Абсурден театър

д-р Николай Михайлов

Ако първата стъпка е отстраняването на Иван Гешев, то втората трябва да бъде отстраняването на Борислав Сарафов. Такава е логиката на събитията. Това представлява някакъв високохудожествен абсурдистки театър, а той предполага кулминации. Една от кулминациите е речта на Иван Гешев, в която той изобразява от себе си и мъченик, и триумфатор. Той е нещо като изкупителна жертва, която тържествува небесно. Доколкото неговата логика включва и съдбовен нюанс, нещо като изявление от високи небеса. 

У представителите на елита е изгубен вътрешният контрол на логическото мислене и елементарната порядъчност, защото тези лица са се упражнявали дълго като професионалисти на лъжата и професионалисти на практикуваната несправедливост. Те имат дълг да преследват навсякъде практикуваната несправедливост -  трябва да наказват невинните и да оправдават виновните. В това е перверзията на техния занаят. Ако си обвързан с тази форма на поведение на собствената си магистратска професия, във времето получаваш самочувствие на човек, който перфектно и жертвено изпълнява своя дълг. В това е максимума на перверзията. Наблюдавам това и у Гешев, и у Сарафов. Това се наблюдава нюансирано по-различно и при водещи политически лица. 

ДБ са в капан, сътворен от тях самите, в усилието им да бъдат свръх интелигентни и да бъдат манипулатори от перфиден тип. Те са в положение да бъдат бламирани от собствения си електорат заради гротескови компромиси и вътрешни противоречия, които ги правят нелепи от гледна точка на тяхната собствена история. Единственият изход е чрез патетичен и морално свръхнатоварен жест да се измъкнат от ситуацията като чисти хора на каузата - ако Борислав Сарафов остане изпълняващ длъжността главен прокурор, ще напуснат коалицията. 

Тези, които управляват в момента, са в ситуация да не могат легитимно и морално да произнасят каквато и да е дума, защото словесната им продукция е заподозряна като дълбоко лицемерна. Цялата сага и цялото безобразно объркване е свързано с мобилизацията на несъвместими политически формирования в начинание, което трябва да извършат, защото е заповядано. Те не могат да го извършват, защото нямат и капацитет за такова титанично лицемерие. Затова сме зрители на нещо като абсурден театър, което има малка вероятност да постигне целите си. 

Промяната у нас е невъзможна, ако не бъде възстановен загубеният капацитет на българите за съпротива, защото суверен означава този, който поема собствената си отговорност за управлението на страната. 

пред БНР