23 Септември 2019понеделник08:35 ч.

Репортаж

Ада Тепе - война за злато в Крумовград

Над 17 000 местни хора чакат решението на властта

/ брой: 180

автор:Деси Велева

visibility 2490

Голям български или международен инвеститор с гръм и трясък заявява своите намерения да копае, дълбае, пробива и извлича природните богатства на страната ни. Тезата е ясна - просперитет за местните хора и пари в хазната. Срещу направените обещания скачат неправителствени организации - еколози и инициативни комитети, които събират подписки и опитват да привлекат медиите на своя страна. Често тези инициатори са обявени за "платени клакьори" за едната или другата кауза. Държавата е склонна да повярва на добрите намерения, местната власт е между чука и наковалнята в търсене на правилния път. Налице е конфликт.
Това е традиционният сценарий, който често изправя едни срещу други инвеститори, граждани и държава, оплетени в конците на бъдещ грандиозен проект. А сценарият не е никак необичаен, напротив - част е от практиката на всяка демократична държава, в която народът, обособен в гражданска организация, или отделният човек имат право на позиция. А традиционно ябълката на раздора е здравето на българина и опазването на природата ни. Така е и с последния голям скандал с евентуалното проучване и добив на шистов газ, така е и с дългогодишния опит за добив на злато край Крумовград. Във втория случай кодовата дума "злато" успя да магнетизира интереса от всички възможни страни.
"Треската за злато" от няколко месеца отново раздруса местността Ада тепе край Крумовград. За разлика от едноименния Чаплинов филм, тук обаче изобщо не става дума за комедиен сценарий. Дългогодишните конфликти за ценния метал избуяха в началото на годината, когато канадската фирма "Болкан Минерал енд Майнинг" получи 35-годишна концесия за златодобив в района на Крумовград. Над 5 години бяха нужни на дъщерната на "Дънди прешъс метълс" компания да се откаже от първоначалния си проект за използване на цианидната технология за обработка на рудата. В настоящата програма за работа не се предвижда изграждането на хвостохранилище и ще се използва по-малка площ от първоначално планираната. В тази битка може да се заключи, че победители са екоорганизациите и противниците на проекта. Дали обаче те ще спечелят войната? Как всъщност се печели война с 20-25 тона злато, криещо се под краката на крумовградчани... И може ли да тръгнеш срещу убежденията си при очаквана инвестиция от над 100 млн. долара и производството на златен концентрат от почти 1 млн. тона годишно?
Още не е ясно дали тези големи числа ще станат реалност. Последната оценка ще е на местната власт, която е подложена на най-голям натиск. Тя е и в най-неизгодната позиция. Защото печалбата от проекта ще отиде за инвеститора и евентуално за държавата, но негативите ще се понесат само от обикновените местни хора.
Докато не се вземе последното и окончателно решение дали от земите край Крумовград ще се добива злато, срещу големите числа на обещанията стоят 5070 души от Крумовград и 12 753 души от околните села. Според официалната статистика от тези над 17 000 души около 6000 имат работа, почти 2000 - нямат, а над 4000 са пенсионери. Освен това 600 човека никога не са посещавали училище, 1150 не са завършили четвърти клас, а 6500 имат само основно образование. Всички те едва ли се интересуват, че Ада Тепе попада в екомрежата "Натура 2000". Но са наясно, че предвиденият открит рудник предполага взривни работи и запрашаване на околните територии. И все пак няма дори теоретична възможност всеки един от местните жители да вникне в подробностите на технологията по златодобива. Не е възможно средностатистическият крумовградчанин да отсее истината от неверните факти и да оформи една обективна оценка за бъдещето на себе си и региона си. Така че отговорността с още по-голяма сила пада в ръцете на техните представители във властта, независимо на кое ниво. Те трябва да вземат трудното решение за бъдещето на района, без да бързат. Нека са разумни и ако се наложи, да преразгледат не 2 или 3, а 27 пъти всяка версия на инвеститора. Така е направил в своята "Треска за злато" и самият Чарли Чаплин, който променя монтажа 27 пъти, за да осъществи своя шедьовър.

 

Инвеститорът обещава 580 работни места
Общо 580 работни места ще открие фирмата инвеститор "Болкан Минерал енд Майнинг" (БММ) за времето от строителството до края на експлоатацията на рудника. Ще бъде създаден квалификационен център, в който да подготвим предварително кадри от Крумовград и околността, заявиха специално за ДУМА от ръководството на компанията. Оттам допълниха, че броят на преките работни места ще бъде съответно 300 по време на строителната фаза, 230 по време на експлоатацията на рудника и 50 в периода на закриване и рекултивация. Всяко пряко работно място щяло да доведе със себе от 3 до 5 непреки работни места в съпътстващи и други индустрии.
"Наша корпоративна политика е да използваме местни фирми-подизпълнители и доставчици. Допълнително предвиждаме създаването на общински фонд, който ще се финансира с част от печалбата на предприятието и с който ще могат да се финансират инфаструктурни и други приоритетни за града и региона проекти", категорочни са от БММ. Те имат готовност и за учредяване на Инвестиционен фонд в подкрепа на малкия и средния бизнес.
Инвеститорът обещава икономическото влияние от проекта в региона да е осезаемо и да доведе до покачване на доходите и стандарта на крумовградчани. От компанията са убедени, че много от местните хора виждат ползите от проекта и подкрепят инвестиционното предложение. 
Очаква се при зелена светлина строителната фаза да продължи от 18 до 24 месеца, а за получаване на всички разрешителни ще е необходима минимум една година. Това означава, че най-рано добив на руда може да започне след три години.

