АБВ, БСП И "антиреформите"

В понеделник бях на форум, организиран от фондация, близка до партия АБВ, в който взе участие и президентът Георги Първанов. Проектът е интересен: "Лявото - отвъд етикета". Тричасова дискусия, около четиридесет участници - политолози, социолози, дипломати, общественици. Изненадващ за мен бе стремежът някак да се внуши на БСП (бяхме двама), че основният проблем пред левите партии в момента е откриването и издигането на "обща (печеливша!) кандидатура" за президентските избори. Този въпрос безспорно е важен, но за мен не по-малко важно е, преди това да се постигне някакво сближаване в позициите на БСП и АБВ по основните политически проблеми на деня в условията на коалиционно управление, опиращо се на конструкцията "ГЕРБ - Реформаторски блок".

Съдебна реформа

Вече и децата могат да го декламират:  "Висшият съдебен съвет се разделя на две колегии." Защо собствено? С какво промяната ще подобри масовото правораздаване? На коя фаза от гражданския, административния или наказателния процес? Прокурорът ръководи, (поема) продължава разследването от следователя или полицая; съдията, след като изслуша прокурора и обвиняемия, се произнася с присъда. Магистратите се произнасят съобразно закона и по вътрешно убеждение. Къде тук е "великанската роля" на Висшия съдебен съвет? Прокурорите, естествено, имат своя преценка за качеството на следователите, съдиите - за прокурорите. 
Истината е, че на България бе натрапено  едно "кадровашко" разбиране за съдебната реформа. Ходят "реформатори" до Брюксел, там излагат някакви свои "визии" за реформи, получават вежливо одобрение и започват да "действат".
Искам ясно да заявя - т.нар. съдебна реформа, включително и в последното си издание, е погрешно заложена. В хода на дебата вижданията за "реформата" затънаха в потресаваща конюнктурщина.  
Ясно е отдавна, че българското правосъдие, особено делата с "голям икономически интерес", стана някак негласен партньор на икономическите фактори, които натрапваха самооправдателна, радикално дясна философия, при която бедният по правило губи делата. Затова се солидаризирам с експертите, които мислят, че в този си вид "съдебната реформа е самоцелна и безсмислена". Тя се опира на незащитими хипотези и

ще бъде безрезултатна

Нищо няма да "реформира"/подобри тази "реформа". Лошото е, че тя изглежда има друга цел: да се конструира механизъм, чрез който с извънсъдебни средства контролиращите го да могат още по-успешно да "програмират" правосъдните актове по конкретни дела. Целта на тази "съдебна реформа" е да се установи пълен, "извънинституционален" контрол върху съдебната власт - чрез кадруване. А това вече е страшно. Няма да мине и година и обществеността ще осъзнае как отново (за пореден път), е била подведена. Всяко следващо, национално отговорно правителство ще се изправи пред проблема да се коригират ефектите на съдебната псевдореформа. Нужна ни е друга, истинска реформа, а не псевдореформаторска шарлатания, пък и получила тя одобрението на някой брюкселски чиновник, за когото никак не е ясно как точно му е бил представен въпросът и колко е влязъл в него. За да се случи "реформата, която всички искаме", както патетично се изразяват някои журналисти, са нужни съвсем други неща. Пътят на АБВ към президентската институция би могъл да започне оттук: Не - на фалшивата съдебна реформа.

Образователна реформа

Във връзка със срива в знанията на българските ученици новият Закон за предучилищното и училищното образование намали с една година срока на основното образование, което сега ще приключва в VІІ клас. Въвежда се едно местно "право на образователно-програмен волунтаризъм" - например всяка гимназия сама да избира по какви предмети ще се преподава. Освен това всяко дете само да "решава" дали да се запише в "свободна форма на образование" в разрез с конституционния принцип за задължително образование за лица до 16-годишна възраст.
Диагнозата е ясна - образователната система се "реформира", но в погрешна посока. Тя цели да облекчи процеса на снижаване на равнището на подготовката на българските ученици. Като подкрепя новия образователен закон, АБВ игнорира задълбочаващите се проблеми в образователната сфера, а управляващата коалиция, като цяло, пренебрегва мисълта за бъдещето на нацията. И наистина ли просветителската по абревиатура партия АБВ, подкрепя всичко това?

Здравна реформа

Връх на "реформаторските усилия" от последната година и половина бе идеята при лекар да се влиза след персонална идентификация чрез пръстови отпечатъци. Просто прелест  - т.нар. мигранти преминават през няколко граници без документи за самоличност, а на здравноосигурения български гражданин, за да достигне до собствения си лекуващ  лекар, ще е нужно да се проверят пръстовите му отпечатъци. Тези хора просто не разбират болките на болния човек.

