Абдикация

Няма такава държава.
Трети ден политици и журналисти спорят що ли се е разпуснал парламентът. Едните твърдят, че не трябвало да се използва за предизборна кампания, други - че щял да работи срамно без кворум, третите, че така се запушва устата на опозицията. Едни го наричат липса на заседания, а други - ваканция.
Наричам го неграмотност, некадърност и безотговорност. Защото е въпрос на грамотност, когато решиш да си във властта, поне малко да си прочел за смисъла на парламентаризма. Създателите на съвременния парламентаризъм - англичаните, имат три различни аналога на нашата дума политика. Първият: политика (politics) - процесът, който решава кой ще управлява и кой ще е в опозиция; вторият: политики (policy) - програми и действия на властта за решаване на проблеми. И най-важният - третият: политика (polity) - онова, което държи обществото и съвместното ни живеене в цялост и в мир.
И създали многопартийния парламент, за да пренесат сблъсъците и конфликтите от площадите там. Там представители на различни групи да спорят и да се карат, но да не нажежават напрежение на улицата.
Точно в най-изострената от десетилетия гражданска ситуация у нас управляващите решиха да разпуснат парламента. Това вече е безотговорност. За капак правителството вчера също абдикира - щяло да обсъжа бюджета чак след изборите.
Не "няма такав държава", а направо: Няма държава!
А когато няма държава, проблемите и конфликтите ги решават улицата и барикадите.