

visibility 90

/ брой: 14

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