Може ли АБВ да се обяви срещу антиреформите

Искам да е ясно - никой не поставя (пред АБВ) някакви "предварителни условия" преди евентуалните преговори за "обща кандидатура". Въпросът е, че реформите са реформи, ако след тях хората заживяват някак по-добре. Реформите, наложени в сегашното 43-то народно събрание, най-вече от Реформаторския блок, са по-скоро "антиреформи". И въпросът, който следва да се дискутира, е каква е ролята на депутатите от АБВ в утвърждаването на съдебните, образователните и здравните антиреформи?
Миналата неделя бях на честването на стогодишнината от рождението на достойния българин и социалист д-р Петър Дертлиев. Доста хора говореха, аз също споделих лични впечатления. Стана дума и за т.нар. Лесидренски процес, за Солунската четворка, припомнени в един леко поучителен тон: "Както тогава, така и сега - да се обединим!" Това ме провокира да кажа още нещо. Аз подкрепях единодействието на левите сили и през 1997 г., и преди, и през всяка от следващите години. През втората половина на 1996 г. в България се изгражда едно политическо чудовище - Обединени демократични сили, което всмуква в себе си буквално всичко, различно от БСП. Дори и ДПС бе за няколко месеца част от ОДС. В центъра на това обединение стоеше лидерът на СДС Иван Костов. Абсурдно бе, че партията на д-р Петър Дертлиев - Българска социалдемократическа партия, която за себе си казва, че е учредена на връх Бузлуджа през 1891 г., също бе станала част от ОДС и съответно имаше двама сини депутати. През есента на 1997 г. представители на Социнтерна идват в София, срещат се с Доктора (Дертлиев), а той им се оплаква от крайнодясната политика на правителството на Иван Костов, от това, че не зачитат партията му и мненията му и е поискал подкрепа. Социнтерновският отговор е бил кратък и блестящ: "Как да ви помогнем, когато вие сте в лагера на противника."
 
Не правя директни аналогии

с днешния ден, освен това Костов и Борисов са доста различни и историята никога не се повтаря, но след като проблемът се оказва не дясно радикалната политика на сегашното правителство, а примерно "недиалогичността" на БСП, съм длъжен да заявя личната си позиция:
БСП и АБВ имат принципни политически различия, не по "историко-политически теми", а по актуалните, по горещите въпроси на България. АБВ се опря/подведе на един набор от неверни политически диагнози и оттук - неверни стратегии за реформиране, които произхождат предимно от среди на т.нар. Реформаторски блок и близки до него радикално десни "неправителствени центрове". Най-скандалната "реформаторска акция" безспорно бе конституционно съдебната реформа. Не може да се прави сериозна реформа, без да се предложи конкретен анализ и виждане за смислено прередактиране на законовите текстове и за реформиране на самите образователни, здравни или правосъдни институции. Затова реформата на Христо Иванов се провали - защото бе изначално сгрешена. Затова "реформите" на Петър Москов ще срещат растящ отпор. Затова бързо трябва да се "отлага" влизането на неудачния просветен закон.
АБВ е суверенна партия, която свободно преценява къде й е най-полезно политически да се ситуира. Това си е техен въпрос. В лично качество обаче съм убеден, че

влизайки в управленска коалиция

с ГЕРБ и РБ, АБВ не е на точното си място. Не ревнувам, а отричам днес, през 2016 г., политическата правомерност на  подобен политически модел, който възражда перверзната формула от началото на прехода "всички срещу БСП".
България няма нужда от подобна "манихейска биполярност". "Анти БСП-арското единодействие" блокира националния политически дебат и позволи да се игнорират най-адекватните политически позиции и действия и даде шанс на катастрофални процеси. АБВ просто не следваше да влиза в тази шмекерия.
На форума чух призивите за "единодействие", адресирани към БСП, които по принцип споделям. Алгоритъмът на едно ново ляво единодействие според мен е друг. Не е въпрос да се постигне единомислие по всички въпроси - не е и нужно. Общата президентска кандидатура ще дойде в резултат на осъзнаване на необходимостта от смяна на политиката, която Западът, без да се вглежда в конкретните въпроси, по инерция нарича "реформаторска политика". Не са "реформи" промени, в резултат на които животът на хората става още по-труден. Това не са "реформи", а антиреформи. Изобщо след всяка от тези три "реформи" АБВ следваше да си направят някакви изводи.
Единодействието трябва да отрече сегашната радикално дясна политика, която отново се наложи у нас след последните парламентарни избори и която приближава България до много по-тежка социална криза в сравнение с всичко видяно. За нея нашите десни радикали и контролираните от тях медии просто нямат сетива. Разбирам колко е трудно да седнеш на една маса с ГЕРБ и ясно да кажеш, че е нужен завой в политиката. Кураж е нужен.