А кодекс антимонопол?

Кодекс за поведение на големите търговци поискаха да обсъдят производители с големите търговски вериги. Проблемът с техния монопол се разгоря още през лятото, за да ескалира есента и да доведе до прецедент в това управление, а именно - да обедини ГЕРБ, БСП, СДС и ДПС срещу диктата на търговските вериги. Тогава беше въведено понятието "значителна пазарна сила" и злоупотреба с такава, а КЗП трябваше да следи и санкционира нарушенията. Промените обаче трябвало да се обмислят бавно и това щяло да отнеме поне 2 месеца. Междувременно българското производство продължава да се свива, а вносът да расте. И ако през 2000 г. вносът на хранителни продукти е бил за 0,6 млрд. лв., то през 2010 г. е вече 4,5 млрд. лв.
 Благодарение на своята по-голяма икономическа сила големите търговски вериги могат да си позволят да налагат изключително ниски продажни цени, което прави малките родни производители неконкурентни. Тези от тях, които предлагат продуктите си в големите вериги, пък плащат до 40% такса от цената на продукта. До 100 вида стигат отстъпките, които производителят е принуден да направи, за да продава стоката си в тях. Благодарение на тези отстъпки големите вериги държат за година-две ниски цени, докато убият по-малките магазини в района. След това цените за клиентите скачат, а изкупните цени за производителите падат. Ако производителите не фалират, единственото им спасение е да пробутват разни съмнителни алхимични сурогати за сирене, салам или кашкавал. Ние се оплакваме, че храната не е като едно време и хулим Европейския съюз, но за изчезването на българския вкус и убийството на българското село не е виновен ЕС. Виновна е глупостта на българския законодател, който от години създава и поощрява порочни практики, които всяка друга европейска страна смята за неприемливи.