Абсурдите на София

"На пл. "Лъвов мост", при входа на метрото, всекидневно ром продава чорапогащници, купени от магазини втора употреба без необходимите разрешителни и без касов апарат. Стоката му се продава от чувал, без опаковка, твърде е възможно да разнася зараза". 

Не, това не е майтап. Това е официален сигнал, подаден от "колежки" на въпросния ром в контактния център на Столичната община, който всеки ден приема десетки оплаквания на жителите на града. В случая жените алармират, че продават подобна стока, но си плащат на общината за това право. Ползват и редовен касов апарат. При акции на НАП мъжът обаче успявал да избегне санкции, изчезвал, но след време отново се връщал и продължава дейността си. Жалбоподателите очакват проверка и трайно решение на проблема.

Сигурно у много хора подобни сигнали будят само смях, за други са повод за съжаление, трети остават безразлични към такива дребнотемия. Абсурдни ли са в действителност оплакванията на хората от най-големия град в страната? Или просто са резултат от абсурдното му управление? Дали пък столичани са се научили да критикуват всички за всичко, само и само да неглижират собственото си бездействие?

Истината е, че тъжбите на столичани са отражение на начина на ръководене на града. Колкото по-дребни и маловажни са те, толкова по-слаб и несполучлив е контролът. Колкото повече второстепенни и изолирани ситуации тревожат хората, толкова по-колеблива и немощна е управата на града. Колкото повече властта на "Московска" 33, и всичките й контролиращи структури, потъват в самодоволство и безнаказаност, толкова повече расте броят на жалбите, подавани онлайн от гражданите. 

За последните две години сигналите за нередности, приемани в контактния център на Столичната община, са се увеличили двойно, показа проверка на ДУМА. Докато доскоро средно по 3000 оплаквания на месец се обработваха от служителите на центъра, в последно време те получават по 6000 писма с конкретни жалби, често придружени със снимки. Колко от тях се обработват и се постига някакъв резултат, е отделен въпрос. Често отговори на въпроси за непочистен лед се получават при жалбоподателя през летните жеги. Или пък агресивните кучета, които нападат хора, се оказва, че изобщо не са агресивни, а кастрирани и често липсват на посоченото място. Ако пък в някой квартал не се диша от масово изгаряне на отровни материали, обичайно от Столичния инспекторат не намират източника. 

Примерите за неадекватни отговори

са много и са единствено свидетелство за неефективен общински контрол. 

Дупки по пътя, липсващо улично осветление, несъбрани отпадъци от контейнерите, изоставени автомобили, нарушения в зелени площи, опасни дървета, шум от строителни обекти, неработещи ескалатори и асансьори в метрото, са обичайните и най-чести оплаквания на жителите на града. Списъкът на жалби продължава с изпочупени съоръжения в детски площадки, нерегламентирани паркинги, неправилно спрени коли, неработещи виртуални табла по спирките. И така, докато се стигне до онези частни случаи, приравнявани с дребнотемие, повод за закачки или обръщани на шега от самите жалбоподатели в десетия им пореден сигнал, останал без реакция. Всичко това обаче не говори, че средностатистическият столичанин се е превърнал във вечно мрънкащ неудачник. Напротив - показва натрупваща се нетърпимост към най-малките простъпки, към липсата на неадекватен отговор от управленските фактори. 

"Преди повече от месец ви изпратих сигнал за огромно сметище, което се образува в двора на изоставена къща в жк "Стрелбище". Доста бързо получих отговор, че служители на Столичния инспекторат са посетили мястото, констатирали са замърсяването и са изпратили писмо до район "Триадица". Похвално - браво на Столичния инспекторат. И край. Оттук нататък повече от месец нищо - бунището става все по-голямо. Появиха се доста мишки, които излизат от бунището. Времето се затопля и ще започнат да носят зарази в непосредствено намиращите се до сметището блокове", пише столичанин в онлайн оплакване. Явно и 

мишките не плашат инспектората 

А хората от района вероятно ще пратят нов сигнал, когато дойдат плъховете. 

"Изключително ми е неприятно да пиша вече за трети или четвърти път за нещо толкова елементарно. Вече осем месеца община "Слатина" не може да сложи една шахта (на ъгъла на ул. "Даскал Никита" и ул. 590). В момента същата е покрита с голямо бетонно паве, в което човек може да се спъне или нарани. Не си правете труд да прилагате писма до фирми. Такива сте прилагали многократно. С кой имате договор и как си комуникирате с него не е работа на гражданите. Община "Слатина" е институцията, към която те се обръщат и очакват своевременно съдействие. Моля за четвърти път да сложите най-обикновена решетка на шахта, за да не се нарани отново някой", гневно пише друг търпелив столичанин. Явно шахтите са кът или просто са изнесени за претопяване от онези, на които дупките не им пречат. Създалият се риск обаче трябва да е приоритет на общината...

Онези софиянци, които вече са обръгнали от нередности, оплаквания и общуване с институциите, съвсем 

директно им дават съвети как да действат

за да се справят с проблемната ситуация. "Премахнати са антипаркинг колчета в "Красно село", паркира се на тротоар! Правилният начин е да минете няколко пъти и да напишете малко глоби по 250 лева", категоричен е жалбоподателят. И очаква в някакво недалечно бъдеще също толкова категорични действия. Но надали...

От липса на тоалетни се възмущават жителите около парка "Света Троица". "Трите монтирани химически тоалетни са заключени! В момента паркът е единствената свежа и зелена алтернатива за западните квартали (все още тече ремонтът на Западен парк). Е, има опции за тоалетните: на едната, ако си друсаш детето поне 20 мин. на батут и ХОП - имаш ключ! На втората трябва само бира, две, и някакъв джънкфуд... Ако трябва, въведете такса за ползване, но не е нормално да нямаш достъп до елементарна услуга. В момента облекчаването е ДО самите тоалетни", гласи възмутен сигнал, който още чака ответ.

И понеже общинските чиновници не успяват да обработят стотиците всекидневни сигнали в сайта, едва ли страхливата столичанка, която не може да мине спокойно по бул. "Мария Луиза" заради пияни хора, разчита на съдействие. Обаче нейната безопасност, и евентуално комфорт, не са повод за смях. Сигналът на бабите от "Лъвов мост" също не е смешен, нито маловажен. Смешно е само неумението на отговорните институции да се справят с работата си, да изпълняват функциите си и да отговарят на очакванията на жителите на поверения им град.