А качествени работодатели има ли?

Всеки втори работодател у нас изпитва недостиг на специалисти, сочи изследване сред 850 работодатели у нас. Все по-трудно се намирали подходящи хора и най-вече т.нар. таланти - висококвалифицирани служители със специфични умения, жалват се работодателите. Подобни анкети се правят периодично и резултатът винаги е сходен - "Глад за кадри!", "Остър недостиг на квалифицирани специалисти и качествен персонал".
 От една страна, има непрестанно изтичане на мозъци от България. Те предпочитат да се образоват у нас и да продължат развитието си в чужбина. Слабо платени, но добре подготвени кадри със солиден стаж също напускат страната ни в търсене на по-добър живот и адекватно заплащане. Това логично дава отражение на качеството на работната ръка у нас.
Същевременно обаче броят на безработните висшисти през последните 4 години в България се е увеличил с близо 10%. Така хем растат квалифицираните безработни, хем расте недостигът на кадри. Логично е да се запитаме защо.
От едната страна са огромният брой вузове, които бълват висшисти на конвейер. Качеството на образованието, което предлагат някои от тях, е доста съмнително и като краен резултат оттам излизат слабо подготвени хора. От друга страна, работодателите имат нереални изисквания към кадрите. Сред обявите за работа често можем да прочетем изисквания за висше образование, минимум два езика, минимум 5 г. стаж по специалността и възраст до 28 или 36 г. И всичко това за заплата от 500-600 лв.
Високата безработица обаче позволява на работодатели да наемат кадри и за символично заплащане. И ако все пак не успяват да намерят висококвалифицирани специалисти, то вината е на самия работодател. Не може хем да има стаж 10 години, хем, ако може, сега да е завършил, за да е млад и красив и да гори от желание да работи за средна пенсия. А има и много специалисти с по 15-20 г. стаж, които обаче с годините стават неконкурентни, тъй като работодателите предпочитат млада работна ръка, която по-лесно се експлоатира и няма да създаде проблем да си търси правата, когато са й нарушени. Така че пазарът на труда е достатъчно разнообразен у нас, за да предлага избор от кадри, въпросът е - има ли качествени работодатели...?
И какво правят те, когато все пак намерят висококвалифициран кадър - експлоатират го, ако може, за двама, за да се пестят заплати, забавят му заплатата с месеци и когато той си тръгне - видиш ли, няма кадри, няма специалисти. Така че работодателите първо трябва да започнат да предлагат адекватно заплащане и да се научат да ценят качествения персонал. Освен това могат да инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.
Държавата и образователната система също трябва да вземат участие в решаването на проблема. Необходимо е преквалифицирането на студенти, които се обучават в специалности, за които в момента няма голямо търсене. Пазарът е много динамичен и се променя непрекъснато. Тоест - трябва да има възможности за младите хора да се развиват, за да са конкурентни на пазара на труда, а не да бягат от страната или да стоят без работа.