А националните интереси на България?

"Южен поток" противоречи на интересите на Украйна. Еднозначно. Ние се обърнахме към Европейската комисия той да бъде спрян" - каза в предаването "Неделя 150" на БНР украинският посланик Микола Балтаджи. Просто и ясно, изоставяйки многозначителната елегантност на дипломатическия език.
След построяването на газопровода "Северен поток" руският износ на синьо гориво за Европа, минаващ през Украйна, падна от 80% на 50%, но страната успешно търгува години наред с положението си на ръката, която последна върти кранчето. Достатъчно е да си спомним за газовата криза от 2009 г. и щетите, които нанесе, за да сме наясно, че построяването на "Южен поток" ще измъкне от Украйна печелившата карта на незаобиколим монополен фактор в отношенията между европейските страни и Русия. Изявлението на посланика дойде съвсем неслучайно в навечерието на 16 юни - датата, посочена от руската страна за спиране доставките на газ към Украйна. Всъщност около "Южен поток" случайности няма. Още повече, че той се оказа зона на интерес и на САЩ. От една страна - финансов, а от друга - геостратегически, в качеството му на немаловажен детайл в битката за надмощие с Русия.
Преди две седмици украинският премиер Арсений Яценюк обяви, че преструктурира "Нафтогаз Украйна" - компанията собственик на газотранспортната система на страната, отделяйки магистралните тръбопроводи и подземните хранилища в самостоятелни дружества. Тези активи по думите му "се предполага да се използват съвместно със САЩ и ЕС". Миналия петък директорът на "Нафтогаз Украйна" Андрей Коболев потвърди анонса, обявявайки, че преговорите с потенциалните инвеститори ще започнат още тази седмица. В медиите дори изтекоха имената на компаниите, проявили интерес - Shell, ExxonMobil и Chevron. Подобна сделка би била атрактивна както за американските, така и за европейските нефто-газови гиганти при едно-единствено условие - че "Южен поток" не се строи. Само това превръща трасето и инфраструктурата на Украйна в безалтернативни за "Газпром".
България за пореден път влезе в окото на бурята, завихрена от геостратегическите игри за надмощие на големите. Ретроспекция на хода на събитията затвърждава подозрението, че случайности на тези нива няма. Както и празни ходове. А призивите за диверсификация на доставките са приказки от хиляда и една нощ за бедни наивници като нас, българите, недооценяващи жестоките правила на бизнеса и

коварството на двойния аршин

на новите ни партньори от САЩ и ЕС. Връщайки се назад във времето, търсим точката на пречупване на проекта, считан за алтернативен на трасето през Украйна. Привидно до октомври 2013 г. всичко е спокойно. Дотогава, през ноември 2012 г., Бойко Борисов подписва с шефа на "Газпром" Алексей Милер инвестиционно решение за строителство на инфраструктурата през територията на страната ни. Три седмици след това Лиляна Павлова в качеството си на министър на регионалното развитие присъства на ритуалното начало на изграждането на газопровода в гр. Анапа на Черно море. След близо година, на 31 октомври 2013 г., символичен старт на строежа е даден и в България в землището на врачанското с. Расово. Три седмици по-късно, на 21 ноември, в центъра на Киев започва протест срещу спирането на процедурата по подписване на споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС.
Тези събития почти веднага хвърлят сянка върху проекта. ЕК реагира светкавично на 5 декември 2013 г. чрез директора по енергийните пазари Клаус Дитер Борхард, който заявява недвусмислено: "Всички двустранни споразумения за изграждане на "Южен поток", сключени между Русия и България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия, Италия и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени или прекратени". Марлене Холцнер - говорител на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, предупреждава, че ако някоя държава не спази препоръките на Брюксел, ще си навлече наказателна процедура със съпътстващите я глоби. Становището на руската страна, обявено през януари т.г. от постоянния представител на Руската федерация в ЕС Владимир Чижов, че страната му не е склонна да преразглежда споразуменията, а държавите, които не ги изпълнят, носят риска от евентуални неустойки, допълнително втвърдява позициите на участниците в спора. На 1 май т.г. Русия завежда арбитражно дело в Световната търговска организация срещу условията, налагани от т.нар. Трети енергиен пакет, приет от ЕК.
В края на месец май, след европейските избори и на фона на растяща ескалация на конфликта в Югоизточна Украйна,