 

Челопеч - милиони инвестиции срещу арсен във водата
Канадската компания "Дънди прешъс металс", освен компанията "Болкан минерал енд майнинг", притежава и "Челопеч майнинг". Дружеството в момента разработва находището в Челопеч.
То започва да се проучва интензивно още през 1956 г., когато са прокарани около 950 сондажа. С решение на ВНС през 1990 г. обаче добивът на злато в едно от най-богатите находища в Европа е забранен. Тъй като в рудата има съдържание на арсен - вреден за природата и здравето. 13 години по-късно "Дънди" официално поема управлението на дейностите в Челопеч. Предоговарянето на условията по концесията с Министерството на икономиката се финализира в началото на 2004 г. Последната инвестиция на компанията е 23 млн. долара и е за модернизация на обогатителната фабрика. Целта е производството на мината да се увеличи до 2 млн. тона руда годишно при 900 млн. тона в момента.
Дейността на компанията в Челопеч обаче доведе до отравянето с арсен на водите на р. Тополница. Затова и ХЕИ-Пазарджик, забрани употребата на питейна вода в с. Поибрене и докарва водоноски. Заради замърсяването с арсен на "Челопеч Майнинг" са налагани неколкократно глоби от 1200 до 1500 лева.
Наскоро стана ясно, че къщи на местни хора се рушат заради използваните взривове при добива на злато.

 

Мария ДАМЯНОВА, председател на коалиция "Живот за Крумовград":
За нас ще останат кратери с отрова

- Г-жо Дамянова, според вас с какво ще навреди златодобивът на крумовградчани?
- Вредите от златодобива ще бъдат много и сериозни, и ще се измерват с десетилетия напред във времето. При разработването на открития рудник хълмът там ще изчезне. Ще останат кратери, пълни с отрови. Това от своя страна ще се отрази на ползването на земите около него - било за земеделие, било за животновъдство. Неминуемо е и замърсяването на водите с тонове механични отпадъци и химикали. Само за едно взривяване ще се използват 7 тона взрив. При предвидени 100 взривявания за една година общото количество на взривните материали става 700 тона. Само арсенът, който е покрит с почвен слой, образуван милиони години, е 1450 тона. Освен това златното находище е в защитена зона "Източни Родопи" и граничи с друга защитена зона - "Крумовица". 
- По ваши наблюдения каква е позицията по проблема на повечето местни хора?
- 99% от местните хора са категорично против златодобива. И това стана ясно на миналите вече обществени обсъждания на доклада по ОВОС. Единици са тези, които искат реализирането на проекта, като в голямата си част това са хора, които вече работят в БММ или се надяват да започнат работа там.
- Нужен ли е референдум, с който да се реши съдбата на златното находище?
- Когато става въпрос за националните ни богатства, когато те видимо се разпродават на безценица - тогава трябва да се чуе гласът на обществото. Законът дава възможност хората да кажат мнението си по различни начини. В Крумовград вече е организирана подписка през 2005 г. и тогава 10 000 души казаха "не" на златодобива.
- Ако се разреши златодобивът, каква ще е вашата реакция?
- Ако това, което представителите на екоминистерството чуха по време на обществените обсъждания не е достатъчно и те приемат доклада по ОВОС, сдружение "Живот за Крумовград" ще използва всички законови форми за стопиране на този проект.

 

Себихан МЕХМЕД, кмет на Крумовград:
Без пълни гаранции няма да кажем "да
"

- Г-жо Мехмед, на каква позиция са съгражданите ви относно проекта за златодобив във вашия край?
- На този етап повечето местни хора са против намерението на "Болкан Минерал енд Майнинг" (БММ) за експлоатация на Ада тепе. Решението на местната власт по този въпрос обаче не може по никакъв начин да се повлияе от мнението на хората. Моята крайна оценка се базира на експертното обсъждане, на експертните данни.
Затова аз говоря само с факти, с цифри, с данни от докладите за Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС).
- Как протече последното четвърто обществено обсъждане в Крумовград?
- На обсъждането изразих притеснението си от евентуално замърсяване на вододайните зони в околността, както и на водата и почвата с тежки метали. Наблегнах на едно разминаване в данните на докладите по ОВОС през 2005 и 2011 г. Оказа се, че информацията за съдържанието на хром и никел в пробите не съвпадат. Попитах защо данните в два доклада в рамките на 6 години са различни. Цифрите, които са ни спестени, може би говорят за едно надвишаване на максимално допустимите норми на двата метала. Така за нас остава съмнението, че нещо е скрито. Искаме черно на бяло гаранции за безопасност.
-  Каква е следващата стъпка, която очаквате да предприемат екоминистерството и инвеститорът?
- На 25 юли изпратихме протокола от общественото обсъждане до БММ, а те от своя страна трябва да го предадат на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Сега арбитър е именно екоминистерството. Обяснихме, че очакваме реални отговори за "реалната" власт, макар че те приеха с лека ирония твърдението ми, че именно ние сме реалната власт. Едва след като получим нови данни, които изясняват ситуацията, ще говорим с местното население, ще убеждаваме и обсъждаме. Без гаранции няма как да кажем "да", никой кмет няма да го направи при риск за населението.

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 0

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 134

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 117

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 759

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 629

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 503

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 491

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