в България се случват две събития

които катализират усилията на структурите, търсещи начини за преустановяване на проекта. На 27 май в София е обявен строителят на сухопътния участък през територията на страната - руската "Стройтрансгаз груп", чийто собственик е в списъка на САЩ за налагане на санкции срещу определени лица заради кризата в Украйна, и пет наши компании, обединени в акционерно дружество "Газпроект Юг".
На 29 май Държавната комисия за енергийно и водно регулиране публикува на страницата си решение, с което изисква от Националната електрическа компания да започне процедура по предоговаряне на условията, залегнали в дългосрочните контракти, сключени с "Контур Глобал Марица изток 3" АД и "Ей и Ес 3С Марица изток 1" ЕООД, известни като американските ТЕЦ-ове. Доклад на прокуратурата (виж каре) анализира влиянието на тези договори върху електроенергийната система на България и пазара на ток. По предварителна оценка на регулатора, ако условията бъдат предоговорени, положителният ефект за страната и крайните потребители би бил в размер на 5.4 млрд.лв. за оставащия период на договорите. ДКЕВР предлага на министъра на финансите да сезира ЕК за необходимостта от разглеждане на условията по действащите споразумения за изкупуване на електроенергия с американските централи от 2001 г. в контекста на тълкуването им като нерегламентирана държавна помощ, изкривяваща пазара и нарушаваща правилата за свободна конкуренция. Второто искане на ДКЕВР е за законодателни промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които биха позволили на комисията всяка година да определя квоти за задължително изкупуване на енергията от ВЕИ по преференциални цени. Ефектът от намаляване на размера на средногодишната продължителност на работа с 50% за вятърните и фотоволтаичните централи би бил 0.5 млрд.лв. годишно.  
Картите са на масата. Анонсите са направени и са за милиарди левове. Само че онова, което намалява разходите на българските потребители, е пропусната полза за американските компании, а те не обичат да губят.

Реакцията е светкавична

и на всички фронтове.
2 юни. Брюксел съобщава, че открива наказателна процедура срещу България заради проекта "Южен поток".
3 юни. Прессекретарят на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер Сабина Бергер заявява, че проектът трябва да бъде спрян, докато не бъде приведен в съответствие с нормите на Третия енергиен пакет. 
4 юни. Брюксел спира плащанията на 90 млн. евро по Оперативна програма "Регионално развитие".
5 юни. ДПС дава да се разбере, че правителството не може да изкара пълен мандат, както и че изграждането на "Южен поток" не бива да се прави "въпреки Брюксел".
6 юни. Посланикът на САЩ Марси Рийз заявява: "Моментът не е подходящ да се работи с Русия по обичайния начин. Съветваме българските фирми да избягват да работят с фирми и лица, санкционирани от САЩ. Фирми или физически лица, които предоставят материална подкрепа на "Стройстрансгаз", могат също да се окажат под ударите на санкции от страна на САЩ."
8 юни. Сенаторите от Конгреса на САЩ Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи се срещат с премиера. "Очевидно бихме искали да видим по-малко руско участие по въпроси, засягащи "Южен поток", и се надяваме проблемът да се реши в координация с европейците", казва Джон Маккейн в МС. По време на брифинга Пламен Орешарски обявява, че спира проекта.
Така България се оказа с втори енергиен проект,

паднал жертва на американски корпоративни и геостратегически интереси

Първият беше АЕЦ "Белене", чието строителство би направило съществуването на "Контур Глобал Марица изток 3" АД и "Ей и Ес 3С Марица изток 1" ЕООД излишно. Задействана е наказателна процедура срещу страната ни и са спрени средства от европейски фондове. Усилията на сенатор Маккейн и посланик Марси Рийз успяха. На Украйна също. Засега. Все по-ясно е обаче, че газопровод, заобикалящ Украйна и доставящ синьо гориво за Европа, ще има. Русия смята това за принципен въпрос, по думите на зам.-директора на Фонда за национална енергийна безопасност Алексей Гривач. Дали ще е "Южен поток" никой не се ангажира с прогнози. Един от вариантите е газопровод през Турция - възможност, която Ердоган приветства. Големият губещ в тази надпревара за влияние, енергоресурси и милиарди остава България, притисната в менгемето на чуждите интереси. А нашият национален интерес?

***
Проблемите с американските ТЕЦ-ове били известни още при договарянето

Цитат от доклада на прокуратурата:
"...още към момента, предхождащ подписването на двете споразумения, са били известни проблемите и въпросителните около икономическата обоснованост, необходимостта от допълнителни мощности, дългосрочността на договорите и най-вече моделите за ценообразуване, които поставят под сериозно съмнение изгодността на двата проекта за НЕК и възможността за печалба в дългосрочен план. НЕК се задължава да изкупува цялата електроенергия от централите, която те ще произведат на базата на инсталирана мощност, т.е. НЕК се задължава да управлява така електроенергийното стопанство на страната, че натоварването на тези две централи да е 100%. Тъй като същото е задължително и за АЕЦ "Козлодуй" с оглед на безопасността, то всички останали централи в страната ще бъдат натоварени значително по-малко от техния оптимален режим, което допълнително ще оскъпи тяхното производство. Още през 1999 г. общото вътрешно потребление и износът на енергия са изоставали спрямо предварителните разчети в Националната стратегията с около 15%. При това положение НЕК се оказва обвързана с производство на излишна електроенергия, която поради високите цени не може да бъде продавана без загуба."